Ейбрахам Линкълн казва, че най-добрият начин да предвидиш бъдещето е като сам го създадеш. Два века по-късно усещаме как светът бързо и яростно се променя, но кой и защо го прави?
Галопиращата инфлация обединява критичните сфери – енергия и храна. За късмет сме изправени пред затопляне вместо Глобално замръзване. Проблемът с прехраната обаче е неизбежен и опира до наличност, цената е подробност.
В новинарския водовъртеж от горива и зърно сякаш потъват други важни фактори като торове, суша и животновъдство. Договорката между воюващите и Турция за пътя на житото през Черно море ще облекчи някои банкови и застрахователни пречки пред руския износ, който е значително по-голям от украинския. Дефицитът и поскъпването на почвените подобрители, произвеждани главно от Русия и Беларус, обаче удря реколтите по цял свят. Следва срив при животните заради фуража, горещата вълна и климатичните политики.
Гладни, но „зелени“
Бунтове в Нидерландия оспорват правителствен план за ограничаване на вредни емисии чрез драстично намаляване на добитъка и затваряне на ферми. Драмата е наднационална, касае водещ световен износител на селскостопанска продукция. Фермерите се чувстват нарочени за парникови газове от животните, в полза на индустриалните замърсители. Получават международна подкрепа от колеги и десни политици, Доналд Тръмп ги нарече „смели опоненти на климатичната тирания“.
Холандците не са изолирано явление в тревогата за съсипване на продоволствените отрасли. Недоволство от заетите в земеделие, животновъдство и хранителна промишленост има в Испания, в Италия, а германският бранш още през април алармира за горивния и торов риск.
Американски фермери в Северен Тексас и югозападните щати разпродават стадата си заради недостиг на трева и вода от жегите, в комбинация с поскъпнали фуражи, торове и горива. 83% от пасищата са в лошо състояние. Сеното като алтернатива е поскъпнало 56% спрямо 2021. По магистралите има безкрайни транспортни колони с натоварен добитък за търгове. Недохранените животни са по-дребни, което е допълнителна загуба при падащите от свръхпредлагане цени. Пазарът ще бъде залят с говеждо, а после? Тексаски фермер описва ситуацията: „В САЩ 1,7% от населението
произвежда храната за всички останали. Ако ние не оцелеем, нацията пропада“.
Кой моделира бъдещето
За утешение новините често идват в комплект. Лошата всъщност потвърждава опасенията, че хората са последна грижа на глобалния елит. Добрата е, че приказките свършват и ще съдим по делата.
Политици и рупори дълго омагьосваха в зелено, докато убиваха въглищата в полза на руския газ. След инвазията и бързите санкции – когато малцина предупреждаваха за суровинен, енергиен и ценови шок – мейнстриймът облъчваше как руската икономика рухва, армията свършва оръжията, а диктаторът пада от болест или вътрешен преврат. Сетне опитаха да припишат инфлацията на Путин. Лично председателят на Федералния резерв Джером Пауъл опроверга президента Джо Байдън, като заяви пред Сената, че инфлацията в САЩ се е умножила 5 пъти до рекордните 8% още преди войната. В Европа ценовият ръст започна половин година до руската атака.
Сега сме на етап паника от последствията. Доколко виновни са политици, банкери или световни институции, няма особено значение. Правителства падат като домино. Все пак изплуват информации кой печели в кризата. Най-едрият бизнес придобива огромни площи, тоест контрол върху храната и пазара.
Планът на глобалистите
Прекъснатите вериги и ескалиращи цени са една грижа. Регулаторната атака срещу фермерите е свързана с целите за устойчиво развитие в „Програма 2030“ на ООН и стратегическия партньор – Световния икономически форум в Давос. Според плана, приет от държавите в ООН през 2015, земята и продукцията трябва да бъдат под публичен, а не частен контрол. Случва се обратното. Най-богатите лица и корпорации изкупуват на поразия.
Идеята за глобален контрол и разпределение на храните уж е присърце на частните компании, но резултатите са видни – недостиг, милиони гладуващи най-вече в Африка и Близкия изток са изправени до ръба, а Западът хвърля милиарди за оръжия.
Политиките, оправдавани с екологични цели, удрят независимите дребни производители и тласкат към трансформиране на хранителната система, например преход от месни продукти към растителни и ГМО заместители. Идеолозите в Давос от години лансират заместване на животинския с протеин от насекоми. Критиците подозират инструмент за овладяване на земята и храната, поставяне в зависимост на огромна маса население.
Бил Гейтс и феодалите в Украйна
Видният партньор на ООН и Давос – Бил Гейтс, стана най-големият собственик на земеделска земя в Америка. Съоснователят на „Майкрософт“ има към 280 хиляди акра (1,13 млрд. кв. м) обработваеми площи в дузина щати, скоро купи още 2100 акра в Северна Дакота срещу $13,5 млн.
Гейтс не разкрива какво ще прави с толкова земя, но земеделието е част от проектите с бившата му съпруга. Bill and Melinda Gates Foundation спонсорира проучвания и хуманитарни операции срещу болести, климатични промени и глад в проблемни райони на Африка и Южна Азия. Милиардерът може да използва фермите за разработване на биогорива, ГМО или фантазиите си за синтетично месо.
В надпреварата за продоволствие влизат американски транснационални консорциуми. Три от тях са придобили 17 милиона хектара украинска земеделска земя, съобщи Australian National Review. Изкупената площ се равнява на 170 000 кв. км – близо една
трета от общата обработваема земя в Украйна и колкото цялата селскостопанска земя в Италия. Притежателите? Cargill, Dupont, Monsanto. Основни акционери в последната са инвестиционните гиганти Vanguard, BlackRock и Blackstone, които имат активи в банки, технологични компании и др.
Путин обърква големи сметки
От 2021 година Украйна отвори пазара на земеделска земя по препоръка на Световната банка и за жалост на местното население, според което законът цели не толкова достъп до международно финансиране, а изтласкване на дребните местни производители от едрите риби. Близо 6 млн. хектара попадат в партньорства и наеми между едри украински собственици, компании от САЩ, Саудитска Арабия и Франция.
Те са бенефициенти на стотици милиони от финансови институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, без да броим данъчни облекчения и субсидии от държавата.
Заедно със споменатите три гиганта, финансовите интереси са огромни. Тези компании ще използват влиянието си сред западни политици, за да попречат на отцепването на територии от Украйна. Колкото повече напредва армията на Путин, толкова по-голям става рискът от ескалация.
Изострянето на глобалните проблеми в последните години роди лаф: „Каква е разликата между конспирация и истина? Около шест месеца“. Според теория, която още изглежда невероятна, крайният вариант е срутване на цялата финансова система, съответно отписване на държавните дългове и рестарт от празен лист. Звучи като „нулиране“ или „пренастройване“ – концепцията на глобалистите от Давос.
