Мястото е уникално, кухнята италианска, менюто фамозно и на високо ниво. Изборът е на актьора Алек Алексиев, с когото се срещам в ресторант Piatto Collezione в центъра на София. Актьорът е фен на качествената храна и най-вече на стековете и пастата. „Имат невероятна колекция от червени вина”, казва той. Невероятна е и обстановката, която буквално те пренася в Италия.
„Доскоро не обичах да си угаждам. По-скоро се хранех, за да не припадам от глад, разказва Алек, докато умуваме какво да си поръчаме. – В последните две години преоткрих вкусовите си рецептори и смисъла от висококачествената храна. Това стана вкъщи, покрай съпругата ми Яна, която все се чудеше как мога да не влагам нищо в храненето. Тя винаги държи да й е вкусно, дори с една малка хапка иска да засити рецепторите си. Така и аз започнах да ценя качествената храна много повече.”
Алек Алексиев вече е започнал да готви, макар й рядко. Дори участва в „Черешката на тортата” и покрай това се запалва по приготвянето на стекове. Стига до там, че поръчва качествени меса от ферми. Сега го прави рядко, защото няма време, но има желание да се усъвършенства приготвянето на стекове. След цялото това обяснение, съвсем резонно Алек си поръчва стек от говеждо месо.
Срещата ни с Алек Алексиев е няколко дни след раздаването на наградите „Икар”. На сцената на Народния театър актьорът и съпругата му Яна Титова се появиха с тениски с надпис „Морфов“. Двамата излязоха, за да обявят победителите в категориите за най-добър куклен спектакъл и постижения в кукленото изкуство. Изненадващо обаче отправиха остри думи към президента Румен Радев заради позицията му да не се изпраща военна помощ на Украйна. „Не виждам г-н президента на Република България на когото бих искал да кажа, че ние сме парламентарна република. Слава на Украйна и да живее България“, извика от първата ни сцената Алексиев.
„Няколко са факторите, които ме провокираха. За себе си не го наричам бунт, а изразяване на позиция. И благодарение на това, че съм актьор и продуцент, мога от време навреме да имам трибуна – пали се той. – Вярвам, че тази трибуна трябва да бъде експлоатирана по най-добрия начин като си заявиш позицията в правилния момент. Е, раздаването на Икарите беше този момент.”
Алек е категоричен, че през последните няколко седмици нещата са ескалирали и той е изпитал необходимост да напомни на Румен Радев, че не сме президентска република. Особено се ядосал от изказванията на държавния глава, че не трябва да изпращаме военна помощ на Украйна и то на фона на решението на 48-ия парламент. „Не мога да повярвам, че този човек толкова ни отдалечава от Европа – навлиза отново в дебрите на политиката актьорът. – Направо полудявам от този факт. Мои приятели дори ми предлагат да правим протести. Реално Радев подкрепя руския модел на управление. На хората, които не правят информиран избор, им трябва много малко, за да се объркат.”
А надписа „Морфов” на тениските той обяснява с това, че за него режисьорът винаги е бил символ на борец за истината, независимо къде по света и на коя сцена се намирал.
Всъщност темата „Украйна“ вълнува младият актьор още от първия ден на войната. Той сърцато помагат на украински бежанци да напуснат страната си. „Имах порив и желание да направя нещо. Събрахме от много хора помощи, но имах нужда да отида на място, за да видя с очите си какво се случва – вълнува се Алек. – Ставахме свидетели на много тежки моменти, на разделите между мъжете и жените на границата. Запознавахме се с необикновени хора. Видяхме жената и майката в цялата ѝ сила. По пътя те ставаха все по-силни заради децата си, но една прегръдка или едно докосване до тях можеше да ги разтърси жестоко. Имаха нужда от това нещо, имаха нужда да излеят някъде тези емоции“.
При едно от пътуванията си Алексиев закарва в градовете Виница и Днипро хирургически инструменти за 25 хиляди лева.
„Разни хора ми пишеха глупости като „Да умреш в Украйна, чуждопоклоннико!“, припомня си онези моменти той и казва, че не знае как точно е издържал на напрежението от негативните реакции. Позицията му към войната в Украйна остава непроменена и до днес.
Сменям темата, когато ни сервират вкусна салата с патладжан и страчатела и го питам как минава един негов ден. Все пак Алек Алексиев е актьор, продуцент, съпруг, баща на малките Ая и Хана и изобщо си е ангажиран човек. „Ако нямам снимки, ставам в 6 сутринта и правя закуска на голямата ми дъщеря“, веднага ми отговаря той. После допълва, че малко след 7 часа Ая се качва на буса за училище, а самият той започва всекидневната сутрешна разходка с кучето Ямур. След половин час се прибира и си приготвя кисело мляко с протеин. В 8 часа е готов и тръгва по срещи или отива в офиса на продуцентската си компания, в която са трима съдружници. Точно сега Алексиев е фокусиран в работа, защото компанията им е в етап на постпродукция на филм. Наскоро продуцентската им фирма е завършила снимките на късометражната лента „Това, което остава”, в която участват Мария Бакалова и Захари Бахаров.
„Мария е един от големите професионалисти, с който съм работил. Тя е и копродуцент на филма, освен че играе една от ролите. Има изключително възпитание, култура, интелект и отношение към хората”, хвали я Алек.
Разговорът ни съвсем естествено задълбава на тема кино и актьорът споделя, че „Доза щастие” и досега си остава най-важният и ценен филм, в който играе и продуцира. Режисьор е съпругата му Яна Титова. Лентата е базирана на романа „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“ на Весела Тотева. „Това е един филм с мисия и кауза, който е спасявал и ще продължава да спасява човешки животи. Няма нищо по-величествено от този факт”, смята Алексиев, който за пореден път показва, че е човек на каузите и смелите решения.
„Възвишение” е другият филм, който завинаги ще остане в съзнанието му като изживяване и послания. Там Алек е в ролята на Гичо. Партнира си със Стоян Дойчев, който се превъплъщава в образа на Асенчо. За тези, които не са гледали филма ще уточним, че двамата актьори имат възлови роли в лентата по романа на Милен Русков. Гичо и Асенчо получават задача от революционерите да издирят и предадат писмо на Васил Левски. Търсенето се превръща в истинско приключение и изпитание за тях.
„Имаше ситуация, в която заради мен за малко да спрат снимките. В една от сцените, при обира на Арабаконак, аз трябваше да се затичам и да се върна при Димитър Общи, за да му кажа кой идва, разказва разпалено Алек. – Обръщам се, затичвам се и точно тогава се подхлъзвам жестоко. Падам с цялата моя тежест на коляното си.”
Снимките спират. Алек и продуцентът Иван Дойков тръгват към болницата в Тетевен. Оттам заминават за София, защото контузията е сериозна. Налага се лекарите да зашият коляно на актьора. Ситуацията е драматична, защото забраняват на екранния Гичо да ходи няколко седмици.
Алексиев и продуцентът се връщат безславно в хотела в Тетевен. Целият екип ги чака в ресторанта, добре почерпен. Очакванията на всички са, че снимките на „Възвишение” спират. Сядат на една маса с режисьора Виктор Божинов и с въпроса – какво правим. „Беше ми ясно, че ако снимките спрат, това ще бъде огромна загуба на пари, просто ад. Погледнах към Виктор и му казах, че ни чакат много тежки физически снимки и че ако намери начин да ме снимат без да се движа, ще успеем. Аз щях да се вдигам по някакъв начин за кадрите. Така продължихме”, обяснява заплетената ситуация Алек. Стоян Дойчев или Асенчо от „Възвишение” се превръща в истинска патерица на Алек. Стои неотлъчно да него, носи го и прави какво ли не. Режисьорът Виктор Божинов успява да намери решение на травматичната ситуация и снимките на „Възвишение” продължават.
В една от сцените на Алек се налага все пак да направи една крачка. Снимат дубъл след дубъл, но нищо не се получава. В крайна сметка Алексиев преглъща болката и прави тази толкова важна за филма крачка.
Младият Алексиев се разписва и в нашумелия лекарския сериал „Откраднат живот”. За да се превъплъти в ролята на д-р Василев, се налага да присъства и да гледа наживо няколко истински операции. Напуска сериала, тъй като започва снимки в чужбина. Така се разминава със заплетената история между Диана Димитрова и Юлиян Вергов. „Просто не съм бил там и не мога да коментирам“, отсича той.
Всъщност с Америка и Англия са свързани първите стъпки на Алексиев в кариерата му на актьор. След като завършва престижния Adelphi University в Ню Йорк, през 2011 година се установява в Лондон, където има редица роли в театъра. Александър дори стига до Холивуд, а за ролята му на охранител на руски олигарх, изигран от Кенет Брана, получава похвали и възможността да си партнира със звезди като Кийра Найтли и Кевин Костнър.
„Ню Йорк беше и продължава да бъде една от големите ми любови. Там се чувствах у дома, беше като място, в което съм приет, където мога да съм тотално себе си и да правя това, което искам – обяснява той и видимо се вълнува. – Там се чувствах щастлив и ми харесваше всичко – от аварийните стълби, асфалта, ужасната влага през август, до големите плъховете при кофите за боклук. Да не говорим за невероятния и величествен културен живот, красивите галерии, парковете и хора от цял свят. Когато видя толкова различни хора на едно място, тогава се чувствам истински спокоен. Различните цветове на кожата им ми дава усещането, че съм на безопасно място.”
Лондон също оставя своя отпечатък в живота на Алек Алексиев. В английската столица обаче не успява да се почувства истински у дома, макар че точно там е заобиколен от семейство – съпругата му, родителите й. В Лондон се ражда и първата дъщеря на актьора – Ая.
Ученето и работата в чужбина изграждат от Алек Алексиев космополитна личност. Баща му, актьорът Стоян Алексиев, му остава основополагащ отпечатък. Той е този, който го кара да търси истината в героите си, да се „приближи до тяхната кръвна група”. „Бил е достатъчно критичен към мен, но аргументирано. А пък аз винаги съм правил адекватни избори”, отбелязва Алек.
Баща и син Алексиеви играят заедно в сериала „Откраднат живот”. „Тогава много си говорехме и той ми помагаше за определени сцени. Винаги е бил прав. Той изобщо е страхотен”, признава младият актьор и връща лентата към детството си.
Алек е израснал по снимачните площадки и в Народния театър, в чиято трупа е баща му. След всяко представление на Александър Морфов, тъй като Стоян Алексиев играе в голяма част от тях през годините, актьорите се качват в ресторанта на театъра. Това е най-чаканият момент от децата им, защото всички слизат на голямата сцена. „Заедно с Неда Морфова, с Илиян Пепеланов, Женя Праматарова и другите актьорски деца излизахме и разигравахме представлението – разказва Алек. – Нашите изяви започваха към 11,30 вечерта. Пожарникарите спираха алармите и ни пускаха ни сцената. Беше направо величествено.”
Един от спектаклите, които разиграват хлапетата е „На дъното”. Там Стоян Алексиев е в ролята на барона. В една от сцените той трябва да лае по Рени Врангова, съпругата на Морфов и майка на Неда. Самата Рени пък се прави на котка. Етюдът е много смешен и децата творчески го претворяват на първата ни сцена.
„Помня тези велики вечери между големите артисти на България. Те бяха толкова заедно по някакъв начин. Искаха да творят постоянно. Говореха за изкуство през цялото време. Беше адски вдъхновяващо. Сега всеки бърза да се прибере, живее си в своя свят. Изкуството вече върви ръка за ръка с политиката”, казва с доза тъга младият актьор.
Тъй като съм подготвена за разговора си с Алек Алексиева, знам че голямата му любов е съпругата му Яна Титова. Той с охота говори за нея и ми казва, че в основата й са баща му и Александър Морфов. Датата е 30 декември. На сцената на Народния театър в този ден се играе представлението „Полет над кукувиче гнездо“. Яна Титова и Стоян Алексиев са с основни роли в пиесата. Като представлението свършва, Алек се отправя към служебния вход, за да поздрави баща си. Едно момиче мина зад него. Стоян Алексиев се обръща и казва: „Яна, ела да те запозная с Алек.“
„Всичко стана на секундата. Това се казва скок направо в любовта. Оттогава сме заедно”, чистосърдечен е Алек Алексиев.
Телефонът му звъни. Децата и кучето вече са вкъщи. Алек набързо се сбогува с мен и тръгва към дома си, където се чувства истински щастлив.
