Анна Заркова е известен български журналист. Кариерата й е богата, но името й се свързва най-вече с в. „Труд“. Избирана е за журналист на годината на изданието за 1992, 1993 и 1997 г. Удостоена е с наградата „Кристален орел“ на Международния съюз на журналистите със седалище Ню Йорк (1998), както и с приза „Първенец в професията“ на международната асоциация на жените журналистки със седалище Вашингтон (1999).
Анна Заркова беше залята със сярна киселина на 11 май 1998 година на автобусна спирка в столицата. Тя е майка на служебния министър на правосъдието Крум Зарков.
- Как се представяте пред хората?
Според хората. Най-често така: Здравейте, аз съм Ани. Или по-официално: Здравейте, аз съм Ани Заркова. Или по работа: Здравейте, аз съм журналист и се казвам Ани Заркова.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Важно е, но често е погрешно.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да, защото една такава любов промени живота ми – направи ме съпруга и майка, каквато съм и досега.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Все по-рядко.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Удар в гърба. От стар приятел.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Да замълча, когато видя злодеяние или зло намерение.
- Какво може да ви разплаче?
Болка на дете.
- На какво най-често се смеете?
На приключенията на мой близък приятел – един сладкодумец, който не престава да си търси белята при чиновниците в българските канцеларии.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Куражът винаги е сам“ на Роберто Савиано.
- Любим художник?
Маестрото от Берковица Милчо Спасов.
- Любим писател?
Труман Капоти.
- Любим поет?
Маргарита Петкова.
- Любим певец?
Руши Виденлиев.
- Любим филм?
„Топ Гън: Маверик“ с Том Круз.
- Любимо тв предаване?
„Тази сутрин“ на Би Ти Ви.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Поп музика, рок.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Купих си първата официална рокля за служебен купон.
- Политик, на когото вярвате?
Румен Радев.
- Историческа личност, която презирате?
Хитлер.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Шарл дьо Гол.
- Любим парфюм?
Bvlgari.
- Любимо мъжко име?
Костадин.
- Любимо женско име?
Катерина.
- Какво научихте от родителите си?
Да работя от сутрин до вечер.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
С личен пример.
- Каква искахте да станете като малка?
Актриса.
- Кое е любимото ви животно?
Куче.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Има ли желание, има и начин. (Няма ли желание, има оправдания.)
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Какво е кит? Цаца, уловена от журналист на жълт сайт.
- Думата, която използвате най-често?
Ние.
- Любимо ястие?
Пиле на грил.
- Любим цвят?
Жълт.
- Любимо питие?
Кафе.
- Пушите ли?
Не пуша.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Разводът на родителите ми е първото ми разочарование в живота.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
Когато се роди синът ми. И когато се роди дъщеря ми.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Такъв избор между кариера и семейство никога не съм правила. Това понякога е било във вреда на семейството ми, а друг път – в ущърб на кариерата.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
В приятелския ми кръг са мои колеги журналисти, колеги на съпруга ми – лекари и съседи.
- От какво най-много се срамувате?
И от неоправеното легло, което зарязвам в бързината си сутрин. И от немитите чинии, които ме чакат вечер, когато се прибирам.
- Кой е най-големият ви страх?
Смъртта на близък човек е най-големият ми страх.
- Мечтата, която преследвате?
Мечтата ми е да има само добри хора около мен.
- Откъде черпите информация?
От лични срещи. И от телевизионни предавания.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Отсявам ги с класическата за журналистиката проверка от два или три независими един от друг източници.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Старая се да не прекарвам в нея повече от час дневно.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не, не очаквам такова нещо.
- Искате ли да летите в Космоса?
Искам да познавам хора, които летят в Космоса.
- Вярвате ли в извънземни?
Вярвам в Бог.
- Имате ли пророчески сънища?
Нямам. В пророци не вярвам. Но вярвам в народната мъдрост „Така ти е писано“.
- Кое е любимото ви цвете?
Роза.
- Отглеждате ли домашен любимец?
В момента не отглеждам.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Добротата.
- Кога предпочитате самотата?
Предпочитам самотата само когато спя.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Лъжата.
- Борили ли сте се със зависимости?
Боря се да не изпадна в зависимост от интернет.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Една битка за връщане към живота и после за връщане към любимата ми репортерска работа – след престъпно посегателство над мен, от което тежко пострадах.
- Имате ли хоби?
Четене на книги и вестници.
- Бихте ли се определили като бохем?
Да, доколкото бохемите са хора, които издигат в култ свободата – особено на словото и на мисълта. Не, ако приемем, че бохемите са хора, които се примиряват с бедността.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
На българското море.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Самотата. И слепотата – загубата на зрение.
- Вярвате ли в късмета?
Да, определено смятам, че доста неща в живота ни са резултат на добра случайност.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Пропуснах шанса да бъда по-близка приятелка с майка ми, докато беше жива.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Щях да отговоря, но преди десетина години. 😊
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Наскоро в Съюза на българските журналисти, където се бях отбила по работа, влезе един човек и протегна ръка да си здрависа с мен приятелски. Виждах го за втори път и знаех кой е – бивш доносник на Държавна сигурност с псевдонима Емил, бивш кредитен милионер от тия, на които беше позволено след Десетоноемврийския преврат да източат нароилите се банки, разследван измамник, завлякъл с милиони подобни нему „назначени милионери“ из цяла България, професионален клеветник, изпълнител на мръсни поръчки в кафявите сайтове. С две думи – един от тия негодници, които доведоха до сляпа улица прехода ни към демокрация. Та този тип ми подаде ръка. Отдръпнах моята с погнуса…Той попита защо. Беше неудобно и отвратително…
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В нашата.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
За днешния ни свят може би това е изобретението на първия компютър от Джон Атанасов.
- Ще се справи ли човека с климатичните промени?
Ще се справи, ако поиска, но не на думи, а наистина.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Защо не? Тайните заговори между някакви хора, в резултат на които страдат цели народи, са факт и в българската, и в световната история.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
По-скоро либерал. Не се колебая да заставам на страната на новото, цивилизованото, свободното, нуждаещото се от промяна.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Смятам, че това е въпрос, с който злоупотребяват кухите политици.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да.
- Интересувате ли се от спорт?
От художествена гимнастика. Сестра ми беше гимнастичка, а сега е треньорка.
- За или против пластичните операции?
Пластичните операции са много необходими, когато са възстановителни – след изгаряния, ампутации, белези от травми. Те са полезни и за повишаване на самочувствието, когато са естетични – за подобряване на външния вид. Но при суетните и глупави хора водят до пристрастяване и грозота, която често виждаме на живо и на телевизионния екран.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не. Комплексът е натрапчива идея за някакъв мним недостатък. Аз имам истински белези от изгаряне, но съм се научила да не се притеснявам от тях.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо.
- Доволна ли сте от заплатата, която получавате?
Мога и с по-малко.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не. Знам, че всяко начало има и край.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Франция.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Първата среща с моя съпруг. Първата дописка, която написах във вестник „Труд“.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Преживях насилие във връзка с журналистическата ми работа. След едно разкритие за полицейска банда, което излезе на първа страница, изгориха очите и лицето ми с киселина. Дълъг и болезнен беше периодът на възстановяването ми.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Не ме „крепи“ надежда, нито друго нещо. Стъпила съм здраво на земята.
- Как си представяте света след 100 години?
Все такъв – красив, тревожен, враждебен и любовен… Не фантазирам за техническите новости.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С мъжа си.
- Можете ли да простите изневяра?
Мисля, че мога.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Нямам „бивша половинка“.
- Привърженик ли сте на брака?
Защо не?
- Романтична ли сте?
Обичам туристическия комплекс „Романтика“ – с хотела „Романтика“ в Родопите, край Сърница, близо до язовира „Доспат“. И булчинската ми рокля беше марка „Романтика“… харесвах си я.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Сутрин, когато пия до прозореца вкъщи първото си кафе.
- На кой народ симпатизирате?
На моя.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Докога така?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Еманюел Макрон, президента на Франция. Разбирам начина, по който той вижда света.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че никой няма да ме мрази без причина.
- Кога свършва детството?
Когато и двамата ти родители си отидат от този свят.
- С какво никога не искате да се разделите?
Никога не бих се разделила с репортерския ми бележник.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Да не мисля за хората, които са ми неприятни или са ми сторили злина.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Само донякъде.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Една голяма лодка в морето през лятото, на която са събрани всичките ми близки и приятели.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Неусетно.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С някое добро, което на някого съм сторила.
