Нищо не може да откаже актрисата Албена Михова от сцената – не спира да репетира, дори и с патерица. Само преди броени седмици претърпя операция за смяна на става на крака, а вече е в очакване на премиера.
Цялото минало лято не се спря, обикаляйки страната заедно със свои колеги, представяйки на различни сцени „Ексклузивна актьорска вечер“. През февруари освен премиерата на постановката „За първи път“ ще играе и в спектакъла „Сама жена“, в която влиза в няколко образа. И не само това. Продължава да работи със своите театрални школи – за деца и за възрастни. А и си има и хоби – лее свещи и прави сапуни.
Албена, преди премиера сте на постановката „За първи път“. Какво правите за първи път в „За първи път“?
За първи път играя ролята на жена, която е повикана да помогне на младеж да разбере какво означава да правиш любов. Но се оказва, че и на мен всъщност ми е за първи път, независимо от моите години. Ролята на младежа играе Васил Драганов. В тази ситуацията попада и едно младо момиче.
Значи се заформя любовен триъгълник!
Буквално става четириъгълник накрая. Но не искам да разкривам какво точно се случва. Пиесата е писана от Орлин Дяков. Работим с продуцентката Петя Романова, която е организирала турнета на много наши изпълнители в чужбина, но вече иска и тук да създаде театрална трупа. Много отговорен и точен човек е и прави всичко в името на театъра.
Премиерата ви бе на 7 февруари в театър „Сълза и смях“. Имахте ли някакво притеснение?
Разбира се, вълнувахме се всички.
Само преди няколко седмици претърпяхте операция за смяна на става. Как се чувствате и това няма ли да ви попречи на премиерата?
Преживях поправка на тялото. Мина и даже на 16-ия ден вече съм само с една патерица. Възстановявам се много бързо. До края на месеца ще съм „пушка“, както се казва.
Състоянието ви не пречеше ли на репетиционния период?
Не. Пиех болкоуспокояващи. Моите проблеми със ставата започнаха още преди две години след ковида. Тя си ме болеше, но този страшен грип ускори разрушаването й и нямаше как да мине без операция. Аз буквално не можех да ходя. Не излизах от вкъщи. Сега се моля само дано не се наложи да се прави интервенция и на другия крак. Гледам да не го натоварвам. Много искам да благодаря на д-р Димов – изключителен специалист за тазобедрени стави. Страхотен е. С голяма любов се отнася към всеки пациент. След операциите всички прохождат на следващия ден.
Преди операцията участвахте в заснемането на най-гледаната новогодишна програма – тази на БНТ. Там влязохте в ролята на мадам Злата от „Криворазбраната цивилизация“, пяхте в дует с Филип Аврамов-Фицата… Какво изживяване беше това за вас?
Бях поканена от режисьора Димитър Шарков и веднага приех, тъй като много харесвам как той се отнася към актьорите и как показва своето уважение към тях. За мен е голяма радост да играя различни образи в телевизионно предаване. Винаги ми е било мечта да участвам в такива програми, които да останат в архива на телевизията. А този път имах възможност да направя нещо различно. Харесва ми да се връщам към миналото, тъй като съм запозната с това време. За съжаление трябва да кажа, че в телевизиите най-много липсва хуморът. Правят се много музикални предавания, но зрителите искат да гледат нещо, което да ги разсмива. Не може ние да пътуваме постоянно из страната и залите ни да са пълни, тъй като хората желаят да се забавляват, а по телевизиите да няма едно хумористично предаване!
Ако ви поканят да сте част от такова предаване, бихте ли приели?
Естествено, че бих участвала, но ако хуморът е на ниво и няма простотии. Аз глупости не съм играла! Още от времето, когато бях при Слави, имаше страхотни сценаристи. Сега не знам, може би още са същите. Там изиграх хубави образи, въпреки че бяха под контрола на Слави. След това ми се отвориха много врати – при Магърдич Халваджиян също направих страхотни неща в „Пълна лудница“ и в „Бай Брадър“. Нищо не пречи да се измисли едно комедийно предаване само с актьори.
Провокиран съм от заглавието на пиесата „За първи път“ и затова ви предлагам да направим една игра. Аз ще ви казвам изречения, а вие ще ги продължавате. Съгласна ли сте?
Да.
За първи път се качих на сцената, когато…
… бях тийнейджърка на 16 години в школата на Румен Димитров – актьор от Варненския театър. Тогава рецитирах стихотворения на Стефан Цанев. Първото ми качване на голяма сцена пък беше във Варненския театър и изиграх ролята на баба Неделя в „Свекърва“. Въпреки че бях съвсем млада, изглеждах много достоверна в този образ.
Първата ми голяма роля е…
Всичките си роли ги имам за големи, но ще откроя две – в Сатиричния театър играя в спектакъла „Сама жена“ и тази на мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“.
Първият ми голям гаф на сцена е…
… в първата ми пиеса на частния театър „Мелпомена“. Играехме „Двубой“ и на първото излизане на сцена забравих какво трябваше да кажа. Появи се голямо бяло петно! Върнах се обратно и помолих да ми подскажат репликите. Казаха ми само първата дума и се появих обратно пред публиката. Тогава Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова бяха дошли да гледат и аз се бях притеснила.
Първата ми голяма любов е…
Ако говорим за мъже – не е мъж! Това е детето ми. С голяма любов го очаквах и с голяма сила го отглеждам.
Със сина ви Мартин вече сте колеги в Сатирата, тъй като и той вече е кадър на театъра. Ще се засечете ли скоро на сцена?
Имам чувството, че ще дойде и този момент. Но може и нарочно да не ни събират, за да не го набия на сцената. (Смее се.) Той не обича да му се казва какво да прави, пък аз като майка все гледам да го съветвам. Радвам се, че съвестно си гледа работата и доста репетира. Гледах го в постановката „Влюбеният Шекспир“. Там има малка роля, но много се вълнувах. Сега ще влезе в още една пиеса – на Теди Москов, на мястото на колега, който претърпя операция.
Синът ви вече си има приятелка, която му е състудентка от НАТФИЗ…
И двамата бяха в моята актьорска школа. След като я завършиха, заедно влязоха в НАТФИЗ. Те бяха едни от най-добрите в класа си. Имат си самочувствие, което е хубаво. Не трябва човек да влиза смачкан в живота!
Каква свекърва сте?
Жестока! (Смее се.) Добра свекърва съм. Благодарна съм на децата, тъй като много ми помагаха след операцията.
Ако ви кажат, че ще ставате баба, готова ли сте?
О, не, те не мислят за това сега. Тепърва трябва да си намерят работа, да си изкарват парите… Аз, разбира се, помагам с каквото мога…
Обидена ли сте на българското кино, че ви пренебрегва?
Да, много съм обидена! Веднъж ми звъняха да ме викат да играя роля на гюлехвъргачка! Това си беше много обидно наистина. Сега го разказвам като смешка, но тогава въобще не ми беше смешно. Аз мога да играя много ярки роли, но лошото е, че те още не са го разбрали. А и съм на 52. Ако почакат още малко – няма да съм на тая земя вече!
Омръзна ми да гледам все едни и същи лица във всеки филм. Дори вече не мога да ги възприемам като различни герои. Разбирам, че са много добри, че режисьорите ползват едни и същи актьори. Но да ме викате за гюлехвъргачка, извинявайте!
Каква роля ви се играе в киното?
Не е нужно да е комедийна. Мога да играя и криминалистка, дори. Лошото е, че режисьорите ме виждат само в комедийни образи. Гледат ме халтураджийски. Мислят, че само такива неща мога да играя. Може би защото само в това са ме виждали и никой не ми се е доверил за нищо друго. Съвестен актьор съм, всеотдаен, но вероятно ги е страх да не засенча някого. Така почвам да си мисля и ще си го мисля, за да ми е спокойно.
А какво мислите за тези приятелски кръгове, които са се оформили във вашата гилдия?
Това е лошо и не е професионално. Трябва да се избират хора, които ще ти свършат работа, а не тези, които са ти приятели. Има толкова актьори без работа, а взимат такива без актьорско образование. Неслучайно съм дала четири години от живота си, за да имам тази професия! Не е справедливо една манекенка да заема моето място! Да, те се справят, но самодейци имам и аз. Елате да ги видите в моята школа за възрастни. Въпросът не е в това. Много добри актьори чакат своя миг и нямат дори работа в театър. И тези хора не разполагат със средства, за да преживяват. Те започват да работят като таксиметрови шофьори, като продавачи… Един мой колега стигна дотам да продава в магазин. Това е абсурд!
Аз също съм се подготвила, ако един ден остана без работа. Лея свещи, правя сапуни… Няма да остана гладна!
Звучи обезкуражително един толкова талантлив човек като вас да казва, че прави сапуни!
Недейте да мислите, че нямам работа. Имам. Просто в киното не ме викат. Но в театъра, за щастие, ме искат. Имам избор. На мен ми е мъчно за онези мои колеги, които нямат избор.
Има няколко постановки, които сте напуснали сама. Каква е причината за това?
Тръгнах си от една пиеса, когато колега ме издразни с поведението си и неуважението си към жените. В друга – махането не е по моя вина. Някой просто реши да спре постановката, независимо че се играеше в препълнени салони. Ето това няма да простя на никого. А аз имах главна роля. Не можах да разбера – някой ми завидя ли… Слава богу, в Сатирата нямам пиеса, от която да съм се махнала. Директорът Калин Сърменов оценява това, което правя.
Има ли нещо, което би ви отказало от актьорската професия?
Ако виждам, че не се справям, бих се махнала. Ако не си пасвам с колеги – също. Но не знам какво друго бих работила. Правенето на сапуни ми е между другото. То е хоби, а не основна професия. Аз съм си актьор отвсякъде. Играе ми се. Тази професия ми дава много емоция. А и настръхвам, когато публиката накрая започне да ми пляска. Какви Аскеери, какви Икари? Ти живееш за този миг да си свършиш работата на сцената. Това ми е абсолютно достатъчно. Не ми трябват награди.
Не ви ли мъчно все пак, че нямате нито „Аскеер“, нито „Икар“?
Не! Даже веднъж бях на церемонията за раздаване на Икарите и паднах върху кашон със статуетки и ги счупих. Дори шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев след това ми каза, че съм си взела Икарите за години напред. Но благодарение на мен разбраха, че статуетките са пластмасови. (Смее се.) Мен не ме блазнят наградите. Не ме интересува Америка и червения килим. Била съм много пъти в САЩ, но не ме влече да съм в Холивуд. А и аз не знам добре английския. Ще трябва да имам преводач. Това ще е мъка! За един български актьор топлата вода си е в България. Кой каквото направи в чужбина и успява, казвам: „Браво“. Уважавам го. Но на мен това не ми е цел.
Многократно сте доказвала, че пеете страхотно – и във „Великолепната шесторка“, и в „Като две капки вода“, и в „Маскираният певец“ . Не ви ли се е искало да запишете авторски песни, да издадете албум?
Няма кой да ми помогне за това. Ще ви разкрия, че с Димо от група П.И.Ф., който беше от моя клас и заедно сме завършили НАТФИЗ, сме мислили за това. Даже бяхме започнали да правим пиеса, в която щяхме и да пеем. Предложих му и да запишем песен. Но заедно се разболяхме от ковид и заедно влязохме в болница, но той не издържа. Гледам сега как използват името му наляво и надясно. Това не им прави чест!
Друг освен Димо не е изявявал желание да запише парче с мен. А аз пея и джаз, и рок, и поп. Все пак съм била певица преди да стана актриса. Но какво от това?!
Вие и пишете. Ще издадете ли книга?
В момента пиша сценарий за филм за деца. Измислила съм заглавието, но ще ми трябва още време, за да го изпипам като ситуации. Това не е шега работа.
За какво мечтаете?
Мечтая си да бъда здрава и да не се разболявам повече. Да се задържа по-дълго на нашето поприще. И да ме преоткрият в киното, защото времето си тече. Не искам да играя само баби.
