Биляна Гавазова единадесет години бе сред знаковите лица на Би Ти Ви. За този период трупа опит като репортер и водещ на сутрешните и обедни новини, както и на популярната потребителска рубрика „Чети етикета“. От март 2021 г. се завърна и като титулярен водещ на сутрешния блок на Би Ти Ви, но преди по-малко от година изненадващо съобщи, че напуска телевизията.
Някои очакваха, че ще се премести в конкурентна медия. Вместо това, Биляна Гавазова реши да поеме в нова посока и създаде пиар и маркетинг агенция заедно със своята приятелка Тереза Захариева-Апостолова.
– Биляна, обявихте създаването на ваша маркетинг и пиар агенция. Защо решихте да се насочите към тази сфера?
– B&T Communications се роди с много страст за работа и огромна радост, че започваме нещо наше. Идеята дойде по време на приятелски разговор с моя партньор Тереза. Говорихме си колко много години сме посветили на телевизията и колко опит сме натрупали. За динамиката, заради която трудно ти остава време за семейството. Обсъждахме, че може би е настъпил моментът да надградим знанията и уменията, които имаме. И двете сме учили дигитален маркетинг и така решихме да направим агенция, в която да вложим цялата си енергия, сърца и опит. Искаме да бъдем полезни – и за бизнеса, и за хората. Аз дълго време съм се занимавала с потребителски теми и за мен е важно да знам, че мога да бъда полезна и заедно с това да съм удовлетворена. При това да работя в партньорство с човек, който ми е приятел от много години и на когото мога да се доверя.
– Но не е ли по-трудно да се работи с приятели?
– Чувала съм, че не е добре да се смесват отношенията. Смятам, че е въпрос на лични качества и умения да успееш да чуваш човека срещу теб, да се съобразяваш и да правиш компромиси. Както във всички взаимоотношения, така и в професионалните, трябва да се правят отстъпки. И двете с Тереза сме на една и съща вълна и сме много отдадени на работата. Способни сме да работим денонощно, докато не свършим всичко. И двете сме устроени по един и същи начин. Работим с едно и също темпо и динамика. Даже понякога имаме вътрешно съревнование коя е по-бързата и организирана (смее се). Мотивираме се една друга, защото колкото си приличаме, толкова и се различаваме. Тереза е човек на точността, докато аз малко се движа по ръба. Винаги има малко напрежение при мен в това отношение, а тя обикновено е на даденото място поне 15 минути по-рано. Сега съм станала по-дисциплинирана, а тя покрай мен е по-креативна, вдъхновява се да чупи граници, да мисли по-нестандартно. Допълваме се. Имаме спорове, но те са професионални и сме установили, че ни помагат нещата да се случват още по-добре.
– Притесняват ли ви промените в живота?
– До момента не ми се е случвало много често да правя твърде резки промени. Но винаги съм изпитвала известно притеснение. Ако някой ви каже, че не усеща такова, би било изкривяване на истината. Да започнеш нещо ново е като прохождането – първите стъпки, които човек прави, са плахи, понякога падаш, ставаш. Така е, докато започнеш да ходиш уверено. В нашия случай няма толкова дълъг период на адаптиране, защото отдавна стъпваме смело. Сега се учим да бягаме бързо и влизаме в пистата на най-добрите. Стараем се да сме на много добро ниво и мисля, че се справяме. Постоянно караме различни курсове и обучения, четем книги, гледаме много видеа, защото произвеждаме видео съдържание. Всичко това те кара да летиш, чувстваш се по-млад.
– Появиха се статии, че сте станали отново студент.
– Най-смешното нещо, което прочетох, е, че съм станала студент на стари години, а аз съм на 41. И точно това е рамката и клишето, които трябва да разчупим в България. Човек никога не трябва да спира да учи, независимо от годините. Намирам се в страхотна възраст, в разцвета на силите си. За тези 10 месеца, откакто не съм на екран, съм научила в пъти повече, отколкото за последните 12–15 години. Когато правиш едно и също нещо дълго време, си посветен само на него. А когато започнеш да учиш и да се развиваш и в други направления, ставаш още по-конкурентен и по-добър професионалист. Да, много уча в момента. Вдъхновена съм и не мисля да спирам. Огромно е удоволствието да знаеш, че днес си направил нещо различно и си научил нещо ново.
– Какви курсове изкарахте за тези 10 месеца?
– В началото, когато напуснах телевизията, попитах себе си какво искам да правя, къде мога да се усъвършенствам и да натрупам познания. Започнах да уча в Британския съвет английски, за да подобря нивото си. След това записах „Дигитален маркетинг“ в „Софт Уни“ и в момента карам различни курсове. В дигиталния свят нещата се променят много бързо. Ако спреш да учиш, спираш да се развиваш. Длъжен си да следиш новостите, за да си конкурентен.
– Какво всъщност ви провокира да напуснете Би Ти Ви?
– Откакто започнах да работя, съм се занимавала само с журналистика и винаги съм била на много големи обороти. Харесва ми да работя, това за мен е вдъхновение. Да, има и негативи – пропуснала съм моменти със сина ми Алек. Но решението да напусна Би Ти Ви няма общо с натовареността, а с начина, по който започнах да се чувствам в един момент. Дълги години бях в полето на потребителските и социалните теми, в бизнес периметъра. Водех и новините и се чувствах много добре. В един момент се появи предложението отново да стана титулярен водещ на сутрешния блок. Имах колебания, но се съгласих, защото много добре познавам екипа и знаех, че са добри професионалисти. Само че в един момент периметърът ми на действие се ограничи. В сутрешния блок правиш чиста публицистика, която има собствени правила. Не говоря за цензура или липса на свобода на словото. Напротив, в България се прави качествена журналистика. Но невинаги това, което правиш, е твоето. Аз спрях да се чувствам добре в това поле. Нямах пълната свобода да правя нещата по начина, по който исках, и сметнах, че е дошъл моментът за промяна. Може би някъде се разминаха моите очаквания с това, което реално се случваше. Но няма лоши чувства и скандали, шок и бомба. Уважавам много колегите си и се радвам, че съм имала възможност да трупам опит в толкова голяма и престижна телевизия.
– Малко хора напускат работата си, без да имат алтернатива. Вие имахте ли идея с какво ще се занимавате?
– Въобще не търсех работа тогава. Не съм имала идеята веднага да поема в нова посока или медия. На първо място имах нужда да си почина, да си избистря съзнанието, да реша какво искам да правя и къде бих се чувствала добре. В тези 10 месеца не съм си търсила работа. Предлагаха ми различни оферти, част от тях бяха предложения да съм водеща, но не се уцелихме. В един момент се появиха ангажименти, които са по-близки до това, което правя в момента, и те ми дадоха още по-голямо вдъхновение да създам с Тереза с агенцията ни. Хората ме търсеха за модератор и консултант на различни събития, за дейности, свързани с пиар и комуникации. Така по естествен начин дойде детето B&T Communications.
– Но не казвате завинаги „сбогом“ на телевизията, нали?
– Няма как да го направя. Това е много емоционален въпрос за мен. Телевизията наистина е магия, има дори леко пристрастяване към ефира, камерите, адреналина. Живите предавания носят невероятно силна емоция и удовлетвореност, зареждат те и искаш винаги да усещаш това. Никога не мога да затворя тази врата. Би било неразумно и самонадеяно да кажа, че това е краят. Ако съдбата е решила, че мога да се върна и ако се появи правилното предложение и в правилния момент, съм готова да го направя. Но сега съм фокусирана в новото си начинание и за мен това е важно в момента.
– Живите предавания ли са най-голямото предизвикателство за вас в телевизията?
– За мен най-голямото предизвикателство е комуникацията с хората и зрителите. Най-чистата връзка между журналист и аудитория се прави, когато си репортер. Тогава имаш възможност да усетиш човека и атмосферата. Когато говориш за наводнения и ботушите ти са пълни с вода, тогава знаеш за какво точно разказваш. В репортерската работа има много истории и емоции и най-ценното да е ги откриваш и разказваш. А адреналинът от живите предавания ти помага да придобиеш по-завършена форма да контролираш себе си и да се учиш на бързи реакции. Различно е, но е страхотна магия. Продължавам да обичам телевизията също толкова силно, както в началото. Продължавам да чета и да гледам новини. Продължавам да смятам, че картината и телевизията могат да предадат много послания без думи.
– Случвало ли се е да искате да се откажете в трудните моменти?
– При мен не съществува фразата: „Отказвам се“. На това уча и сина ми. Казвам му да не се предава. Сами си поставяме граници и само от нас зависи дали можем да направим нещо, или не. Изразът „Искам да се откажа, защото…“ никога не е бил опция при мен. Крачката, която предприемам сега, е промяна и стъпка към надграждането. Промяната е стъпка към развитието.
– Как реагирате на неуспехите?
– Много е важно човек да прави неправилни крачки, да огъва глезена. Невъзможно е да не ти е случва, а и ако постоянно се пазиш от грешките, никога нищо няма да научиш. С времето се научих да гледам по-спокойно на грешките. Като по-млада бях по-непримирима, повече се ядосвах, не понасях толкова критика. Сега знам, че човек трябва да чува, когато не се е справил, и да се коригира. Така че грешните стъпки са задължителни, за да достигнем най-добрия хоризонт.
– Вие сте завършили история. Защо избрахте тази специалност?
– Аз съм човек на словото. Още в средното си образование знаех, че ще се занимавам с нещо, свързано с български език или история. Хуманитарните науки ми бяха страст, запалена от моя дядо. Като малка учех с него уроците си и той ми показваше как да разказвам, как да уча правилно текстовете, а не да ги зубря. Родителите ми искаха да стана юрист или лекар, но леко бунтарско казах, че това не са моите професии. Записах история, защото наистина я обожавам. Обичах да чета и продължавам да го правя. Впоследствие, когато започнах като стажант-репортер в „Дарик радио“, журналистиката просто ме грабна. Основният ключ при нея е да умееш да разказваш истории. А историята, като предмет и специалност, те подготвя много добре. И е абсолютен факт, че тя се повтаря. Според мен политиците, които добре познават историята, са успешни и допускат по-малко грешки.
– Занимавали сте се и с преподавателска дейност. Кога се случи това?
– На практика не съм преподавала като учител. За да си взема дипломата като педагог, имах задължителен стаж в последната година от следването. Страшно много ми хареса преподаването, изключително приятен ми бе контактът с учениците. Тогава нямах възможност да започна веднага да практикувам като учител и се появи и офертата за „Дарик радио“. Кандидатствах за позицията и се оказа, че не преподавателската дейност, а журналистиката е моето призвание.
– А за какво мечтаехте като малка?
– Не съм имала ярки и ясни детски мечти. Имах периоди, в които исках да стана лекар, после адвокат, учител. Между другото, изключително много уважавам преподавателите и смятам, че те трябва да са сред най-добре платените професии в обществото. Те изграждат цели поколения. Но аз не съм имала кой знае какви мечти като дете. Просто съм искала филия лютеница, докато карам колело. Играех белот с момчетата от квартала, тичахме, играхме на дама и народна топка. Нямаше телефони и разсейване. Нашето детство беше истинско. Сега то минава на бързи обороти.
– Говорейки за деца, какви бяха емоциите, които изпитахте, когато разбрахте, че ще ставате майка?
– Много често се връщам към този момент, особено когато преминавам през трудности. Когато се замисля кои са важните неща в живота, то на първо място е семейството ми. С него се гордея най-много. Алек се появи в момент, в който кариерата ми вървеше нагоре, тъкмо бях станала водещ на сутрешния блок. За секунда не съм имала колебание кариерата или детето. Много желан и обичан е синът ми. Денят, в който разбрахме, че Алек е на път, е може би най-щастливият в живота ми.
– А кой е най-милият жест, който мъжът ви е правил?
– Той постоянно ме изненадва, защото е много грижовен. Най-ценното е, че много мисли за това как се чувствам, дали съм изморена. За него е важно да си почивам, много е внимателен и съобразителен. Тази грижа и мисъл за мен ми дава страхотно спокойствие. Оценявам го, той е най-добрият мъж на света. Купува ми цветя без поводи, учи и сина ни на това и се радвам, че му дава такъв пример.
– Мислите ли за второ дете?
– Много сме мислили по този въпрос и се питаме дали ще се справим, имаме ли сили. Отглеждаме Алек сами, защото и на двама ни родителите са много далеч и заради това сме предпазливи относно второто дете. Притесняваме се, че може би няма да ни стигне енергията, но въпреки всичко, това е Божа работа.
– Чувствате ли се късметлийка?
– Да, би било нахално да кажа „не“. Има много талантливи хора, можещи, красиви, но не всички получават шанса да бъдат забелязани. Ето тук се появява късметът, който смятам, че имам. Благодарна съм за това, че съм видяна. Всичко останало, обаче, е плод на много труд и работа. Срещала съм трудности и продължавам да срещам. Но се чувствам късметлийка най-вече заради семейството ми. Те са най-голямата ми слабост и най-големият ми страх е да загубя някой от тях.
– А има ли мечта, която не сте изпълнили?
– Обещавам, че тази година ще плувам смело в морето (смее се). Обещала съм на сина ми и това е краткосрочната ми цел.
