- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 4 декември 2022 г.
3.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Алфонс Муха прави проекти на български банкноти

Избрано

Кариерата на Алфонс Муха, известен със създадения от него стил ар нуво или стила Муха, тръгва стремглаво, след като изобразява Сара Бернар на плакат. В по-късните си години чешкият художник става символ на стремежа към обединяване на славяните чрез изкуството. Работи повече върху картини, които да покажат славата и духа на славянството. Тази идея ражда неговият цикъл „Славянска епопея“, в който увековечава борбите и достиженията на славяните. За да я реализира, той обикаля Балканите през 1924 г., като на няколко пъти посещава България и събира сведения за историята ни от книгата на К. Иречек „История на българите“. В резултат на дълги проучвания се ражда картината му „Цар Симеон Български – Зорница на славянската писменост“.

Покрай пътуванията си до страната ни Муха създава близки контакти с български интелектуалци и творци. В този кръг е и легендарната ни оперна певица Христина Морфова, която е чест гост в дома му много преди художникът да стигне до България. Те се познават от Прага, където прочутото ни сопрано учи пеене, а между 1917 и 1931 г. е постоянен член на Пражката опера. Близък е и с художниците Александър Божинов, Александър Добринов, Атанас Тасев. Последните двама учат в Чехословакия през 30-те години и рисуват портрети на Муха.

Българската връзка на Алфонс Муха с България датира още преди интереса му към историята ни. Тя се случва покрай неговата любима – 22 години по-младата от него чехкиня Мария Хитилова, която среща през 1903 г. Марушка, както галено я нарича, е родена в Пловдив, където родителите й се преселват след Освобождението на България и остават 4 години. Баща й Франтишек Хитил е заместник главен прокурор на Източна Румелия и се слави като един от чехите, възродили държавата ни след Освобождението. Мария е възпитаничка на художественото училище в Прага.

Двамата с Алфонс се срещат случайно на театрално представление в Париж. След това тя му позира за картините и любовта им пламва. Женят се три години по-късно и от брака си имат две дъщери и един син, а Мария остава негова муза до смъртта му. След срещата си с нея Муха смята всички жени, които е рисувал преди това, за чужди. За дълбоките му чувства говори писмо до нея: „Допреди да те срещна, за мен имаше само една светиня – родината, а сега поставих олтар и за теб, скъпа! Моля се за вас двете“.

Картината на Муха „Цар Симеон I Български“, 1923 г.

След сватбата му с Мария започва и връзката му с България. Още същата година – 1926, Алфонс участва във втората изложба на Съюза на южнославянските художници „Лада“ в София. Връзките му със страната ни се задълбочават след Първата световна война. По настояване на жена си той оглавява учреденото през 1923 г. дружество „Чехословашко-българска взаимност“. Там се ражда идеята за изложба на български художници в Прага. В тази връзка той идва в София и междувременно участва в честването на юбилея на Славянското благотворително дружество. Българската преса отразява посещението му, а във в. „Слово“ художникът и публицистът Сирак Скитник го нарича „един от добрите приятели на страната ни“. На 6 март 1926 г. изложбата е открита в присъствието на кмета на Прага и представители на правителството. Муха кани българските си колеги в замъка „Збирох“, за да видят готовите картини на неговата „Славянска епопея“ преди официалното им представяне. Мария Хитилова пък е сред инициаторите за събиране на финансови средства за строежа на Дома на изкуствата в Пловдив. Малко известен факт е, че Муха изготвя проекти за български банкноти от 50 и 100 лева.

Алфонс е роден на 24 юли 1860 г. в южноморавското градче Иванчице. Майка му му връзва моливче на врата, за да може да рисува, докато пълзи по пода. Парадоксално, но след години е скъсан на приемните изпити в Художествената академия в Прага с мотива, че няма талант. След време обаче именно дарбата му привлича вниманието на графовете Беласи и Егон, които го наемат да рисува стенописи. Граф Егон спонсорира Муха да учи в Академията по изкуства в Мюнхен за 2 г., а после още 3 г. го издържа да учи в Париж в академиите „Жулиен“ и „Колороси“. След това обаче графът се разорява и спира издръжката му. Алфонс гладува три години, но не се отказва от рисуването. Оцелява, като илюстрира списания и книги. Повратна точка в живота му е 1894 г., когато неочаквано получава поръчка на Коледа да направи плакат за новата постановка на Сара Бернар „Жисмонда“ в Театъра на Ренесанса в Париж. Актрисата е очарована, а дни по-късно публиката е във възторг от революционния стил на афиша. Плакатът става толкова търсен, че само част от поръчаните 4000 бройки са разлепени, а останалите са продадени на колекционерите.

Постер на Сара Бернар като Гизмунда, 1895 г.

Муха подписва договор със Сара Бернар за 6 години, като освен плакатист и декоратор става дизайнер на театралните й костюми. През следващите 10 години Муха е сред най-популярните парижки художници, който лансира стила ар нуво. Търсенето на дизайна на Муха за бижутерия, сервизи, платове, тапети и т.н. е толкова голямо, че той пише „Настолна книга за занаятчии“, която излиза през 1902 г. Един от най-красивите витражи в катедралата „Св. Вит“ в Прага също е дело на Муха. Творецът си сътрудничи с известния френски ювелир Жорж Фуке, изработва и рекламни плакати за фирмата „Нестле“.

Една от последните прояви на художника, свързани с България, е публичната му лекция, посветена на изкуството ни, в една от залите на пражкия хотел „Златна Хуса“ през 1934 г. Пет години по-късно художникът умира дни преди 79-ия си рожден ден. Здравето му се влошава след брутален разпит в Гестапо, когато нацистките войски нахлуват в Чехословакия през 1939 г. и той е сред първите арестувани.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини