- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 4 декември 2022 г.
6.1 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Александър Георгиев завещава 25 милиона златни лева на Бургас

Избрано

Наричан Бащата на Бургас, Александър Георгиев-Коджакафалията е най-големият благодетел на града. Върху имотите, които той дарява, днес са разположени две трети от централната част на града, почти цялата територия на Приморския парк и жилищните комплекси „Братя Миладинови“, „Лазур” и „Зорница“. Цялото си богатство на стойност от 25 млн. златни лева също оставя на морския град. На пръсти се броят подобни благодетели, които са завещали всичко, което имат, в полза на народа си. И това е човек, който остава сирак едва на пет години и постига всичко в живота си благодарение на собствените си качества.

Макар да става милионер, той съвсем не тъне в лукс. Тъкмо обратното – цял живот обитава тясна стаичка в един от хановете си, храни се съвсем оскъдно и ходи със стар калпак и ямурлук, наследен от баща му. Животът му е като на монах. Не се жени и няма и деца. Говори се, че на младини той се влюбва в красива девойка от Бургас, но чувствата му са отхвърлени. Преживяното от несподелената любов е толкова силно, че той не се решава повече да изразява чувства.

Роден около 1830 г. в странджанското село Дюлгерия, днешното Зидарово, той израства в голяма бедност. След като остава без родители, е осиновен от чичо си, който има 6 деца. Едва 10-годишен е принуден да работи като чирак в Созопол. Там сменя няколко господари, като през това време усвоява и няколко занаята. Именно заради умната си „голяма“ глава получава прякора си Коджакафалията. Негови съвременници са впечатлени от феноменалната му памет – помни всички сделки в подробности, както и имената на всеки от служителите си, научава пет езика – турски, гръцки, румънски, сръбски и руски. Освен това има пъргав ум – може с лекота да пресметне кръстосани валутни курсове през няколко стоки.

Вече 16-годишен, Александър се преселва да живее в Бургас заедно с братовчед си Янко. Двамата работят като чираци в абаджийска работилница и пестят всеки лев. Със събраните пари отворят дюкян за всякакви стоки, а по-късно прибавят към него и гостилница. В нея намират подслон придошлите от други места моряци, търговци и селяни. Тъй като Александър е не само извънредно работлив, но и изключително честен, той лесно печели приятели и търговски партньори. Успява да си създаде име дори в Истанбул. С времето броят на дюкяните му расте и той насочва вниманието си към други отрасли. Отваря керемидарница в Каменово, купува недвижими имоти, строи ханове и магазини. Някои селяни, които нямат налични пари, се договарят с него да му плащат в зърно. Така той натрупва големи количества, купува складове, а по-късно

влиза и в търговията с житни култури. Постепенно става притежател на 1000 декара ниви, което го прави един от едрите земевладелци в този край.

Двамата братовчеди търгуват също със сол, други хранителни продукти и провизии, търсени от акостиралите в пристанището военни и чуждестранни кораби. Александър е предпазлив при сключването на сделки и прави премерени инвестиции. Със спечеленото от търговия той купува недвижимо имущество, ниви и гори, които препродава за по-голяма печалба. Част от нея влага в нови имоти, а друга връща като оборот в начинанията си.

Свидетелствата говорят, че той бил изключително човечен и загрижен за хората, които работят за него. За него се знае, че през деня е прави пари, а в останалото време ги раздава. Развива невероятна по мащабите си социална дейност. Дава около 500 декара за дворни места за подслоняване на 750 млади и бедни семейства. Освен това им отпуска безлихвени кредити, за да си построят къщи. Същевременно прави много дарения на църкви, болници, училища, сиропиталища, организации с благотворителен характер и т.н. Сред тях са българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Бургас, ред женски дружества. Прави впечатления, че освен църкви – български, арменски, католически, той подпомага финансово турски джамии и еврейската хавра.

През 1911 г. Александър изготвя завещанието си. В него се предвижда, че цялото му имущество, което е на стойност над 25 000 000 златни лева ще бъде дарено на община Бургас църквите и училищата в града. Според изследователи това е най-голямото дарение у нас. Средствата трябва да бъдат изразходвани за развиване на града и за подпомагане на бедните. Предвижда се нивите му да бъдат дадени на безимотните граждани и впоследствие те оформят днешния ж.к. „Братя Миладинови“, който в миналото се е наричал Коджакафалийска махала. Приходите от магазините му и другите търговски предприятия се предвижда да отиват за погасяване на всякакви негови дългове, за строеж на храмове от различни вероизповедания и за изграждане на надгробен паметник.

Смъртта на предприемача остава загадка. Ден преди да склопи очи на 15 юли 1913 г. в Бургас, той отива в единствената тогава болница, тъй като чувства неразположение. Лекарите не откриват нищо обезпокоително. Макар да е на близо 83 години, той е в доста добра форма, навярно заради аскетичния си и живот. На другия ден обаче е открит в стаята си с пяна на устата, диша тежко и учестено. Александър си отива няколко часа по-късно, въпреки усилията на лекарите. Още тогава се появяват съмнения, че е отровен, но въпреки това не е направен опит да бъде установена причината за смъртта му, нито е правено разследване. Липсва и полицейски протокол от описа на имуществото му. Погребват го на другия ден и повече не се повдига въпроса около смъртта му. Скоро след това изгаря архива на бургаския съд и така са унищожени неговите завещания и нотариални актове.

Първоначално Бащата на Бургас е погребан на бул. „Сан Стефано“ в града. На гроба според желанието му е издигнат паметник от черен мрамор, дело на италианския архитект Тоскани, проектирал и храма „Св. св. Кирил и Методий“. По време на комунизма обаче Коджакафалията е причислен към експлоататорите капиталисти, затова през 50-те години при разширение на булеварда паметникът му е разрушен, а народната власт решава, че тленните му останки нямат място в града и забранява препогребването.

Костите му са прибрани от свещеници и се съхраняват в сандък под олтара на бургаска църква. В началото на 70-те години след молби от духовенството, партията разрешава те да бъдат погребани отново. Комунистите вземат в полза на народната власт паричното наследство на Коджакафалията, което след Девети е с налична главница в банката от 909 хиляди златни лв.

Говори се, че малко преди да издъхне, изключително дискретният Александър споделя пред свой близък: „Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости“. Никой не знае тежестта на какъв грях е носел дарителят, но според бургазлии той няма как да е по-голям от добрината му.

Днес той е обявен за почетен гражданин на Бургас, на негово име са кръстени булевард и училище в града. През 2015 г. общинският съвет в Бургас решава да бъде построен негов паметник, но все още никой не е одобрен за изпълнител на поръчката

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини