- Реклама -

- Реклама -

петък, 27 януари 2023 г.
-0.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Боян Радев: Целият ми живот е една манерка

Боян Радев – изключителен, харизматичен, чешит – е главният герой в документалния филм „Гладиатор“, чиято поредна премиера се състоя на 1 септември от афиша на „Аполония“ в лятното кино на Созопол. Въпреки изумителната си дългогодишна популярност и многото истории, които се знаят за него – понякога на границата с митологията, първият двукратен олимпийски шампион на България по класическа борба с лекота приковава любопитството на зрителите. Лентата започва с изненадваща сцена – посещение при кардиолог, при когото Боян Радев не спира да говори за художници.

„Всичко се разви през пандемията. Непрекъснато някой се разболяваше, все нещо ставаше, а трябваше страшно много да пазим Боян“, коментира пред „Филтър“ Петя Тетевенска. Тя и Свобода Маданска са автори на сценария, получил субсидия от НФЦ и напълно одобрен от самия Радев, на когото му го изчитат на глас. Той има пълно доверие на двете дами от БНТ – с Петя вечно се засичат по галерии и изложби, а Маданска от десетилетия отразява неговия спорт борбата. Като всяка мащабна личност, Боян няма никакви претенции към написаното. Снимките през 2020-та още не са започнали, когато от този свят си отива съпругата на Радев – Мария. Ударът за него е голям – двамата са заедно повече от половин век. Докато поне малко се възстанови психически, работата е стопирана, а после той се разболява от КОВИД-19. Повечето снимки са в апартамента му, въпреки че операторът Борислав Георгиев вижда бая зор, докато позиционира камерата – като в пещерата на Аладин е, но с картини и скулптури.

В екранното повествование има няколко обрата – по всички правила на драматургията. „Няма как да е иначе – Боян е автентичен холивудски персонаж, истински селфмейд“, мотивира се Петя Тетевенска. А той започва разказа от детството си – когато е едва на 3, родителите му се развеждат и го изпращат в село Мошино при баба му и дядо му, които заедно с брат му са от най-важните хора в битието му. С усмивка обяснява, че училището хич не му е вървяло – и когато повтаря трети клас, дядо му отсича „Няма да стане тая работа“ и го води в ТКЗС-то. А понеже Боян е здраво и яко момче, товари с лекота чували с жито и да ги разнася с каруца. Оттогава е влюбен в конете. На 16 в мината разбива буци кюмюр с 12-килограмов чук. В горещ летен ден отива до близката чешма, за да напълни манерката си, а там стои непознат човек. Боян го моли: „Извинявай, ама може ли да ми полееш гърба, че е голям прахоляк“. Мъжът го полива, но е изумен от железните мускули на момчето. А после му заръчва: „Довечера те искам на стадиона в Перник, за да те покажа на треньора по борба“. Оказва се, че случайният минувач край чешмата е бившият борец Тодор Иванчев, който веднага осъзнава, че е попаднал на страхотно откритие. Всичко това Радев си спомня сега, във филма, качен на каруца в дует с внучката си, Бояна, много добра скиорка. „Целият ми живот е една манерка“, обобщава той.

Следващата локация е ателието за реставрация на Емил Чушев – стар приятел, който се грижи за артефактите от колекцията на Радев.

Кинаджиите вадят и невероятен късмет – стават свидетели на целия процес, при който Павел Койчев сътворява фигурата на Боян в естествен ръст. Документират го от гипсовата до бронзовата отливка в леярната на Требич. После всички заедно пренасят статуята из целия град, качват я стълбите, където Боян я прегръща – пълен екшън. Павел Койчев е сред най-близките на Радев: той, Иван Вукадинов – братовчед на Боян, и Атанас Яранов са и първите му ментори в колекционерството. То пък „започва“ след няколкодневно висене на опашка в общината, където Радев общува с млад художник, който също е жертва на столичната бюрокрация. След като са скъсали нервите си покрай чиновниците, човекът го води в ателието си и му подарява свое живописно платно. Боян го грабва и тича към ресторанта на хотел „София“, където редовно се събира с Дечко Узунов и цялата им компания, и обявява вдъхновено: „Бай Дечко, от днес съм колекционер! Ще ми подариш ли една картина?“. Славният живописец не само му подарява, но и го запознава с още поне 20 известни колеги. Със същия хъс, с който печели олимпийските титли, Боян Радев събира и артефакти. Признава, че тогава е напълно „бос“, но Павел Койчев, Иван Вукадинов и Атанас Яранов постепенно го образоват. Той пък ги смайва с неописуемия си инстинкт, с невероятната си интуиция за изкуство. А когато отива при Иван Ненов, за да купи портрети и малки пластики, маестрото възкликва: „След като дойде време да ме оцени един борец, егати държавата“.

Спортната стрелба е сред хобитата на шампиона

„Наистина е повече от впечатляващо – момче с трето отделение да осмисля живота си с изкуство. Колекционерството го предпазва от ужасните моменти на прехода, когато повечето от спортистите се преливат в сенчестия бизнес. Вместо да стане мутра, Боян става колекционер и меценат. Затова и в България, и в Международния олимпийски комитет, и в Международната федерация по борба го уважават толкова много – винаги е на върха. Но Боян е много повече над видимото за хората – карирано сако, пура, облаци дим, бомбе, пернишки диалект. И в това има надежда – един човек се е издърпал сам за косата“, казва Петя Тетевенска.

Във филма има още интересни персонажи. Борецът Сашо Томов, Слав Славов – първият треньор на Боян, който е с него до края на спортната му кариера, фотографът Бончук Андонов, който ходи подире му от 20 години, Тенчо Тенев, който притежава тонове снимки на Боян и винаги гледа да е край него.

Авторите на „Гладиатор“ не пропускат и виенския период на Боян Радев. Той е културно аташе в „Дом Витгенщайн“, но всъщност е разузнавач от Първо главно управление, където се и пенсионира. Никога не го премълчава – гордее се, че е работил за българската държава. И въпреки че няма как да изпада в подробности, все пак се връща към забавна случка. Докато посреща и изпраща големци и партийни другари, които ходят по разходки из Виена, един от тях го пита: „Абе, ти не си ли Боян Радев? Какво правиш тук, какво работиш?“. И той му отговаря: „Ами преводач съм“. „А от какъв език превеждаш?“, продължава онзи. „Превеждам такива като теб от единия тротоар до другия, за да не се объркат на светофарите“, затапва го Радев. Неслучайно се възприема като гладиатор – и на тепиха, и извън него. И това личи от всеки кадър на филма – Николай Василев режисира монолозите, диалозите, динамиката далеч от клишетата. Композиторът Георги Цветков и експертът в звуковия дизайн Мариана Вълканова също правят чудеса – освен авторската партитура, записват и страхотни изпълнения на гъдулка. „Гладиатор“ вече има награда от „Златния ритон“, като в специалния диплом на журито пише: „За умело изграден колоритен портрет на един прелъстен от изкуството български шампион“. Продуцентите Георги Николов и Христо Бакалски са решили, че ще покажат филма по БНТ, след като обиколи още поне няколко фестивала.

- Реклама -

Последни новини