25.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

България рискува да загуби милиарди от дела

Стефан АНТОНОВ

Дори и да нямаш корупционна мисъл в главата, ако тръгнеш да правиш нещо глупаво и необмислено, сто на сто ще се намери някой да се възползва. Така един бивш заместник-министър на финансите окачестви подготвяното прехвърляне на Дирекция „Съдебна защита“ от Министерството на финансите в Министерството на правосъдието.

Наглед промяната е нищожна, за да привлече публичното внимание. Дирекцията се състои от 10 души с пет незаети позиции и общ щат 15 души. Тя обаче касае начина, по който България се защитава като държава в търговски спорове и други типове дела пред международни съдилища и арбитражи. Исковете винаги са за стотици милиони, а понякога надхвърлят и милиард лева. До момента страната ни няма загубено дело, но с прехвърлянето на Дирекция „Съдебна защита“ победната серия може да се прекъсне заради очаквана промяна в практиката за избор на процесуални представители.

В момента такива са водещи адвокатски кантори като White & Case и Arnold & Porter, на които държавата плаща милиони долари. Понякога дори десетки милиони. Очакванията в юридическите среди са това да се промени и занапред представителство по подобни дела да се възлага и на български кантори. Това може да се случи чрез занижаване на критериите за опит, така че и родни правни офиси да изглеждат квалифицирани. В същото време те ще предложат многократно по-ниски цени, отколкото западните си колеги, а залогът ще е дали държавата ще продължи да побеждава.

Министерството на финансите отказа да коментира какви са мотивите за прехвърлянето на Дирекция „Съдебна защита“. В телефонен разговор от Министерството на правосъдието обясниха две неща. С прехвърлянето на дирекцията се изпълнява решение на коалиционния съвет. Едва след като Министерството на правосъдието направи анализ на дейността в дирекцията и се запознае с нейната дейност и специфики, ще се вземе решение как тя да продължи функционирането си. В мотиви към вече оттегления законопроект за промени в Гражданския процесуален кодекс отново Правосъдното министерство твърди, че по този начин правителството постига „оптимизиране на процесите на държавно управление и концентрация на еднородни функции в един орган“.

Няколко милиона срещу няколко милиарда

„Рискът е, спестявайки няколко милиона, реално да започнем да губим дела за милиарди“, резюмира ситуацията бивш финансов министър. Той посочи, че когато държавата подписва споразумение с чуждестранни кантори, те са рамкови и като се погледне какви възнаграждения плащаме, те се оказват по-ниски от средните за пазара, където оперират правните офиси.

В един от последните рамкови договори на държавата часовите ставки са фиксирани на 800 евро за съдружник, 650 евро за адвокат и 180 евро за правен асистент. Тези суми са много високи в сравнение със стандартните хонорари на български топ адвокати. Сравнение с публичната информация в статии в Wallstreet Journal и French-business-law.com сочи, че възнагражденията за час на адвокатите във Вашингтон и Ню Йорк, САЩ, са над 1500 щатски долара (виж графиката), а във Франция достигат до 900 евро. Така постигнатите условия от българските фирми са едновременно и по-високи, и по-ниски в зависимост с кого се сравняват. Нещата обаче добиват нов вид, като се вземе предвид, че White & Case и Arnold & Porter имат най-висок коефициент на успешно завършени дела – съответно 72% и 84%, при общ размер на исковете по тези дела 11 милиарда щатски долара.

Българските правни кантори никога не са водили дела с такъв залог освен (някои от тях) като подизпълнители.

Въпрос на организация

Ситуирането на Дирекция „Правна защита“ в Министерството на финансите има и друга логика. Именно финансовият министър е човекът, който по всяко време разполага с достъп до централния бюджет, който е нещо като джобните пари на правителството. Ако правната кантора се нуждае от спешно финансиране на някакъв разход, например за наемане на експерт, именно финансовият министър е човекът, който може скоростно да реагира и да осигури нужния ресурс. Логиката е, че за разлика от българския съд, който си има вещи лица, в международните дела всяка страна може да представя собствени експертизи, а арбитражът отсъжда в полза на по-убедителните. На страната на България през годините са наемани специалисти като сър Пол Такър, бивш подуправител на Bank of England, Дърмот Нолан, бивш председател на енергийния регулатор на Обединеното кралство, и още множество експерти и компании. Дали ще е по силите на български кантори да ангажират подобни експерти със скоростта, с която го правят офисите с десетилетен опит, далеч не е сигурно. А се е оказвало решаващо.

Което е по-важно, ако в някой от следващите бюджети парите за Правосъдното министерство рязко скочат, това може да се приеме като оценка за отделения ресурс, с който държавата ще се защитава по международни дела, и данните да послужат за бизнес разузнаването на отсрещната страна.

Присъствието на държавното представителство в Министерството на финансите има още един аргумент. В което и да е българско правителство има само едно министерство с неформална власт и инструменти за влияние върху всички останали. Министърът на финансите може да разреши или блокира отпускането на допълнително финансиране за всяко министерство и дори премиерът не може да промени това, освен ако не смени министъра. В такава ситуация Финансовото министерство има инструмент да изисква съдействие от останалите ведомства дори ако министрите например са от съперничещи си коалиционни сили. Ако Дирекция „Съдебна защита“ мине към Правосъдното министерство, тази неформална власт ще се загуби.

Каква ще бъде развръзката от посегателството върху една от малкото доказано работещи структури на държавната администрация, също не е известно. Сигурно обаче е едно – както в Шампионската лига не може да се спечели без играчи като Роналдо и Меси, така и за международните арбитражи и дела се искат процесуални представители с нужния опит и компетентност. А цената, за разлика от футбола, при спечелването на едно дело винаги се отплаща.

Арбитражните атаки като бизнес проект

Претенциите в международни съдилища и арбитражи в последните години променят характера си по такъв начин, че България се излага на нов тип рискове. Освен класическите съдебни претенции, при които една страна счита, че несправедливо търпи загуби и държи опонента си отговорен, днес делата се организират и на принципа на бизнес проект.

Някоя международна кантора намира потенциални тъжители и им предлага да заведе дело от тяхно име, без да им иска хонорар. Такъв те ще получат само ако спечелят. В същото време започването на съдебен процес изисква значителни средства. Затова кантората инициатор наема втори правен офис, който да бъде нещо като одитор или независим оценител за реалистичността и шансовете на съдебната претенция. Независимата оценка служи като проспект, с който се сформира консорциум от инвеститори, които влагат средства в откриване на делото и финансиране на съдебната битка с очаквания да си върнат парите с голяма печалба при евентуална победа.

Подобни професионално организирани съдебни атаки изискват страни като България постоянно да са нащрек и да имат готовност за ответна реакция с достъп до водещи правни офиси по света.

Според източници на „Филтър“ една от последните претенции срещу страната е организирана на подобен принцип. Изненадващото при нея е нестандартният избор на процесуален представител от страна на ищците. Слуховете пък са, че държавата възнамерява да се откаже от съдебна битка и да постигне споразумение. Последното пък ще може да се използва и в политиканските борби, защото злодей в основата на проблема може да се изкара един от българите, санкционирани по закона „Магнитски“.
Експерт с опит по темата коментира, че успеваемостта на България по арбитражите, които се водят срещу нея, дава отражение върху лихвата при емитирането на външен дълг и при оценяването на страната ни като място за правене на бизнес. За изминалите 15 години именно по подобна петстепенна скала България се е изкачила от последната пета степен до средняшката първа степен.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини