„Дали сме академична степен на човек, който е или тотално луд, или е гений. Времето ще покаже“, казва за Антони Гауди на дипломирането му директорът на Висшето училище по архитектура в Барселона Елис Роджент. До края на живота си големият творец, ярък представител на каталунския модернизъм в архитектурата, съчетал неоготика, ар нуво и ориенталски мотиви, не е определян еднозначно.
Салвадор Дали обожава Гауди, докато Пикасо и Джордж Оруел, които живеят в Барселона по онова време, го смятат за смахнат, както и повечето му съвременници. Оруел определя Катедралата „Светото семейство“ („Саграда Фамилия“) като най-отвратителната сграда в света – пясъчна кула, построена на плажа от несръчно дете, а Пикасо я нарича архитектурна ерес, за която излишно се прахосват пари. За сметка на това сюрреалистът Дали й се възхищава и я намира за зашеметяваща. И двамата с Гауди са каталунци и имат сходна гледна точка към творчеството – не се подчиняват на традиционните правила и са извънредно предпазливи към правата линия. Заради това обаче съгражданите на Гауди смятат, че сградите му, седем от които днес са под закрилата на ЮНЕСКО, са дело на побъркан. Някои дори мислят, че той е част от тайно общество, в което ритуално се употребяват халюционогенни гъби. С наркотичното им въздействие обясняват развихреното въображение и щурите идеи на Антони.
Гауди иска „Саграда Фамилия“ да е храм на изкуплението на всички грехове и се стреми да пресъздаде в нея целия космос
Първият и единствен проект, който му възлага общината на Барселона, е за улични фенери на Кралския площад (Plaza Real), които все още са там. Властите често се опитвали да осуетяват архитектурните му начинания, защото смятали, че са неуместни. Въпреки това през 1900 г. Гауди печели награда за сграда на годината – къща „Калвет“, за която казвал, че е доста обикновена.
Проектите и идеите му изпълват цялото му съзнание и дори не му остава време да се ожени. Първата жена, в която Гауди се влюбва, е учителката Жозефа Моро. Антони се осмелява да ѝ предложи брак, но тя му признава, че вече е сгодена. Макар след това архитектът да привлича женско внимание, той така и не се задомява. Ревностен християнин, Гауди отдава живота си на любовта си към Бог. Заради символиката на сградите му и християнските знаци, които той вграждал във всяко свое творение, го наричат „Архитект на Бога“. В последните години има предложения за канонизирането му. Причината е най-вече в делото на живота му – „Саграда Фамилия“ – синтез между изкуство, наука и духовност. През 1883 Гауди получава поръчка от Конгрегацията на вярващите в Св. Йосиф да построи катедрала, посветена на Исус Христос и неговото земно семейство. Това е най-големият и значим негов проект, на който той напълно се посвещава. Когато го укоряват, че катедралата ще се изгради прекалено бавно, той обича да отговаря, че клиентът му, т.е. Господ, не бърза.
Подобно на Гауди, Салвадор Дали е сред най-влиятелните каталунски творци и не по-малко ексцентричен
Гауди казва, че „няма по-съвършен учител от природата“. От нея той черпи идеи за сградите си и вярва, че връзката с Бог е най-силна именно там. Затова колоните, които поддържат покрива на „Саграда Фамилия“, наподобяват разклонени стволове на дървета. Творецът иска хората да се чувстват като в гора, за да усетят Бог.
Накрая Гауди дори заживява в катедралата – спи на желязно легло, занемарява напълно външния си вид, почти не се храни. Заприличва напълно на скитник, за какъвто го вземат и минувачите, когато на 7 юни 1926 г. го блъсва трамвай. Тъй като неотлъчно следи строителството на „Саграда Фамилия“, Гауди е брадясал, облечен е в окъсани и прашни работни дрехи, в чиито джобове има само дребни стотинки. Файтонджиите не искат да го превозят до болницата. Все пак един склонява, но го закарва до болница за бедни, където не могат да му помогнат. Приятелите му го намират на следващия ден, но той отказва да го местят. Казва, че истинското му място всъщност е сред бедните. Три дни по-късно архитектът си отива от този свят.
Оттогава „Саграда Фамилия“ постоянно се достроява, като намеренията са да бъде завършена около 2030. Работата по нея се базира на откритите и възстановени модели, които Гауди оставя. Той не обича да рисува скици на сградите, които проектира, а изработва триизмерни модели. Създава такъв от камък и на „Саграда Фамилия“ с всички малки детайли от конструкцията, символите и фасадата. Той знае, че няма да доживее построяването й, но вярва, че подробният модел ще послужи на бъдещите архитекти да продължат делото му. По време на Гражданската война в Испания бомбардировките разрушават ателието му, където се съхранява моделът, а остатъците от него са открити на километри наоколо – хиляди каменни парчета. Сега се ползват за завършването на катедралата, за която председателят на Папския съвет за култура кардинал Джанфранко Равази казва: „Способността на Гауди да придаде художествена форма на вярата и науката е зашеметяващо преживяване. Предизвиканото от него виене на свят първо е физическо: впечатлението, което създава, е че сме застанали наистина пред нещо, което противоречи на законите на природата, нещо абсолютно монументално, но в същото време някак висящо във въздуха. По този начин се вливат в едно психологическото впечатление, духовният световъртеж и възнесението към тайнството, отвеждащо към трансцендентното“.
