Появи се нов повод за конфликти, създаден от нов тип измамници. Ще се избием във Фейсбук преди заради хора като г-н Божков, а сега заради г-н Тренчев. Вторият е хубаво, изнервено поне от две прокуратури момче. Естествено, че ще е изнервен, когато нюйоркската прокуратура е наредила до 1 април да бъдат върнати парите на всички клиенти на Nexo.
Шоуто тепърва предстои, сега е само загрявка. А Дубай се превърна в мястото за меко приземяване на всякакви нарушители на закони от цял свят. Концентрацията на квадратен метър на измамници, лъжци и престъпници, сигурно е най-гъстата в целия свят. Изкуствен град, в който лошият вкус е Крал, често много крал. Лошият вкус върви заедно с бързо придобитото несметно богатство. Добрият вкус се възпитава поколения наред, докато новобогаташите имат изгаряща жажда да показват възможностите си често по кичозен начин, близък до арабската стилистика. Но лошият вкус вече е добър вкус, какво говоря. Страхотна архитектура в ужасна среда, всичко изкуствено, силикон, високо качество синтетика, „Макларън“, „Бентли“, злато, платина, диаманти, женомразки закони, изобщо приказката е такава, каквато не сме си я представяли.
Тази приказка предизвиква разделение между нас, обикновените не-милионери. В мрежата хвърчи отрова, настройваме се едни срещу други, хората по върховете се чудят как да направят някой милион или милиард отгоре, а когато прекалят и властите ги подгонят, как да не им бъде отнет по някой и друг десетомилиономилиард. Живеем в паралелни светове, които нямат пресечна точка. Трудно е да се повярва, че наистина ги интересува кой управлява България, важното е да има дийл и потокът да не секва. Икономиката на България, културата й, инфлацията, здравеопазването, образованието, това са все wtf неща. Така сме устроени, че бързо превключваме в хищническата версия на homo sapiens. Или поне някои го правят. Не всички.
Съчувстваме за 16-те часа пред компютъра на г-н Тренчев. Не е приятно да стоиш по 16 часа пред екрана, но кой те кара? Защо го правиш? Никой не те принуждава, ти си станал по-свободен от повечето в момента, в който си направил първите няколко милиона. Могъл си да станеш от стола и да пътуваш където и когато пожелаеш, да живееш където искаш, да ядеш каквото искаш, да караш хубави коли, да имаш хубав дом, красива жена и деца, които ще учат в добри училища. Не ти е било достатъчно. Защо? Поискал си още и още. Библията не е учебник, нито задължителна пътеводна книга, нито селф хелп за милионери, а невероятната книга на хилядолетната горчива мъдрост. Човешкото око е ненаситно, пише там. Така е било, така и ще бъде. Имаме всички способности, необходими за различаването на доброто от злото и знаем, че не всяка печалба е печалба, а понякога е загуба на светлина в самия си генезис. И все пак сме манипулирани от такива хора. Най-плашещото е, че тези морални престъпления по другите закони ще докарат отново мечтата за равенство. Знаем колко невъзможна е тази мечта, родени и живели сме в експеримента. Действие и противодействие, когато везните се наклонят силно в посока на тези, които имат толкова много, че са загубили връзка с кораба-майка, природата винаги търси баланс. Мечтата за справедливост пак ли да се превръща в кръв и несвобода?
Когато Антони Тренчев обяснява от името на неговите партньори, че иска България да е готино място за живеене, ние веднага бихме приели офертата, ако е реална. За такива момчета мечтаехме. Първият въпрос е какво тези млади финансисти са създали, за да се сбъдне най-после мечтата „да ни оправят“. С троха от милиардите на Nexo „вълците“ могат да построят десетки училища, да подкрепят театри, музеи, да се дигитализират българските библиотеки, да се подпомагат болници. Oh, wait, в България няма закон за даренията или поне не ги засяга пряко, защото те доскоро печелеха в Америка и плащаха данъци там. С това на този етап е приключено.
Казусът с кюлчетата в спалнята на Борисов трябва да бъде разплетен, но той изглежда архаичен на фона на тази по дух осемдесетарска сага за greed is good – алчността е добра. За кого, пита социалната чувствителност. На 1 април Nexo ще трябва да върнат всичко на американските си клиенти. Ще видим на живо точно какво означава криптобизнесът. Никой не споменава нищо за гражданските искове от различни държави. Вече не вадим пуканките, а гледаме напрегнато, когато ни разиграват в бг вариант на „Уолстрийт“ на Оливър Стоун. Същевременно участваме в „Игрите на глада“.
Нямаме много поводи за гордост. Особено на фона на войната, която унищожава Украйна, избива народа й, руснаците освирепяват все повече и сме на ръба на второ действие в тази война, в което Русия ще използва онези оръжия, до които се надявахме да не се стига. Не може да не събужда гняв интелигентното, но празно говорене на един млад българин, недопринесъл с нищо за Родината си, който смята, че някой му е длъжен, защото е направил нечовешка сума пари. Манол Пейков не е милиардер, нито милионер. Той е интелектуалец, който от години работи за българската култура, а сега и помага на бедстващите украинци. Името му няма нужда от тролска кръгова отбрана във Фейсбук, защото то е чисто и ясно с намеренията си, а оттам с действията си. Има много такива хора тук, Пейков не е единствен. Тренчев и неговите bros обаче са единствените „споменати“ от американската прокуратура по такъв срамен за България начин като хора, които са мамили дори самата прокуратура. За тях срамното е да загубят пари, докато ние сме се хванали за гушите кой е прав и кой крив заради безграничния цинизъм на управляващата в сянка или явно класа.
Те правят българите крайни националисти и създават русофили и американофоби. Те искат да ни пробутат един антихуманен свят, в който природата е без значение, за да смучат гигантски количества електрическа енергия за виртуалния си продукт с огромна за тях печалба. Загубата е наша. Предлагат въздуха, който ще разболява хората, които нямат пари да избягат на остров или да имат шалета високо в Алпите или в Патагония. Избутват животните на все по-малка територия на малката Витоша, в която в момента се вкопава огромен строеж, излива се бетон като за бункер срещу ядрена атака, и никъде, в никоя медия не пише нищо за това извращение, покрай което всички минаваме, за да отидем на Златните мостове. Всички. Тази безцеремонност може би е наследствена, те не познават нищо друго освен чувството на превъзходство, просто защото са били власт и вече е ясно, че те са власт и ще бъдат власт. И всичко това е някак естествено. Младите имат цялата информация на света, но не знаят какво да правят с нея, как да я осмислят, как да се пазят и да опазват от морални чудовища света, в който живеят.
Иво Димчев веднъж ме попита какво предпочитам, гнева или самотата. Отговорът ми го изненада, всички избирали самотата, а аз избрах гнева. Гневът може да бъде градивен, проактивен, променящ за добро, когато е правилно насочен. Да, има правилно насочен гняв – като този мой текст. А самотата е безмилостна. В гнева има повече милост, отколкото в самотата, тази самота, в която намираш сили да видиш себе си такъв, какъвто си, винаги несъвършен, винаги осъзнаващ, че не правиш достатъчно за един по-добър свят.
