25.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

„Вавилон“ – неудържимо прекрасен Брад Пит и неудържимо откачена Марго Роби

Геновева ДИМИТРОВА

„Вавилон”, 2022, САЩ, 189 минути, сценарист и режисьор Деймиън Шазел, в ролите: Марго Роби, Брад Пит, Диего Калва, Джован Адепо, Джейн Смарт, Лукас Хаас, Макс Мингела. Награди и номинации: 29 награди, сред които 24 за музика, включително и „Златен глобус“, 130 номинации, включително 3 BAFTA (за костюми, дизайн и музика) и 3 Оскара (за костюми, дизайн и музика).

Дълго ще се закотви в очите ви този мащабен епос с препратки към древния Вавилон. Филмът се простира от 1926 до 1952. Проследява съдбите на амбициозната лудетина Нели Ла Рой (Марго Роби), звездата на нямото кино Джак Конрад (Брад Пит) и младия мексиканец в Холивуд Мануел (Мани) Торес (Диего Калва), който единствен от тях доживява до последната година…

Меката на киното ври и кипи в оргии, алкохол и наркотици, а млади души са готови на всичко, за да пробият. Но изведнъж царството на немите филми е пометено – на екрана се настанява звукът, променят се жанровете, сменят се звездите… На всичкото отгоре и разпуснатостта вече е втръснала, пък и през 1930-та е приет „моралния” кодекс на Хейс. Това е известно от историята на киното, но във „Вавилон” е показано през главните герои с техните възходи и падения.

В действието са намесени слон с брутално смешни изпражнения, младежко влюбване завинаги, звезден статус с разклатен постамент, приятел самоубиец от любов (Лукас Хаас), авторитарна кинокритичка (Джейн Смарт), великан, който яде сурови плъхове, комарджийско залитане на Нели, нейно спасяване от Мани с реквизитни долари, зловещо отмъщение на хазартен бос, Ървин Талбърг като мастит продуцент (Макс Мингела), разни изцепки на снимачни площадки, талантлив чернокож музикант (Джован Адепо), намазан с черна помада, за да изглежда още по-тъмен като колегите си, непосилна битка със змия на пияна глава, изискано парти, на което Нели повръща върху домакина… Карнавално-носталгично-иронично пътуване из златните години на Холивуд с актуални внушения, в което парите, завистта, злорадството и смъртта господстват.

И тук, както в надценения мюзикъл La La Land (2016), се разказва за младежка мечта за кино. И началото е ударно. Първо за ролята на Нели Ларой е избрана пак Ема Стоун, но след като я приема Марго Роби, тя е променена според нейния темперамент. За щастие, „Вавилон” не е толкова сантиментален като мюзикъла. И е заснет умопомрачително отново от Линус Сандгрен. Разбира се, за въздействащата среда решителна роля имат и режисьорът, и художниците, и костюмите. И музиката на Джъстин Хървиц, както винаги, е чудесна.

Що се отнася до актьорите, всички до последния епизодик са физиономични, но Брад Пит е неудържимо прекрасен в драматичната си роля, а Марго Роби – неудържимо откачена. Добре се справя с романтичния си герой и Диего Калва, но на финала изглежда прекалено млад за годините си.

Ако си спомняте, Брад Пит и Марго Роби блестят и в друг филм, посветен на Холивуд, но от 60-те – прекрасният „Имало едно време в Холивуд“ (2019) на Куентин Тарантино. Освен това Брад Пит играе и в не по-малко важния „Вавилон“ (2006) на Алехандро Гонзалес Иняриту, който внушава, че светът е обиталище на тъга и глупост.

И все пак дори пищният нов „Вавилон“ не надмина възхищението ми от барабаненото бижу „Камшичен удар“ (2014). Деймиън Шазел (1985) има специално отношение към джаза – свирил е в училищна банда и режисьорският му дебют Guy and Madeline on a Park Bench (2009), на който е и оператор, разказва за тромпетист. Усетил, че късометражният му филм „Камшичен удар“ (2013) има потенциал да се развие в пълнометражен, той рискува. И печели.

Колкото онзи филм е стегнат, толкова „Вавилон“ е разпищолен. Спокойно може да е по-къс с половин час, още повече, че на Деймиън Шазел му е доста трудно да сложи край. На финала, освен емблематичните кадри от „Андалуското куче” (1929) на Луис Бунюел и „Страстите на Жана д’Арк“ (1928) на Карл Теодор Драйер, се повтарят и потретват кадри от самия филм, придружени със спецефекти. Досадно. И все пак филмът си заслужава гледането. Всъщност той е големият губещ от тазгодишните номинации за „Оскар“. А иначе любимият ми „Баншите от Инишерин“ на Мартин Макдона е с 9 в най-важните категории и скоро ще е по нашите екрани.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини