- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

„φ1.618“ – иронично разчистване на сметките с тоталитаризма

Геновева ДИМИТРОВА

„φ1.618“, 2022, България/Канада, 91 минути, режисьор Теодор Ушев, сценарист Владислав Тодоров по романа му „Пумпал”, оператор Емил Христов, художник Сабина Христова, музика Котарашки, в ролите: Деян Донков, Мартина Апостолова, Ирмена Чичикова, Николай Станоев, Васил Дуев, Китодар Тодоров, Герасим Георгиев-Геро, Владимир Люцканов, Иво Димчев, Георги Лозанов. Разпространява CineLibri.

Първата игрална българо-канадска копродукция „φ1.618” трябва да бъде изгледана. Заглавието със златното сечение е иронично, но недостатъчно ефектно. В екранизациите на постмодерния концептуалист Владислав Тодоров му върви на дебютанти: яркият театрал Явор Гърдев с черно-белия предизвикателен неоноар „Дзифт“ (2008), великият визионер Емил Христов със сардоничния политически трилър „Цветът на хамелеона“ (2012, по романа „Цинкограф“), прославеният аниматор Теодор Ушев с антиутопичната приказка „φ1.618“ (по „Пумпал“). Първите два имат международно признание и „Златна роза“. Третият тръгна от Монреал, CineLibri и Талин и вече може да бъде видян по екраните. Нещо повече – екипът, начело с Теодор Ушев, обикаля градовете на България и разговаря със зрителите.

Грабна ме началото на филма – черно-бяло, решено като нямо кино с високопарна музика. Ироничното разчистване на сметките с тоталитаризма ме препраща към извисяващото начало на „Дзифт“ – само смислово, в мой си контекст, а иначе и двата филма са заснети от виртуоза Емил Христов. После става цветен, но не клипово ярък, а с красива и плътна тоналност. Почти всеки кадър въздейства като живописно платно. Безсмъртният био-титан Криптон (Деян Донков), който е на вечните 33 години, е обречен да преписва книги на бели страници и се готви да напусне земята с Пумпала. Към него се присъединява храбрата и съобразителна Гаргара (Мартина Апостолова) с чудата опашчица – последната и забранена книга. Виждаме и спяща красавица (Ирмена Чичикова). Криптон и Гаргара тръгват на пътешествие с определена цел. Срещат разни урунгели и уроди. Попадат на разюздан гуляй, където виночерпец (Георги Лозанов) свръхсъсредоточено слиза по стълби с празни стъклени съдове. В действието е намесена и тенджера под налягане от соц миналото. При това не къде да е, а по време на ефектното секси изпълнение на Иво Димчев…

На места е решително фантазно, дори забавно, на места – скучно. Абсурдът се вихри. Владислав Тодоров е премахнал донякъде от сценария социо-философския пласт на романа, но драматургията пак куца. Видими са препратките към „Метрополис“ на Фриц Ланг, „Бразилия“ на Тери Гилиъм, „Дискретният чар на буржоазията“ на Луис Бунюел, съветския авангард. Криптон и Гаргара повечето време разговарят задкадрово – иначе на екрана, когато са двамата, мълчат като анимационни герои. Обсъждат актуалната ситуация, властта, безвремието, съдбата на книгите, безсмъртието, любовта, свободата. Интересно е да ги слушаш, но често в диалозите им се намесва патетика. Затова пък анимацията е въодушевяващо класна, както и музиката.

Актьорите са неравни. Деян Донков изглежда по-възрастен, какъвто си е. Но е съсредоточен и въздействащ. Мартина Апостолова огрява кадрите с интелигентното си излъчване и категорични жестове – изключителна актриса. Повечето от останалите изглеждат клишета.

Не знам защо Владислав Тодоров е поканил тъкмо Теодор Ушев да екранизира „Пумпал“ – вероятно заради неуморното му експериментаторство, занимание с абсурда и прелестния му анимационен филм „Физика на тъгата“ по романа на Георги Господинов, който се появи след „Сляпата Вайша“ (2016), номиниран за „Оскар”. Не знам дали авторът на романа е гледал третата му екранизация по Георги Господинов – игралната късометражка „Кристин, която маха от влака“ от омнибуса „8’19“ (2018). Тя с нищо не подсказва, че в пълнометражния си игрален дебют ще покаже толкова сила и изтънченост.

Претенциите към „φ1.618“ са колкото основателни – все пак става дума за световен аниматор, толкова и ненужни – все пак дебютантът е направил антиутопична приказка-road movie, доста по-проходима от литературния първоизточник. И обогатява пейзажа на българското кино. И е ослепително красива.

- Реклама -

Последни новини