- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
събота, 26 ноември 2022 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Българският филмов дебют „Жири“ – за жалост – инфантилен

Избрано

Геновева ДИМИТРОВА

„Жири”,  2022, България, режисьор Петя Йосифова-Хънкинс, сценарист Николай Георгиев, оператор Иван Тонев, музика: Иво Димчев, Константин Кучев, Георги Арсов. В ролите: Георги Арсов, Зора Колева, Константин Кучев, Иво Димчев, Кирил Хаджиев, Борислав Чучков, Елена Петрова. Награди: за дебютант от МКФ „Черен лебед“ 2022, за режисьор дебютант от“ Московско злато“ 2022, отличието на 60-ия сезон на международния фестивал култовото кино Калкута 2022 и други.

По екраните излезе нов български филмов дебют. „Жири” бе един от петте на тазгодишната празнична 40-та „Златна роза”. Заглавието идва от прякора на главния герой Жири (Георги Арсов) – от жирафче. Става дума за нещо като мюзикъл, където младежът натрапчиво тича в маратон, мъкне китарата си, пее, поставя моноспектакъл по Гео Милев (реален), дивее сред природата. Среща и любовта (Зора Колева). „Този сценарий е написан по самите актьори”, споделя в интервю Николай Георгиев. Работата по текста продължава четири години, като за основа са използвани елементи от романа на Иван Арнаудов “Жирафчето порасна”.

Два пъти гледах филма, но и без риск от спойлери, не бих могла да го разкажа внятно. Проследени са две групи млади хора с различни занимания и нагласи. Едните са креативни и добронамерени, другите – агресивни, друсат се и танцуват необуздано в клуб, а едно от момчетата умира. Елегантната му майка (Елена Петрова) напразно го издирва. Жири има индиферентен баща (Борислав Чучков), с когото никак не се разбират. Прави впечатление, че нито един от героите не ползва социални мрежи – всичките неща се случват на живо, книги се четат и раздават непрестанно, а София е снимана от необичаен ракурс.

Тъй като и сценаристът Николай Георгиев, и режисьорката Петя Йосифова-Хънкинс, и по-голямата част от изпълнителите са от любителския студентски театър „Алма Алтер” в Софийския университет „Свети Климент Охридски”, той присъства осезаемо в „Жири” – и като място за развитие на действието, и като стил на изпълнение – отстранено, интелектуализирано, дръзко, донякъде изнервящо. И така, в този дебют има повече театър, отколкото кино. И е тревожно, и инфантилно, и разпокъсано – монтажът страшно куца в „Жири”.

Колкото е популярен в САЩ жанрът мюзикъл, а във Франция към него се протегна и го обнови Леос Каракс с „Анет” (2021), толкова у нас е твърде рядко срещан на екрана. „Старинната монета” (1965) на Владимир Янчев, „Бягство в Ропотамо” (1973) на Рангел Вълчанов, „Баща ми, бояджията” на Стефан Димитров (1974), телевизионните „Криворазбраната цивилизация” (1974) на Хачо Бояджиев и „Най-важните неща” (2001) на Иван Андонов са българските мюзикъли преди „Жири”. Важно е, че нестандартният филм на Петя Йосифова-Хънкинс се занимава с днешните млади през духовното съзряване. И с това е симпатичен. Силен акцент в „Жири” е музиката – някои от песните са сполучливи, други – не, но парчето на Иво Димчев е страхотно.

Петя Йосифова-Хънкинс е завършила магистърска програма по изкуства и съвременност и е доктор по славянски филологии в Алма матер. Тя е специалист по мениджмънт и продуцентство в областта на изкуството и културата. Била е и актриса и ръководител на проекти в експерименталния Театър-студио „4xC”, създаден през 1994 от Николай Георгиев. Преподавател е в Авторски театър към СУ, заместник-директор и хореограф на театралната лаборатория „Алма Алтер“. Струва ми се, че едва ли ще посегне да прави следващ филм, колкото и да се смята за авангардист. Всъщност новият дебют „Жири“ е своеобразна реплика към едновремешния дебют на Николай Георгиев „Жирафчето“ (1988), създаден по едноименния роман на Иван Арнаудов.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини