Антон Станков е роден през 1966 г. в Ямбол. Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“. Министър на правосъдието от 2001 до 2005 г. в правителството на Симеон Сакскобургготски, председател на Висшия съдебен съвет за същия период. От 11 години е адвокат.
– Господин Станков, възможно ли е в 49-ия парламент да бъде сформирано мнозинство? Кой с кого може да стигне до съгласие въпреки големите противоречия между партиите, за да се излъчи редовно правителство?
-Прогнозата ми е, че по-скоро няма да се получи редовен кабинет в това Народно събрание. Има шанс за коалираме между ГЕРБ, ДПС и БСП, но всяка една от партиите носи тежестта на историята си, на отношенията с електората си. ГЕРБ са първи. След изборите разсъждавах какво е да си победител – това означава, че трябва да търсиш подкрепа. Биха могли да я получат, а за държавата би било добре, но дали ще стане наистина не мога да кажа.
-Защо изключвате варианта, обсъждан от много анализатори, за разговор между „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, от една страна, и ГЕРБ – от друга? Нали така се оформя едно евроатлантическо мнозинство?
-Защото се сложиха бариери между ПП-ДБ и ГЕРБ, които са много лични. Когато става дума за лични отношения, това вече не е политика. Политиката е да изразяваш интересите на избирателя. Но БСП също изповядват евроатлантизма, въпреки една част от т.нар. твърдо ядро, хора с по-закостеняло мислене. ДПС е категорично либерална партия със сериозна тежест в Европейския парламент.
-Има ли различия между това, което искат политиците и това, което очакват хората в момента?
-Определено има различия. Например прословутият План за възстановяване и устойчивост, по който трябва да получим средства, е дълго очакван. Но едни са вижданията на политиците и заложените в заявката към ЕС действия, съвсем други са очакванията на хората. Освен това дали им се ходи скоро пак на избори? Да ви кажа честно, аз самият не гласувах, за други не мога да коментирам. Обаче този момент на политическо отегчение може да премине в агресия. Ето това ме притеснява.
-Изненадахте ли се, че президентът само 10 дни след изборите свика Народното събрание? Как тълкувате този ход? Има сигнали, че Радев няма да дава повече време за разговори, а ще действа експедитивно?
-Според мен президентът действа в определените му правомощия от Конституцията и това е по-законосъобразно. При предишните избори той забави нещата, които бяха много на ръба, да не кажа отвън ръба на Конституцията. Това предизвика доста размисли сред нас, юристите, доколко Конституцията е годен модел за държавно управление. Но в крайна сметка законът е едно пожелание да се спазват правилата.
-Каква е вероятността да отидем отново на избори за парламент през лятото? Възможно ли е затова президентът сега да избързва, за да се избегнат избори две в едно през есента?
-Не бих казал, че Радев бърза, това са нормални срокове, заложени в закони. Имайте предвид, че след Великденските празници идва 1 май, Гергьовден, Денят на славянската писменост на 24-ти. Ако той забави темпото, няма да е добре. Народното събрание има много важни задачи – на преден план е проектът за бюджет, което обаче не е единственото нещо. Трябва да се попълнят жизненоважни органи за функционирането на държавата като Висшия съдебен съвет, инспектората към него, две стоят свободни места в Конституционния съд. Това са неща, които не могат да бъдат отлагани. Но и не виждам в момента подходящи мнозинства, които да свършат работа.
– Чуват се гласове за промени в Конституцията, които да премахнат управление със служебни правителства. Възможно ли е това?
-Такава промяна в Конституцията може да направи само Велико народно събрание.
-Смятате ли, че вървим към авторитарна президентска власт?
-Този въпрос стои много отдавна. Президентът носи своята отговорност, назначавайки служебните кабинети. Това не е авторитарност. България е била монархия дълго време, но тя е отречена. Това е залегнало в съзнанието на българина. Правят се някакви аналогии между президентското управление и монархията, които не се основателни. Виждате, че в момента президентът е институция, която успява да съхрани държавността. Другата е съдебната власт.
-48-ото народно събрание приключи без да приеме проектите на служебния министър на правосъдието Крум Зарков за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт за контрол над главния прокурор. Реформа на съдебната система и на прокуратурата – това ли е панацеята за справяне с корупцията у нас?
-Вече съм критикуван, защото говоря постоянно, че проблемът не е в съдебната власт, а в тези законови механизми, които допускат корупцията. Съдебната власт има функция да накаже корупцията. Направете разликата – едно е да се пазим и да живеем здравословно, а друго е после да се лекуваме. Често се поддаваме на внушения, че зависим от външни фактори. Противник съм на идеята служебен кабинет да законотворства. Законотворчеството е политическа функция, израз е на интересите на част от обществото. Единственото, с което съм съгласен, е служебното правителство да се занимава с финансите на държавата, да предложи бюджет. Но всичко друго ми се струва, че значително надвишава неговите правомощия.
-Но нали Христо Иванов създаде „Да, България“ с основната цел да бъде реформирана съдебната система. Поне това беше основното послание.
-Реформата на съдебната система е една издъвкана дъвка, не е сладка. Последните идеи са фиксирани ясно и конкретно срещу главния прокурор и то срещу личността на Иван Гешев. Бил съм четири години в управлението като министър и знам, че човек трябва да си дава сметка за това, което променя, защото в един момент може да се обърне и срещу него.
-Да вземем за пример случая с оправдания, после осъден за двойното убийство пред дискотека „Соло“, но междувременно избягал от страната Илиян Тодоров. Наскоро, сред 13 години укриване, той беше задържан в Узбекистан, но хората казват: „ето такава ни е съдебната система“.
-Проблемът е много дълбок, той започва от юридическото образование, преминава през образоването на кадрите на съдебната власт и стига до контрола в правоприлагането – прокурори, следователи, съдии и адвокати. Бих заложил на адвокатурата, от там трябва да тръгне някаква реформа. Англосаксонският модел е много интересен – за да станеш съдия, трябва да имаш десет години практика като адвокат, съответния имуществен ценз, препоръки, добро име. Наистина, вече много трудно се става адвокат, има сериозни тежки конкурси, но това трябва да продължи.
-Да ви върна на темата за евентуалното правителство: какъв трябва да е следващият премиер, за да може да имаме стабилно управление?
-Бих заложил на експертно правителство, защото то би свалило нивото на противоречия в политическото говорене, включително и личностните противоречия между партийните лидери. Бих искал обаче да уточня, че експерт означава не човек с диплома, а с реален „боен“ опит. Много ще се радвам следващият министър на правосъдието да знае къде е 17-а и 18-а зала в Съдебната палата.
-Вие сте адвокат на актрисата Диана Димитрова. Софийската районна прокуратура отказа да образува дело по жалбата й за побой, защото не са открити достатъчно доказателства за извършено престъпление. Как продължавате по този случай?
-Упълномощен съм само на нивото предварителна проверка, която засега приключи. Личното ми мнение е, че прокурорът правилно се е самосезирал и е провел проверката. Доволен съм, че беше извършена експертиза на снимките, има какво още да се мисли по въпроса. Обаче съм изненадан от мотивите за хулигански действия. При събраните доказателства категорично няма хулиганство, може да се обсъждат други въпроси на съставомерност по Наказателния кодекс, за които давността не е изтекла. Например за удар с крак в областта на главата.
– Какво не успя да разбере обществото от този скандал?
-В този случай аналогиите с #MeToo (социално движение в САЩ срещу сексуалното насилие, сексуалния тормоз, срещу сексът, който продава кариера – б.р.) са неправилни. Един човек е претърпял насилие, той може да е жена, дете, минава известно време и набира сила в себе си, защото тази травма остава. И решава да реагира. Не може да не уважаваме желанието за реакция, не може да поощряваме насилието. У нас бият лекарите, учителите, децата, жените… Това ли е нашият морал и ценност?
