Народният театър до дни ще изненада ценителите на различни естетски усещания със зрелищен експеримент. Директорът Васил Василев прави пореден реверанс към младите творци, които мислят и действат извън конвенциите.
Режисьорът Боян Крачолов репетира нещо нечувано и невиждано досега – спектакъл, който няма да се играе на нито една от сцените в най-красивата сграда на България. Не повече от 25–30 зрители ще следват актьорите по петите, докато те ги предвождат в необикновена обиколка – от дворчето пред служебния вход, през техническия мост, където е пълно с машинарии и техники, през бляскавите фоайета на първи балкон, коридорите, репетиционните зали „Юг“ и „Север“, до огромното пространство под въртящия се под на голямата сцена. И едните, и другите ще бъдат снабдени със специални технически съоръжения в името на качествения звук. Публиката ще общува с Ненчо Костов, Александра Василева, Валентин Балабанов, Василена Винченцо, Ева Данаилова, дошлите от плевенския театър Александър Кънев, Асен Данков и Надя Керанова, младия Иван Николов.
Драматизацията на Боян Крачолов е по романа на Алексей Салников „Петрови в грипа и около него“, писан през 2016-та, но не като предчувствие за ковида, а като анализ на съветската сюрреалистична действителност, която никаква имитация на постперестроечната демокрация няма да заглуши. Всичко започва навръх Нова година, когато тримата Петрови се разболяват от грип. Те се опитват да живеят нормално – родителите ходят на работа, а синът им се готви за празнично парти със съучениците си. Но докато се движат физически, умът им е обхванат от странни бълнувания под влиянието на треската. Книгата е дебют за Алексей Салников, но бързо се превръща в хит, защото за разлика от много други мастити писатели, възпяващи далечното минало, той избира по-близък до съвремието период на СССР.
Сюжетът привлича още един забележителен творец – кинорежисьора Кирил Серебренников. Филмът му „Петрови в грипа“ през 2021 година е в официалната селекция на кинофестивала в Кан. Той го снима в строги ограничения, тъй като дълго време е под домашен арест, а след това е осъден на три години условно „за присвояване на средства“. Серебренников работи по сценария, докато е обвиняем, след което въпреки неоспоримите доказателства за неговата невинност трябва да плати 10 хиляди евро. Във филма участват суперинтересни личности – драматургът Семьон Серзин, Чулпан Хаматова, напуснала наскоро Русия като протест срещу войната в Украйна, Юрий Колоколников от „Игра на тронове“, поп звездата Иван Дорн, Юлия Пересилд, която е двойка с Иван Радоев в „Похищението“ на Пламен Масларов, а наскоро смело се изявява в „Салют-7“, първия филм, заснет в условията на безтегловност. Преживяванията на екранните герои в „Петрови в грипа“ са психеделични, а фантасмагорични кадри въвеждат в съзнанието им, мотивирано от високата телесна и емоционална температура. Те попадат в идиотски ситуации в мъглява и постоянно изменчива среда. Абсурдното настояще се смесва с трескави халюцинации и спомени от миналото. В психологическия трилър Петров е работник, а Петрова е библиотекарка, която вампирясва от грипа и раздава справедливост – бой, секс, изстрели. Защото, казва Алексей Салников, никакви средностатистически хора не съществуват. „Ежедневието на човека, който смята себе си за незначителен – със скучна и обикновена работа, всъщност е изпълнено с чудеса, със скелети в гардероба, животът му е смешен, страшен, величествен, загадъчен, потресаващ.“ В апокалипсиса сякаш има екзистенциална еуфория. „Най-смешното сега е истината“, пише Алексей Салников. Творбата му е адаптирана за московския център „Гогол“, основан от Серебренников през 2013 г.
Границите на лудостта са любима тема на постановчика
Боян Крачолов е познат със своите провокации, изпълнени с червени асоциативни нишки в лабиринта на общата култура. Той изследва стихията, която може да бъде отприщена у актьора, анализира границите – на артиста, на зрителя, на пространството, тествайки преливането от истината към илюзията и обратно. Цитира Вонегът: „Да се приближим максимално до пропастта на лудостта, без да паднем вътре“.
Има няколко нашумели спектакли – „Не Аз“, най-сложния текст на Бекет, „Това не е Хамлет“, където обединява откъси от Шекспир, Бекет и Молиер, „Мишеловката“ – фантазма по единствената репетиция на Хамлет с артистите, дошли по негова поръчка да изиграят в двореца „Убийството на Гонзаго“. Сред другите му режисьорски работи са „Палата №6“, „Срещу течението на Хъдсън“, откъс от романа „Възвишение“, а „Църква от сънища“ е дебютната му книга с кратки прози.
