spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
понеделник, 3 октомври 2022 г.
9 C
София

Актьорът Христо Живков ексклузивно от Ел Ей: Ние, артистите, сме номади

Избрано

Албена АТАНАСОВА

Христо Живков от няколко години дели времето и проектите си между Европа и Лос Анджелис, като не пропуска да прелита и до София. Той е едновременно актьор, режисьор и продуцент, който не се страхува от предизвикателствата в различните жанрове. Пробивът му в голямото кино е преди двадесетина години – като Джовани ди Медичи в „Занаятът на оръжията“ на легендарния Ермано Олми, един от последните неореалисти на Италия. Сега предстои Мел Гибсън да даде старт за снимките на продължението на „Страстите Христови“, където Христо отново ще бъде Йоан Богослов. Ето какво сподели той за „Филтър“.

 

– Кога започват снимките на „Страстите Христови“ 2, господин Живков?

– От 2016 досега статутът на филма и датата за премиерата му се смениха поне седем пъти. Всичко е предпоследно. Мога ли да ви кажа нещо конкретно? Не. Интересувал ли съм се за подробностите? Да. Получил ли съм отговор? Не. Работата по големите проекти понякога продължава по 10–15–20 години – сценарият се пренаписва, животът разпраща наляво и надясно участниците. Само Мел Гибсън е наясно какво се случва – но той е човек, който влиза от филм във филм и не е длъжен да се отчита никому.

– Работохолизмът на Мел Гибсън ли е най-типичното му качество като на човек, който не може без кино?

– Подозирам, че да. Само веднъж досега съм работил с него. Но познавайки ритъма му на работа, мога да кажа, че той постоянно е на път. Както всеки от най-големите в индустрията – или семействата им пътуват с тях, или те ги виждат от време на време. Това е професията.

– Какво ви предстои?

– В това несигурно време няма как да планирам какво ще стане първо или второ. Пандемията обърка живота и графиците на целия свят. В България текат преговори, разговарям с бъдещи партньори. Ще бъда един от продуцентите на бъдещ сериал, в който поемам и една от главните роли. 12 епизода по съвременна тема. Снимките ще започнат най-рано в края на лятото. Но трябва да стане чудо, за да се излъчи, да речем, по Коледа на 2022.

– Защо досега не сме ви виждали в родните телевизионни саги?

– По купища причини. Сега се съгласих, защото с приятели и съмишленици започваме всичко от нулата. Занимавам се с финансирането на проекта и съм спокоен, тъй като съм от неговите създатели. Когато не си просто поканен, настроението е съвсем различно, мотивите – също. И в Италия два проекта са сложени на масата – игрален филм и сериал. За първия се спрягат елитни американски имена, като с някои от тях вече съм си партнирал. Говори се за Ф. Мъри Ейбрахам – култовия Салиери от „Амадеус“, и за Анди Гарсия.

– Замисляте ли още нещо?

– Имам много неща за правене. Но всичко е на периоди – зависим си от ситуации и хора, зависим си дори от разстоянията, които са огромни и отнемат много време.

– Този ритъм променя ли ви?

– На тези години? Едва ли. А и съм свикнал с динамиката в София – пълна лудница е дори в сравнение с някои от мегаполисите в Европа. Но е вярно, че тук, на Западния бряг, Ел Ей е най-динамичната локация. Стотици коли са на магистралата още в три и половина сутринта.

– Вечното лято как ви действа?

– Разглезва ме. Когато носиш дрехи само с къси ръкави, не ти е приятно да си представяш зимно пътешествие към Европа. Не ми липсва зимата в София, в която никой не чисти – три месеца газим в кал и знаем в какво още, да не говорим за инфраструктурата, пълния мрак и също толкова мрачното настроение. Въпреки че и в Ел Ей има подобен момент – като настъпи така нареченият джун глуум. Заради изпарения, влажност и други метеорологични фактори в Санта Моника, Малибу и крайбрежните квартали пада нещо като мъгла. Но влезеш ли в Ел Ей, веднага просветлява. Явлението продължава повече от месец и е само край брега.

– Близо до океана ли живеете?

– На около 20 километра – в Уест Холивуд, веднага след Бевърли Хилс. В квартала ни, населяван от всякакви етноси и професии, живеят най-много хора и от двете страни на камерите в киното – от гримьори до режисьори. Звездите са горе на хълма или в Малибу – в имения, скрити зад огромни зидове.

– Има ли наоколо българи?

– Има. Ние сме доста приятна група – и на долната, и на горната улица, Калина Рахал е на две пресечки оттук. Виждаме се. В пандемията – по-честичко.

– Когато кандидатствахте във ВИТИЗ, искахте ли да сте актьор?

– Когато тръгнах да избирам професия, многоуважаваният мой ментор Константин Джидров, който по-късно стана и мой професор в академията, ми каза: „Христо, не губи време с „драмата“ и „куклите“, защото ще се разпилееш. Сега си млад и суетен, но ми се струва, че ще справиш и с по-тежка задача, която е свързана не само с егото и показването. Ще се справиш с процес, който можеш да управляваш – вместо да стоиш и да чакаш“. И тогава реших да се пробвам в театрална и кинорежисура. Бях скъсан през първата година от Владислав Икономов, светла му памет. Втория път – след изпити в 9 кръга за 15 дни, влязох при Христо Христов, светла му памет и на него. Той направи нещо изключително – събра ни в един клас кинодраматурзи и кинорежисьори. Събра и преподаватели с по-напредничави идеи като него – Веселин Бранев ни водеше кинодраматургия така, както и досега никой не го прави в НАТФИЗ, Мария Ганева, която е завършила ВГИК в Москва, посвети четири години на актьорското ни майсторство. С нас беше и Тони Андрейков – международно светило в историята на киното, бистър ум и светла душа. Започнах да снимам и играя при колеги. Не съм имал намерение да бъда актьор, така се случи. Дори в „Занаятът на оръжията“ попаднах на кастинга абсолютно неочаквано.

– Разказвали сте, че още при първата среща със знаменития италиански режисьор Ермано Олми между вас се появява творческа химия…

– Да, така беше – веднага усетих, че ще се видим отново. Но тогава Ермано не ми разкри много за филма. Дори вече на следващия етап ме помоли да не чета сценария. Беше много особено.

– Преди 20 години профсъюзите в киното на Европа бяха много капризни и силни. Имаше ли Олми проблеми с тях, след като избра българин да изиграе Джовани ди Медичи – култов образ от митологията на Италия?

– Днес вече живеем в ера, в която човек не може да каже почти нищо публично, ходим на пръсти и много внимаваме. Как се изгражда глобален свят, когато разделяш хората?! Но тогава, в края на миналия век, Ермано беше пробвал 2000 души за Джовани ди Медичи – и нямаше никакви тревоги кой от каква националност е. Въобще не се вълнуваше от коментарите заради избора си. Притесненията му бяха съвсем други – дали не приличам прекалено много на един политик, когото той никак не харесваше. Балансът беше много крехък. Както всичко вървеше по план, така Ермано изведнъж виждаше някакви новини по телевизията и възкликваше „О, много ми приличаш на Стефано д’Алема“, който всъщност беше лидер на социалистическата партия. Както се знае, всички артисти в Европа и повечето по света са социалисти по убеждения. Ермано беше човек, който вярваше в левите идеи и беше крайно недоволен от Стефано д’Алема и начина, по който той управляваше партията.

– Каква е атмосферата Холивуд сега, говори ли се още за Me too?

– Никой не говори за Me too, но покрай скандалите се появиха всякакви теории и версии. Има хора, които питат: „Защо някои колежки са се връщали в един и същи офис години наред за роли, след като са негодували от продуцента?!“. Всичко е двусмислено, поляризирането е голямо. Никой не знае какво е било в действителност. Разбира се, има и реални жертви. Но Холивуд е система, която позволява да се изкарват пари от всичко. Сега хората се занимават най-вече с пандемията и инфлацията, която официално е 6,2 процента, но реално я „усещаме“ като 13, а за някои неща до 20. След като Америка е така, какво остава за другите?

– Станахте ли повече американец, или все още сте европеец?

– Много ме дели от това да се дефинирам като американец, за първи път видях Ел Ей през 2012. Ние, артистите, сме номади, които обикаляме напред-назад и продължаваме да търсим в опита си да правим смислени неща. Нито искам да се представям като глобалист, нито пък искам да се връзвам с конкретен паспорт. Нямам претенции да съм космополит, но няколко пъти ми се е случвало в България да ме връщат с по три крачки назад, когато съм се опитвал да направя една напред. И когато станах на 40, осъзнах, че вече ми омръзнало да се боря. Да не мислите, че ми е било лесно да си събера куфарите?

– Вероятно следите скандалите в българското кино…

– Все си мислех, че времената на кръжец срещу кръжец и на този срещу онзи вече са отминали. Бях още студент, когато гледах как си разпределяха проектите и парите. Все се надявах, че това ще отшуми и ще отпадне, но явно бъркам. Не искам да кажа, че става дума за корупционни схеми и практики, просто всеки дърпа към себе си. Постоянно има нападки срещу някого – дори срещу колеги, чиито филми са българското предложение за „Оскар“. Няма угодия. А трябва да се гледа кой е полезен, а не кой се чувства ощетен.

– Лошото е, че и качеството на две трети от филмите остава съмнително…

– В България никой никога не успя да направи сериозна школа за драматургия и сценаристика. Основата я няма. В нашето кино никога не е имало конкретен план за култивиране на сценаристи, които да са отговорни за създаването на една история от сюжета до диалога. Надявам се, че младите хора ще успеят да променят нещо. Ще бъда щастлив, ако това стане.

– Ще правите ли общ филм с Ружа (Ружа Колева е жената, с която Христо Живков живее от години в Ел Ей – б.а.)?

– Във времето сме обсъждали идеи, които не са дошли на дневен ред. От 10 години тя се занимава със съвсем други неща, с абсолютно различен бизнес – извън киното, и е много заета.

– Умна жена…

– Да, много умна. Това е факт.

Снимки: Личен архив

Последни новини