- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 29 септември 2022 г.
13.5 C
София

А доматът розовей

Избрано

Автор: Маргарита ДИМИТРОВА

Събрали цялото слънце в себе си, хубавите български домати в последните години се превърнаха в луксозно изкушение. Едри и сочни, най-добре розови и със сърцевидна форма, те са на цени като за ценители. В добрите градски магазини килограмът варира от 4, 5 лева и нагоре. По-непретенциозната стока в супермаркетите гравитира около 2 лева, но и тя си има сериозни клиенти заради достъпната цена. А най-важното е, че напоследък все по-рядко се срещат твърдите и възкисели домати, които преди години със седмици можеха да се търкалят на сергията, без това да повлияе на външния им вид. Българският потребител каза твърдо „не“ на „пластмасовите“ екземпляри и търговците нямаха друг изход, освен да се съобразят с търсенето.

И въпреки, че доматите намират прекрасни условия в нашите градини и дори сме ги приели за една от емблемите на родното градинарство, тяхната родина е Южна Америка. Първите диви форми са намерени по бреговете на Мексико, Перу, Колумбия. В Европа те са пренесени в средата на XVI век, първо ги засаждат в Испания и Италия. Стават популярни и във Франция по време на революцията заради символния си червен цвят. Днес градини с домати има също в САЩ, Франция, Гърция, Унгария, Македония, Португалия, Молдова, Украйна, Япония и т.н.

В миналото съществували различни схващания за доматите. Например в родната си Америка те са използвани като храна едва в края на XIX век, защото са смятани за отровни. Причината е, че принадлежат към семейство Solanacee, чиито видове съдържат токсични вещества в части на растението. Всъщност доматите са богати на витамини В6, С и К, бета каротин, биотин, ниацин, калий, фосфор, калций, желязо, цинк и селен, както и на много органични киселини като лимонена и ябълчна киселина, които определят характерния им вкус.

Едно от най-големите предимства на доматите е ликопенът, чиито антиоксидантни свойства помагат за намаляване на активността на свободните радикали в тялото и по този начин могат да предоставят защита срещу определени онкологични заболявания. Твърди се, че ликопенът подкрепя синтезирането на ензими в тялото, които помагат за разграждането на агентите, причиняващи рак.

Доматите са топлолюбиви и голяма част се отглеждат в средиземноморските страни. Но ако природата не е благосклонна към зеленчука, в оранжерии той може да намери подходящата топлина и влага. Затова хладна и влажна Нидерландия се превърна в един от големите производители, там се селекционират и много сортове, които се купуват и от нашите градинари.

Доматите у нас се отглеждат още през 1890 г. в с. Куртово Конаре. По-късно стават основна зеленчукова култура в Пловдивски, Пазарджишки, Петричко-Сандански, Плевенски, Русенски, Великотърновски, Ямболски и Бургаски район. Всъщност малко са местата в България, където не е подходящо за домати.

Вече има много добри български сортове с типичния автентичен вкус, и червени, и розови, каза пред „Филтър“ проф. д.с.н Живко Данаилов, който е най-известният наш селекционер на домати. Създадените от него сортове са предпочитани от производителите.

България е била на едно от първите места в Европа по преработка и износ на домати. През 80-те години на миналия век производството е достигало 800–900 хиляди тона. Истинският срив настъпва след 1990 г. През 2019 г. например у нас са набрани 145 хиляди тона, а през тази година се очакват 115 хиляди тона. И понеже рязко спадна българското производство, магазините се наводниха с внос от Турция, Гърция, Македония, защото пазарът не търпи празни пространства.

Чуждата стока не е като нашата, оплакват се потребителите, които помнят вкуса на слънчевите домати от градината на баба. Може би затова напоследък все повече любители засаждат домати в личните си дворове и се опитват да възраждат старите български сортове. През лятото градинарските групи във Фейсбук преливат от снимки на новоизлюпените градинари, обхванати от новата доматена мания.

Истината е, че у нас има прекрасни условия изобщо за отглеждане на зеленчуци – благоприятен климат, хубава почва, опит и традиции, богат специфичен генофонд от местни сортове.

 

Рекорден ръст на цените  от началото на годината

Рекордно са увеличени изкупните цени на зеленчуци през първите три месеца на годината, показват данните на НСИ. Средната цена на доматите е 2,15 лв. за килограм, което е ръст с 59% на годишна база. Цените на краставиците са по-високи с 38%, изкупните са средно 2,56 лв. за килограм. Причина за това е увеличената цени на вносната продукция, които за година са нагоре с 58% при доматите и 69% при краставиците.

Цените на едро и дребно през юни показват чувствително нарастване при доматите и пипера, докато при краставиците са почти на нивата от миналата година. На дребно доматите са по-скъпи с около 36%, а на едро – с около 10%. Цените на пипера на едро са с около 39% по-високи.

Слабото вътрешно предлагане води до ниска конкуренция, което позволява на вносители и търговци да се възползват от конюнктурата и общата инфлационна обстановка и маржът между вносните цени и цените на дребно понякога е дори над 3 пъти. Това сочи анализ на Центъра за икономически анализи на селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика. Прогнозата на САРА е, че тази година изкупната цена на градинските домати ще е около 0,84 лв., а на оранжерийните – 1,80 лв. за килограм.

Цените в ЕС отбелязват сезонен спад в последните два месеца, като са 1,41 евро за килограм през май и 1,31 евро – през юни. Тези обаче са с около 35% над средните за последните 5 години и до края на лятото се очаква да останат в диапазона 1,40-1,60 евро за килограм. В същото време цените на едро на доматите в Турция падат до обичайните си равнища за този сезон и са 0,27 долара за килограм в края на юни.

Глобалният пазар на домати тази година ще достигне екстремни стойности заради енергийната криза, лошото време и специфичния вирус ToBRV, който поразява растенията. При очертаващата се енергийна криза и по специално заради острия дефицит на газ в Европа, се очаква да бъде намалено оранжерийното производство, на което потребителят разчита в по-студените месеци от годината. Според плана на ЕК всички държави членки трябва да намалят потреблението на синьо гориво с 15% от 1 август. В Нидерландия вече предупредиха, че при остър дефицит може да спират подаването към различни производства, за да има достатъчно топлина за болници и граждани.

Очаква се Испания да свие производството си на домати с 25%, а в Италия разходите са с 55% нагоре, което предполага по-слабо предлагане. Цените може и да не нараснат драстично, ако бъдат облекчени ограниченията за внос в ЕС, смятат анализатори.

Нарастват обаче световните опасения, че „Зелената сделка“ на ЕС ще доведе до общо поскъпване на храните и оттам ще се увеличат хората, които страдат от недохранване. Зеленчуците и плодовете ще станат по-недостъпни за потребителите, което пък ще понижи качеството на хранене.

 

Проф. д-р Даниела Ганева, директор на Института по зеленчукови култури „Марица“:

Нашите сортове  се търсят  и в съседните държави

Проф. Даниела Ганева е директор на Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив. В момента тя е един от най-известните селекционери на домати у нас. Автор е на сорта „Розово сърце“, който направи истински фурор на пазара. Сред нейните постижения е и сортът „Алено сърце“, също предпочитан от родните градинари.

-Професор Ганева, какви домати отглеждат българските производители?

-Вече и те се насочват към домати с по-добри вкусови качества, но разбира се, добивът си остава важен показател. Интересува ги също устойчивостта на болести. Все пак българинът иска вкусни домати, производителят е наясно с това и вече се съобразява с тези изисквания. Може да видите на пазара, че повечето от стоката от наши местни сортове, която е с по-добър вкус, е с по-висока цена. Разбира се, в търговската мрежа има и от по-твърдите домати, но обикновено те са по-евтини. На пазара трябва да има от всичко и за различните потребители, защото не всеки може да даде за килограм 4–5 лева, независимо че ще направи компромис с вкуса.

-По-твърдите и по-кисели на вкус къде са селекционирани?

-Почти всичките са вносни сортове. Тези домати са произведени в Турция, Гърция, Македония, но повечето са холандски сортове. Ние нямаме такава селекция. В института освен на търговския вид много държим и на вкуса.

-Разкажете каква е българската селекция?

-Напоследък има повишено търсене на сортове, които хората отглеждат в личните си дворове. Дори и хора, които никога не са се занимавали с градинарство, започнаха да засаждат домати, пипер, краставици. Много се търсят „Розово сърце“, „Алено сърце“, които произхождат от местни популации.

Но ми се иска да обясня нещо, което не се разбира достатъчно добре. Има неоправдан интерес към директните сортове, за сметка на хибридните. От един директен сорт можеш да вземеш семена и да ги възпроизведеш на следващата година. Има обаче едно погрешно мнение, че хибридните семена са ГМО, което няма нищо общо с истината. Това е естествена селекция, има двама родители – майка и баща, но не се влиза в генома на растенията. При хибридите сортове селекционерът разполага с по-големи възможности и от двамата родители съчетава повече признаци, така че се получава най-доброто – вкус, качество, устойчивост. Хибридите се използват само за едно поколение. В тях целта е да се повиши продуктивността, качеството и да се запазим вкусът. Колкото и да е висок добивът на директните сортове, той не може да достигне хибридните, които са и по-издръжливи на болести.

-Дайте за пример добри хибриди, разработени в института.

– Например сортът „Копнеж“ е приет добре от пазара. Има едри домати – над 250–300 грама, отглежда се без колове и производството му е по-лесно, защото не се налага да се изгражда конструкция. Другият търсен хибрид е „Водолей“, който е с високи добиви и е подходящ за преработка. В сравнение с директните сортове от хибридните се получава 25–30% повече продукция.

-Трудно ли се създава нов сорт?

-Не е лесно, трябват поне 8, 10, 12 години, после се произвеждат семена, необходимо е и време сортът да се наложи на пазара. Всеки селекционер търси идеала, иска да създаде нещо ненадминато, но не винаги се получава. Изобщо, скъпо е създаването на един сорт, но и самото производство на зеленчуци не е лесна работа, защото освен сериозни разходи трябва и много ръчен труд.

-Как така Нидерландия, една страна с по-малко слънце и повече дъждове, в която на открито зеленчуци трудно се отглеждат, наводни пазара със своята селекция?

-Защото техните сортовете са сравнително устойчиви на болести. Това е нещото, което търси производителят, защото растителната защита е трудна, за нея са необходими специфични познания. Човек трябва много внимателно да избере растенията, които ще отглежда. Но е трудно това да се установи от пръв поглед. Част от семената са преносители на болести.

Нашият институт е контролиран стриктно от властите, наблюдават се посевите, всички семена са със сертификати и здравни паспорти, чисти са от бактерии и вируси. Нищо не се пуска на пазара без документ и затова нашите семена са толкова търсени от градинарите. Дори вече излизаме и на външния пазар, сортове зеленчуци на ИЗК „Марица“ се търсят в Румъния, Гърция, Турция.

 

„Аля“ е с двойно повече витамин С

Дребните домати – чери са особено популярни напоследък. И в тази категория си имаме българско предложение, което носи красивото име Аля. Сортът, създаден в Института по зеленчукови култури „Марица“, е с нежна кожица, приятно хрупкав и с два пъти по-високо съдържане на витамин С. А именно този витамин, бетакаротенът и ликопенът са основните съставки, които определят антиоксидантите свойства на доматите. Ако стандартно се продават около половин килограм семена годишно, тази пролет са изкупени всичките 3–4 килограма.

Институтът по зеленчукови култури „Марица“ към Селскостопанска академия се намира в сърцето на Тракийската равнина – най-големия зеленчукопроизводителен район в България. В продължение на повече от 80 години там са създадени над 300 сорта и хибриди.

В момента научното звено предлага 12 сорта домати, сред които „Прометей“, „Алено сърце“, „Копнеж“, „Розово сърце“, „Пловдивска каротина“, „Пауталия“, „Йона“, „БГ Деа“.

При разработването на нови сортове селекционерите се стремят да запазят тайната на характерния вкус на зеленчуците, познат на всички у нас.

 

Оранжерия като космическа лаборатория

В оранжерия в Нидерландия се отглеждат стотина хиляди растения. Те са вдигнати на около метър от циментовия под и са настанени в минерална вата, която се напоява със специален хранителен разтвор. Доматите нямат никакъв досег с естествена почва.

В оранжерията, която е последен писък на технологията, може да се влезе само в специално защитно облекло, което пази от внасяне на зарази. Както се знае, доматите в закрити пространства боледуват повече, отколкото отглежданите на открито в градините. Въпреки предпазните мерки не минава без пръскане, растителната защита се командва от специалисти.

На всеки ред е поставена жълтеникава кутия със специални пчели, които опрашват цъфналите растения. Компютър управлява поливките и отоплението.

От края на януари до ноември тук събират реколтата, а до оранжерията е изграден сортировъчен цех. Малките доматчета, изравнени по цвят и големи, се пакетират с пластмасови опаковки с различен размер и шест дни в седмицата пътуват за супермаркетите в страната.

Фирмата има още две такива оранжерии и всичките заемат площ от четиринадесет хектара.

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини