Как са отговорили в 27-те страни на въпроса дали са доволни от състоянието на демокрацията в ЕС. С 45% група на отговорилите „Да“ България е сред петте държави, в които по-малко от половината анкетирани са удовлетворени
След безпрецедентна по брой избори 2021 г., когато още през април бе отстранена от власт управлявалата близо десетилетие партия ГЕРБ, българите са останали също толкова песимистични за развитието на страната, колкото са били в края на 2020 г. На въпрос от проучване през ноември миналата година „В момента бихте ли казали, че като цяло нещата в България се движат в правилна посока“ с „Не“ са отговорили 60%, а с „Да“ – 20%. За 12 месеца тези показатели не са се променили и с един процентен пункт.
Данните са от социологическо проучване по поръчка на Европейския парламент, разпространено днес. То е проведено между 2 ноември и 3 декември 2021 г. сред 26 510 граждани от всички 27 държави членки. В България са анкетирани 1020 души под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било наложително поради пандемията от COVID-19.
В него са задавани множество въпроси, включително за отношението към Европейския съюз и Европейския парламент и какво се очаква от евродепутатите.
Точно в месеца на изборите за парламент и президент българите са питани и дали са доволни от това как функционира демокрацията в страната. Близо две трети (62%) са отговорили отрицателно, като 25% са посочили, че изобщо не са доволни. Позитивно са се изказали общо 35% (едва 4% са казали, че са „много доволни“).
С напредване на възрастта този скептицизъм расте, но недоволството доминира и при по-младите. От „милениълите“ (родените през 1981-1996 г.) недоволни от българската демокрация са 56%, а при Поколението Z (родените след 1997 г.) – 47%.
Любопитно е също, че сред професионалните групи най-недоволни са се оказали мениджърите (67%), което е повече дори от недоволството на обикновените работници (66%) и наближава това на пенсионерите (70%). Много недоволни са се оказали и българите, които се самоопределят като долната третина на средна класа – 69% от тях са казали през ноември 2021 г.,че не харесват състоянието на демокрацията в България (при горната третина от тази група недоволството намалява до 37%). „Горната класа“ е дала безапелационен отговор – 100% доволни от демокрацията.
За една година се е охладил оптимизмът на анкетираните българи за ползите от това, че страната им е в ЕС. При средно за ЕС над 60% отговорили, че е нещо добро да си в съюза, този дял в България е паднал със 7 процентни пункта до 49%. С по 4 пункта са се увеличили недоволните и съмняващите се.
Същата е тенденцията и при въпроса дали страната на анкетираните е спечелила от членството – отговарящите с „Да“ българи са намалели с 4 пункта, а избралите „Не“ са се увеличили с 3 пункта.
Друг характерен факт, установен от социолозите в Есенния Евробарометър, е, че всъщност повечето българи са убедени, че гласът им се зачита в страната. Така смятат 53% от анкетираните при средно 58% за ЕС. На противоположното мнение в България са 41% (39% в ЕС).
Попитани (с възможност за до 3 отговора) какво са спечелили българите от членството в ЕС (независимо дали смятат, че има или няма полза), анкетираните поставят категорично на първо място „ЕС носи нови възможности за работа (47% при средно 24% от анкетираните в ЕС). Следват „подобрено сътрудничество с другите страни в съюза“ (28%) и „поддържа мира и укрепването на сигурността“ (22%). Приносът на ЕС за демокрацията в България е на четвърто място (17%).
На противоположния въпрос – защо смятат, че България не е спечелила, отговорилите са посочили, че българският народ и правителство имат малко влияние върху взимането на решения на европейско ниво (съответно, 34% и 25%). Българските проблеми най-добре се решават на национално ниво, са отговорили 30% (не много по-различно от средните за ЕС 28%). Почти една пета са избрали отговора „ЕС намалява стандарта на живот на българския народ“.
Подкрепата на гражданите за ЕС и по-специално за Европейския парламент се е увеличила значително по време на пандемията. Голямо мнозинство от гражданите на ЕС (58%) подкрепят по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в същото време делът на гражданите на ЕС с положителна нагласа към ЕП се е увеличил с 12 процентни пункта до 36% в сравнение с 2015 г., а увеличението в сравнение с 2019 г. е 3 процентни пункта. 45% от анкетираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а само 17% имат отрицателно мнение.
Тази положителна позиция към ЕП е отразена и в последния Стандартен Евробарометър 95.1 на Европейската комисия, който показва, че сред всички институции на ЕС гражданите имат най-голямо доверие на Европейския парламент.
В България нагласите на гражданите следват средноевропейските, но делът на гражданите, които споделят мнението, че ЕП трябва да има по-важна роля в бъдеще е значително по-малък:
Като цяло за европейските граждани общественото здраве продължава да бъде основен законодателен приоритет за Парламента, с дял от 42%, последвано от борбата с бедността и социалното изключване (40%) и действията срещу изменението на климата (39%). Средно за ЕС младите хора поставят борбата с изменението на климата като свой основен приоритет за Парламента.
В България общественото здраве също се възприема като основен приоритет на политиката на ЕП (53%), заедно с борбата с бедността и социалното изключване (51%). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места се нарежда на трето място с дял от 48%, сочат данните за България. Изменението на климата обаче не е разпознато като основна приоритетна област за ЕП в България, като едва 16% от анкетираните го намират за такава.
Източник: Eurobarometer
