- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 8 декември 2022 г.
2.1 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Анка Ламбрева два пъти обикаля света

Избрано

Мария ПЕТКОВА

Първата ни околосветска пътешественичка е българката Анка Ламбрева, родена в Карлово като пето дете в бедния Пиперков род на 22 февруари 1895 г. Кураж да обиколи два пъти земното кълбо й дават думите на баба й Тота: „С вирната глава все напред да вървиш“. Анка живее сред маорите в Нова Зеландия, попада в затвор в Ливан, като през цялото време представя историята, традициите, красотата на родината си в сказки. В Нова Зеландия води рубрика „Непознатата България“ в пресата, а професорът по философия и бивш министър на просвещението там – сър Ж. М. Томпсън, я нарича „любимка на цялата страна“ в писмо до българското правителство.

„Българската Магеланка“ посещава 42 страни

След като завършва гимназия в Пловдив, Анка заминава за София да учи медицина, но в средата на обучението губи двамата си родители. Завръща се в Карлово, за да издържа семейството. Докато работи като учител в местното училище, научава за американец, който набира желаещи да следват в американския медицински университет в Цариград, и стяга куфарите. По-късно университетът е закрит и тя започва работа като милосърдна сестра в болница край Босфора. По време на нощно дежурство спасява живота на болен аристократ – мистър Тейкон. Той не я забравя и пет години по-късно й праща билет за парахода от Цариград, за да му гостува в град Дънидин, Нова Зеландия. Този билет открива света пред погледа на карловката. Пътуването й трае три месеца, през които Анка посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия, а по-късно прекарва месец и в Таити. Навсякъде обаче вдигат рамене, щом спомене България. „Срещайки почти всеки ден този въпрос, и то от видни учени и общественици, на мен ми става грозно и обидно, че не познават най-хубавата страна на Балканите – България“, пише Анка. Това я вдъхновява да изнася сказки, за да запознае новозеландското общество със страната ни.

В големите новозеландски вестници се появяват нейни статии под надслов „Непознатата България“. Българското външно министерство превежда материалите й и ги изпраща до легациите ни по света за реклама на България.

Посрещат Анка в маорската задруга с допиране на носовете вместо с целувка

Анка открива и безплатен курс по български бродерии в Нова Зеландия и така там се появяват родните шевици.

Няколко месеца тя живее сред маорите от племето тюканрънги и описва начина им на живот, като отбелязва, че били людоеди. Тя твърди, че маорите изобразяват всичко върху себе си – лицето, тялото и нозете си, а когато са влюбени си татуират очите, устните и пръстите на изгората си. Когато пристигат английските колонизатори, между различните племена възниква търговия на татуирани глави. Този непознат за българите свят тя разкрива в лекциите си, които изнася след завръщането си в България през 1930 г. На връщане към родината минава през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис и Ванкувър. Прекосява Канада, после е на Източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. През 1929 г. тя е първата жена, прелетяла със самолет над Ламанша. От Париж пътува с влак за Германия, а оттам с параход по Дунав стига до Видин. Нейните „светливи“ картини, които снима по време на обиколката си, са праотци на днешните диапозитиви.

В маорско село в Нова Зеландия

Неспокойният й дух отново я повежда на път. В средата на 30-те години е в Иран. Със славата на самотна околосветска пътешественичка се движи в средите на интелигенцията и елита на заможните англичани. Анка говори седем езика, язди камила и кара мотоциклет. Впечатлени от нея, ръката й искат шейхове и петролни магнати.

Карловката обича мотоциклетите

През 1841 г. тя се омъжва в Багдад за Наджа паша ел Суеди, министър на финансите на Ирак по това време, но бракът им трае едва шест месеца, тъй като той й е заточен в Родезия, където умира. По време на Втората световна, когато България е във война с Англия, предлагат на Анка да се откаже от страната си и да я осъди. „Господа, аз съм българка и не мога да съдя родината си!“, отвръща тя. Затова е изпратена в концентрационния лагер „Мио-Мие“ в Ливан. Там се запознава с бъдещия си съпруг – Раян Ахмад дин Абести, и в края на 1943 г. двамата заминават за Иран, където той има наследствено имение от 12 села, като три от тях са сватбеният подарък на Анка. Тя заменя с нови къщи старите колиби, строи училище, болница и културен клуб. Със свои средства подпомага всякак бедните и болни хора. Страстта й към пътешествията не секва и Анка продължава да кръстосва света с Раян и осиновения им син Килмарс. След смъртта на мъжа си се връща окончателно в Карлово през 1970 г., обиколила 42 страни. Великолепните й пътеписи и есета, книгите й „Карлово и карловци – от 1877 г. до днес“, „Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета“ и фотоалбумите й предизвикват сензация, а миналата година бяха преиздадени отново. Приказният живот на „българската Магеланка“ завършва на 18 февруари 1976 г.

Книгата й бе преиздадена миналата година

 

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини