ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“-ДБ вдигат сватба. Бракът е по принуда и в това не се съмняват роднините и приятелите на двете страни.
Младоженците не се харесват. Говорили са зад гърба си, казвали са си остри думи в лицето. Заплашвали са се единият да изчегърта другия. Заговорничили са как да се отърват един от друг. Клели са се, че никога няма да застанат рамо до рамо, какво пък остава да заживеят под един покрив – в случая на Министерския съвет.
Нещата така са се развили, че се налага да се вземат. Съюзът гарантира двете страни да запазят работата си, т.е. да останат във властта. Близките са недоволни. Те настояват, че бракът, за да е успешен, трябва да е по любов. Любовта обаче невинаги гарантира бъдеще.
Как ли ще се развие тази връзка? Един от вариантите е даден от гениалния комедиограф Молиер. Още през XVII в. той пише пиесата „Брак по принуда“.
В пиесата 53-годишният Сганарел решава да се ожени за младата кокетка Доримена. Когато й предлага, тя му отговоря, че иска да е свободна, да се забавлява и да може да прави каквото си иска, без да се съобразява, че са женени. Това разколебава Сганарел, а скоро той разбира, че Доримена всъщност обича младият Ликаст.
Сганарел решава да се откаже от сватбата, отива при бащата на Доримена, но брат й, който е военен, държи на честта на семейството и не допуска сестра му да бъде така изоставена. Предлага му шпага, за да се дуелират. Сганарел отказва, а след това Алсид – братът на Доримена, започва да го налага със сопа, докато се съгласи. Така и става. Пиесата завършва с този принудителен брак.
Какво не е така днес? Само дето в ролята на брата се изявяват Европа и Америка, които налагат и двете страни със сопата. Ултиматумът е сватба или младите остават без пукната пара. Дори роднините ще им обърнат гръб и на друга тяхна сватба няма да отидат.
Браковете по сметка не са от вчера. Дори са се превърнали в литературна и филмова класика. Много се разпадат, други траят по-дълго. Но никога не са щастливи. А както пише Толстой: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“.
Така е с браковете по принуда.
