Петя БАХАРОВА
Появата й носи усещане за френски шик и звуци от шансон. Запазените й марки са дрезгавият глас, черните елегантни дрехи, обувките с висок ток и неизменната цигара. Прическата й е безупречна, а естествените перли допълват изискания й вид. Както може да се очаква, всяка поява на Богдана Карадочева е впечатляваща. Посетителите в заведението спират разговорите си, а сервитьорките я посрещат с широки усмивки като стари познати. И тя е точно такава, защото една от най-популярните ни певици е имала десетки срещи с приятели в това бистро. Намира се на бул. „Витоша“ и е точно до входа на кооперацията, където тя живееше. Богдана Карадочева вече е напуснала този дом заради пренаселения и шумен булевард, в какъвто се превърнало това знаково за столицата място.
„Много се надявам, че тази година ще ми е по-добра в творчески план, защото 2022 не беше“. С тези думи започва разговорът ни с една от най-обичаните български певици Богдана Карадочева. „С поетесата Маргарита Петкова Непрекъснато се заричахме с поетесата Маргарита Петкова да направим нови песни, но не стигнахме до никъде. Надявам се сега да продължим. Обсъждаме различни идеи и с Марина Алексиева, която е дъщеря на Миряна Башева и ми е дала много хубаво стихотворение“, разказва певицата, обяснявайки, че колкото и да е странно, публиката си иска старите песни, защото те са част от живота й. Поредното доказателство за това е наскоро миналия Ивановден. По традиция на този ден родният ефир е озвучен от хита на Карадочева „Иване, Иване“. „Хората се виждат в тази песен и затова я обичат. Всяка жена си мисли, че това е нейният Иван, а това е най-важното.“ И тази песен е по стихотворение на Маргарита Петкова, а мистерията кой точно Иван е възпят в нея, продължава и до днес.
Докато чака творческия порив за нови шлагери, Богдана Карадочева има водеща роля в академията „Живей елегантно“. Там, заедно със съпругата на Петър Стоянов Антонина Стоянова и бизнес дамата Нели Беширова, са се захванали с просветителска мисия. „Много от българките, особено младите, нямат поведение, не знаят как да се държат, как да разговарят. Ние можем да им помогнем много в това отношение“, пали се Карадочева. Интересни и интелигентни преподаватели водят лекции по етикет и поведение. Интересът към академията е голям, като всяка седмица се организира „Елегантен четвъртък“. Известни дами като актрисите Аня Пенчева и Силвия Лулчева са сред участниците.
„Жените имат нужда да бъдат жени – продължава Карадочева, дърпайки елегантно от цигарата си. – Надявам се в „Живей елегантно” да идват и мъже, особено тези от парламента. Някои от тях имат голяма нужда от уроци по поведение и етикет.“
Според певицата съвременните жени все по-често се преборват за правата си и доказват качествата си. „Гледам едни млади и елегантни момичета, с огромни джипове и самочувствие. Не мисля, че са ощетени по някакъв начин. Само трябва да се научат как да се държат. Те обаче не знаят, че нищо не знаят, ако мога така да перифразирам Сократ.“
Литературата е сред големите страсти на Карадочева, освен музиката и това личи по време на целия разговор, когато тя често цитира откъси от свои любими автори. Един от тях е Труман Капоти. „Той казва, че в изкуството, а и не само в него, за да успееш, трябват 99 процента труд, 99 процента талант и 99 процента – шанс. Без шанс нищо не става. Животът е късмет. Разбира се и без талант нищо не става. Може да си много трудолюбив и да имаш късмет, но пък да нямаш талант.“
Късметът много пъти каца на рамото й, макар че не винаги се е възползвала от него. Той е с нея и когато е на 15 години и се качва за първи път на сцената на конкурса „Микрофонът е ваш“, организиран от Вили Казасян. Тогава големият ни музикант е диригент на „Студио 5“. Младата певица се явява, придружена от целия клас. Съучениците й бурно я аплодират. „Аз си помислих, че съм нещо голямо“, връща лентата тя. След няколко седмични уговорки Вили Казасян избира за Богдана много популярната тогава песен на Силви Вартан „Тази вечер аз съм хубава“. Така едва на 15 години тя става солистка на „Студио 5“. След година вече обикаля по турнета. На 17 взема първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи. Малко преди да навърши 20 пък печели „Златният Орфей“, а председателят на журито Бруно Кокатрикс връчва й наградата на Асоциацията на френските музикални театри.
„Така тръгнах, започнах да пея с биг бенда на радиото, излязох в чужбина и колелцето ми се завъртя. Имам много награди, пътувания, родих сина си, после дойдоха внуците. Това е щастието“, събира в три изречения живота си тя.
Благодарение на Емил Димитров пътят на Богдана Карадочева към чужбина е открит. Двамата правят повече от 20 концерта в парижкия театър „Л‘Еуропеен“ на площад „Клиши“. „Беше уникално, така се вълнувахме. Даже си пазя статии от тогава. Него го наричаха българския Синатра, а мен българската Едит Пиаф. Приеха ни страхотно“, не крие вълнението си Карадочева.
В Париж Емил и Богдана изнасят концерти всеки ден. Песните, които изпълняват, са на френски и български, защото сред почитателите им има и много българи, женени за французи.
Преди да продължи спомените за голямото си приятелство с Емил Димитров, си поръчва безкофеиново кафе и отново обръща поглед назад във времето. Двамата са изключително близки. Често се случва Емил да й звъни посред нощ, вдъхновен за песен или текст. Младата певица бързо скача в таксито и отива в къщата му в Княжево. „Той живееше в страхотна атмосфера, с много свещи и цветя, с пианото. Двамата направихме много хубави неща.“
Приятелството им е свързано и с невероятни случки. Една от най-смешните се разиграва на Златни пясъци. В някакъв момент Емил се обръща към Богдана с думите: „Искаш ли да се удавим?“. Тя се съгласява. „Скочихме във водата, но той не ми казва, че 20 души спасители са уговорени и ни чакат с бели хавлии да ни спасяват. Веднага ни извадиха“, със смях разказва историята Карадочева.
Приятелството им продължава до последния ден на Емил Димитров. „Беше прекрасен и не искам да пишат глупости за него как е живял в мизерия. Да, пенсията му от 70 лева беше комична, но в мизерия не е живял. Емил беше аристократ. Все поръчваше да му нося любимите ястия – скариди със сос „Бристол“ и задушено телешко с пюре.“ В разказа си за Емил Димитров Богдана Карадочева естествено включва и съпругата му Мариета, която всеотдайно се грижела за него. „Няма да забравя как на едни дълги турнета в Съветския съюз тя стоеше зад сцената с включена ютия и гладеше дрехите му между песните.“
Дори от няколкоминутен разговор с Богдана Карадочева можете да разберете колко широко скроен човек е тя, както и че е в чудесни отношения с всичките си колеги.
Тя е от това златно поколение български певци, което се радва на много почитатели, много работа и турнета. Често се чува с Лили Иванова, за която казва, че има невероятно присъствие на сцената. Възхищава се на нейния хъс към живота и феноменалната й издръжливост.
Навремето Богдана е изключително близка и с Боян Иванов, Борислав Грънчаров, които сега много й липсват.
Има още един мъж сред музикантите, чието приятелство Богдана Карадочева цени. Това е Васил Найденов. Двамата са от едно училище, което навремето се намира зад сегашната Френска гимназия в София. Приятелството им е толкова голямо, че не пропускат и ден без да се чуят по телефона. „Васил е много талантлив и витален. Здраво стъпва по сцената, което много ми харесва“, не пести похвалите си към него тя.
В дългата си кариера Богдана Карадочева е изпяла над 1000 песни. Кажем ли името й, веднага ни зазвучават „Тази вечер аз съм хубава“, „Иване, Иване“, „Бермудски триъгълник“, „Дано“ и много други хитове. Всяка нейна песен бързо се превръща в шлагер, а публиката знае не само музиката, но и текстовете.
Успехът бележи живота й, но детството й носи клеймото на дете на „народен враг“. Родителите й са фини, интелигентни хора, които обожават музиката, Париж и всичко френско. Този парижки дух певицата запазва през целия си живот, проявява го и в стила си на пеене, и в елегантната си визия. Семейството й има колекция от 4000 плочи, която мистериозно изчезва. Искат дъщеря им да се посвети на операта, от малка я водят заедно с брат й Бойчо на матинета в зала „България“ и на представления в Софийската опера. От тригодишна я качват на масата да пее известни арии.
Съдбата обаче решава друго. На 8 декември 1960 г., когато бъдещата певица е на 11 години, отвеждат баща ѝ Иван Карадочев в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч. До 1947 г. той има фабрика за кожи и магазин на ул. „Алабин“. След национализацията става занаятчия и произвежда кожени облекла. Обвиняват го, че извършва частна дейност като търговец на кожухарски изделия, а това е забранено. Осъден е на 1 година поправителен труд. Другите две обвинения срещу баща й са, че помага на футболния отбор „Левски“ и че флиртува с жени. В архива си Богдана Карадочева пази документа с тези абсурдни обвинения.
Само след 15 дни в лагера Иван Карадочев е убит. Богдана и брат й се превръщат в деца на „враг на народа“, опитват се да ги изселят от София, но приятели на семейството им помагат. Това клеймо не успява да попречи на кариерата й като певица. „Благодарение на Вили Казасян и Емил Димитров нещата при мен тръгнаха”, държи да се знае тя.
Името й се свързва и с най-бурните първи години на родната демокрацията. Тя се превръща в едно от знамената на СДС, а песента и „Дано“ в химн. „След 1989 година България тръгна страхотно напред, но в последните години изостана. Напоследък съм много омерзена от всичко, което се случва в политиката. Наслушах се на безпочвени приказки. Не може в тези времена на кризи и трудности политиците да се карат. Ами обединете се и спасете този народ – призовава тя. – Няма кой да отиде пред урните, а те се карат хартиени ли да са бюлетините или да се гласува с машини. А какви надежди и еуфория имахме. Беше като някакъв полет. Дори понякога се чудя къде отидоха всички тези хора, които преди повече от 30 години излязоха на улицата.“
Малцина може би знаят, че Богдана Карадочева и съпругът й Стефан Димитров се доверяват на уж близък бизнесмен от Слънчев бряг, като идеята е заедно да направят хотел. Това се случва през 1990 година. „Понеже понякога сме по-артистични, отколкото трябва, решихме, че хотелът ще е на негово име, а пък ние след това ще легализираме документите – разказва тя. – През 2007 година обаче разбрахме, че това е пълна измама. Сега вървят дела, а аз се чудя как е могло да сме толкова доверчиви.
Разочарована съм от съда, който не повярва на нашите свидетели, хора с имена и авторитет в обществото, а на свидетелите на тази бандити, които бяха техни подчинени. Ще обжалваме до край“, категорична е певицата.
Със събеседник като Богдана Карадочева разговорът няма как да не стигне до любовта. „Тя е всичко, моторчето на живота. И това не е само любов към мъж или жена, а любов към децата, към деня, към музиката, към приятелите, към Бог“, с вълнение казва звездата. И тук в разговора естествено става дума за съпруга й – композитора Стефан Димитров. Двамата се срещат на едно от изданията на „Златният Орфей“ и се оказва, че се познават още от училище. Богдана Карадочева има и два предишни брака. Първият й мъж е музикантът Здравко Радоев, с когото сключва брак на 19. След няколко години певицата се омъжва за кинорежисьора Димитър Аврамов, от когото има син Лъчезар Аврамов. Той също е режисьори и познат на публиката с филмите „Снимка с Юки“ и „Жълт олеандър“. „Лъчезар е работещо и четящо момче“, хвали го майка му. Богдана има и внуци, които боготвори. И двамата учат в музикалното училище, като единият се е насочил към ударните инструменти, а другият свири на виола.
Преди да си разделим питам Богдана Карадочева за любимите й занимания. А тя ми отговаря с въпрос знам ли какво е носела в елегантната си чантичка Елизабет Втора. Отговорът е сгъната кръстословица. Не видях дали в чантата на звездата има кръстословица, но разбрах, че е специалист в решаването им дори и на френски.
Телефонът звънва и Богдана Карадочева се уговаря за среща с приятелка. Облича елегантното си черно палто и закопчава пищната кожена яка. „Това е моето наследство“, казва малко носталгично и поема по любимата си „Витошка“.
