Сесиите за разглеждане на творчески проекти по програми на Национален фонд „Култура“, традиционно се превръщат в поводи за скандали в културните среди, а не рядко излизат и извън тях, за да станат обект на внимание на голяма част от обществото. Последният казус се завъртя около проект за „шоу на драг кралици“ на стойност около 77 000 лева. За по-старомодните ще кажа, че шоуто включва програма, в която мъже, преоблечени като жени, забавляват публиката. Има и игра на бинго, която все още не е ясно дали може да се определи като хазарт или не. Проектът е спечелен по програма за възстановяване на културата от последствията от ковид кризата, по която за около два месеца бяха разпредели 30 милиона лева.
До този момент фондът е разпределял около 600 000 лева на година. Това е важно уточнение, защото дава възможност да видим структурния проблем, който е далеч по-важен от финансирането на един или друг проект. Една и съща структура е поставена в положение да разпределя 50 пъти повече финансови средства, без да бъде променен изобщо нейния административен капацитет. Поради това фундаментално несъответствие е наета консултантска фирма, която да направи разпределението и то е такова, каквото го виждаме днес. Впрочем, добре е да добавим, че тези 30 милиона съставляваха помощта за театри, опери и изобщо държавни културни институти, които се занимават със сценични изкуства, като тяхната помощ беше спряна и преместена във фонда. Това се случи във времето, когато цената на тока не се компенсираше от държавата и тези културни институти в края на 2022 година, бяха на ръба на фалита.
Всичко това обаче са несгоди, които бяха очаквани, защото проблемът произлиза от изключително ниския административен капацитет както на фонд „Култура“, така и на самото Министерство на културата. В тези две структури, заради ниското заплащане административните позиции не винаги се заемат от компетентни хора, а просто от такива, които искат да ги попълнят и да ги използват като синекурни.
Към това трябва да прибавим и още един казус, който е свързан с Плана за възстановяване и устойчивост. Той предвижда инвестиция за около 80 милиона в българската култура. Част от тези средства са именно за реформа на фонд „Култура” и превръщането му в ефективна разплащателна структура с висок административен капацитет. Това беше добра новина допреди година-две. Днес е повод за притеснение, защото по отношение на Плана за възстановяване Министерството на културата не е свършило нищо. Повтарям – нищо! Това е причината да стигнем и до положение, в което, ако през следващите 3–4 месеца не бъде наваксано пропуснатото през изминалите 2 години, ще загубим тези 80 милиона лева.
Това обаче е по-малкият проблем. По-големият е, че ще пропуснем възможността изобщо Министерството на културата и свързаните с него структури, да започнат да функционират на по-високо ниво. Това би превърнало българската култура в много по-значима и качествена част от обществения живот и би издигнало автоматично социалния статус на културните дейци. Ако бъде пропусната възможността за цялостна административна реформа на Министерството на културата и превръщането на фонд „Култура“ в негов основен оперативен орган, то тези структури ще имат само формално присъствие, което ще задоволява някакви базови нужди, без да е в състояние дори да мисли за увеличение на бюджета и инвестиция в мащабни културни проекти.
Впрочем, през 2022 година, бюджетът за култура нарасна с близо 90 милиона лева, но това увеличение се оказа измамно, защото огромна част от него беше включена в частта за осъществяване на капиталови разходи. Поради лесно предвидимата липса на административен капацитет министерството не успя да организира обществени поръчки и да изразходва тези пари и върна около 30 милиона лева обратно в бюджета. Заедно с това бяха върнати 18 милиона лева за производство на филми и безразборно раздадени прословутите 30 милиона лева, за които говорихме в началото. В същото време нито администрацията, нито работещите в културните институти получиха увеличение на заплатите си въпреки галопиращата инфлация. Последното означава, че административният капацитет днес вероятно е много по-слаб отколкото преди две години.
Въпросът е какво да се прави? Министерството на културата не е в състояние да се измъкне само от този порочен кръг, при който ниският административен капацитет води до по-малко пари, а по-малкото пари водят до още по-нисък административен капацитет. Поради спешния порядък, в който трябва да се действа, няма как да мислим за дългосрочни планове, свързани с културния сектор, защото всички те ще бъдат неосъществими, ако не се вземат бързи мерки за спасяването на структурите, които се занимават с организацията на културния процес.
Първата задача е да се организира силна политическа подкрепа за създаване на елитно административно звено между 20 и 30 души, което да е високо заплатено и веднага да се захване с работа по прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост. Тези хора могат да бъдат прехвърлени в Министерството на културата от други ведомства, които работят с европейски програми и са изградили добър административен капацитет. В същото време, още при приемането на новия бюджет трябва да се заложат разходи за увеличение на доходите, както за администрацията, така и за творческия състав на министерството с около 50 процента. И двете неща биха могли да се случат без да се налага увеличение на бюджета за култура или то да бъде символично. Парите биха могли да се вземат от раздутите и неприложими капиталовите разходи и от други дейности, които няма как да се случат ефективно в настоящата ситуация.
Втората важна задача е в спешен порядък да се изгради административен капацитет в правния и бюджетния отдел на министерството, които практически не функционират от две години. Последното е пълен абсурд! Знак за клиничната смърт, в която се намират тези звена е фактът, че за последните две години министерството не е в състояние да предложи нито един нов закон или промяна в стар, след като това е задължително.
Дотук се стигна, защото през последните години се наблюдаваше тотална липса на политическа воля за истинска подкрепа и развитие на българската култура. Въпреки обещанията и вербалната ангажираност на всички партии, част от които даже си бяха поставили като приоритет 1 процент от държавния бюджет да отива за култура. Това означава около 1,5 млрд. лева, при положение че министерството няма капацитет да изхарчи 330 милиона. Последното, освен като некомпетентност и неразбиране на структурния проблем на българската култура, би могло да се отчете и като подигравка с работещите в културния сектор. Защото всички те отдавна са заложници на неглижирането на културата от страна на политиката. А културата, колкото и неприятно да звучи, до голяма степен е и политически въпрос.
