ПЕТЯ БАХАРОВА
Лъчезар Борисов е бивш министър на икономиката в последното правителство на ГЕРБ. Завършил е „Макроикономика“ в Университета за национално и световно стопанство. Специализира в Италия и Унгария, доктор е по икономика във Висшето училище по застраховане и финанси.
– Господин Борисов, във ваша публикация във Фейсбук говорите за провал на икономическата и финансова политика на кабинета „Петков“. Какво ви дава основание за подобна оценка?
– За последните седем месеца видяхме рекорден срив на инвестициите в структурата на брутния вътрешен продукт, рекордна инфлация, каквато не сме имали от времето на Жан Виденово. Рекордното обедняване на хората и рекордните цени са факт. Накрая станахме свидетели на провал и с доставките на природен газ. Прочетох в една статия, че за своето 7-месечно управление кабинетът на Кирил Петков се е учил досега и от тук нататък ще е готов да управлява. Държавата, хората, народът обаче не са учебен тренажор.
– Какво показват цифрите за инфлацията у нас?
– Националният статистически институт отчете, че през месец юли инфлацията на годишна база е достигнала 17,3 процента. За пореден месец имаме рекорд. За съжаление най-засегнати са хората с най-ниски доходи. Най-голям е ръстът при храните. При тях имаме поскъпване от 24,2 процента. Голямо е поскъпването и при транспорта, общественото хранене, при нехранителните стоки – то е 17,2 процента, почти същото като при годишната инфлация. На фона на това, което се случи през предходните месеци, данните показват, че в България инфлацията е два пъти по-висока от европейската. Оказва се, че поставени при едни и същи условия – глобална криза и войната в Украйна, при нас ситуацията е два пъти по-зле.
Същото се видя и по отношение на цените на производителите. Нека да имаме предвид, че България има фиксиран курс към еврото, което е нещо положително. Но инфлацията при цените на производителите достигна 50 процента. В Европа пак беше наполовина. Всички тези данни показват, че имаме вътрешен проблем, нарушили сме системните връзки в макроикономиката.
– Защо се стигна до това положение според вас?
– Първата причина е в антиинфлационните мерки, които се взеха – те бяха забавени и не бяха прогнозируеми за бизнеса. Той не можеше да предвиди как ще реагира държавата, какви компенсации ще даде. Това беше първата голяма грешка, която ни постави в инфлационна спирала. Ние тичахме след вятъра.
Последните данни на националната статистика за доходите, разходите и потреблението на домакинствата показаха, че през месец юли доходите от работна заплата са нараснали само 7,7 процента. А общият разход на лице от домакинството се е увеличил със 17,8 процента. Имаме реална загуба на покупателна способност на работещите българи в размер на 10, 1 пункта. Бих си позволил да направя аналогия с предпоследното редовно правителство, което изкара цял мандат от 4 години. Тогава имахме около 50 процента ръст на заплатите за целия период от 4 години. За това време инфлацията беше около 10 процента. Това означава, че тогава реално покупателната способност на хората се е повишила с 40 процента. Сега само за 7 месеца имаме спад на покупателната способност с 10 процента.
Има проблеми и по линия на събираемостта на приходите и на данъците. Министърът на финансите в служебното правителство Росица Желева заяви, че към момента имаме несъбираемост на приходи, защото в началото на годината разликата между декларирани и невнесени приходи е била 210 милиона лева, а в средата на годината имаме 600 милиона минус. Другият голям проблем, който виждам по линия на събираемостта, е това, че приходите от ДДС, които са от сделки, в България нарастват само с 2,5 пункта по последни данни на Министерството на финансите, при инфлация от 17 на сто. Това означава две неща – или се свива потреблението, или имаме много голяма сива икономика.
– Националният статистически институт също отчете значителен спад в потреблението.
– За трите месеца на отчета един човек средно е консумирал 700 грама по-малко хляб. Близо килограм по-малко е потреблението на зеленчуци. 0,6 килограма по-малко са закупените плодове. 0,6 литра по-малко е консумираното мляко. С 200 грама по-ниска е консумацията на лице от домакинството на месо, олио, кисело мляко. В САЩ вече се вижда началото на рецесия, която след година-две ще прелее в българската икономика.
– Каква инфлация очаквате в България до края на годината?
– Още преди два месеца прогнозирах, че инфлацията ще бъде към 20 процента. Към днешна дата смятам, че тя ще бъде надхвърлена с няколко процента – може би 23–24 на сто.
– А каква зима във финансово отношение се очертава според вас?
– Очаквам изключително тежка зима. По линия на природния газ цените нараснаха с 60 процента, предстои нов скок, което е обявено от „Булгаргаз“. Домакинствата ще бъдат изключително притеснени финансово. Хората, които се отопляват с природен газ, просто няма да могат да си плащат парното. Самият аз вече си купувам конвекторни печки. Ако обаче масово хората направят това, не знаем дали електрическата мрежа ще издържи. Добре е поне, че България има опции за производство на ток.
Доверието на потребителите, отчетено от НСИ, се срина до най-ниските си нива през целия период на отчитане на индекса. Само през юли имаше минимално мърдане нагоре, но това беше след сигналите от парламента, че този кабинетът няма да продължи. Всички макроикономически линии ни дават негативни сигнали. Още в началото на миналата година хората започнаха да теглят спестяванията си.
– Какво ще посъветвате хората по отношение на кредитите?
– Със сигурност лихвите на по-рано изтеглените кредити ще растат по-бавно. Европейската централна банка, колкото и по-бавно да реагира, а това касае и България, със сигурност ще следва посоката, зададена от федералния резерв на САЩ. Там има вече много вдигнаха лихвите. Европейската централна банка търси най-добрия баланс – да ограничи икономиката или да влезе в рецесия.
Нашата държава все още е добре на ниво брутен вътрешен продукт. Но от тук нататък ще има допълнително ограничаване на инвестициите. Статистическият институт вече показа, че на ниво брутен вътрешен продукт сме добре, но имаме 7,3 процента реален спад на инвестициите. Това показва липсата на План за възстановяване и на усвоени средства по него. Липсват също държавни поръчки към бизнеса и към строителството на инфраструктурни проекти.
– От какво трябва да се лиши българинът в тази криза?
– Не е нужно хората да пестят от храна, но трябва да търсят алтернативни варианти за отопление. На фона на международната конюнктура, която ни дава сигнали за рецесия, на фона на загубената ни финансова стабилност, ние ще теглим заеми с много по-скъпи лихви, за да покрием бюджета. Българинът трябва да бъде много по-премерен при инвестициите си и при тегленето на кредити. За момента лихвите по кредитите у нас са все още ниски, но предстои тяхното покачване. Необходими са наистина концентрирани мерки и обединение на цялото общество, както и на всички политически партии.
