Ваня Григорова е завършила УНСС. Била е изследовател в агенция за онлайн проучвания, пазарен експерт в телеком и администратор в неправителствена организация. От 2015 г. е икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. Председател на Сдружение „Солидарна България“. В последните години е една от най-активните обществени личности, които защитават правата на работниците.
-Госпожо Григорова, повече от месец след поредните предсрочни избори как ви изглежда политическата картина?
– Изключително нестабилна, каквато си беше изначало. Не е ясно ще има ли кабинет, или няма да има. По-скоро след последните изявления на политическите лидери, се очертават следващи парламентарни избори след няколко месеца, а защо не две в едно с местните.
-Преговорите между първите две политически сили приключиха неуспешно – кои са вариантите за правителство сега?
– Поне за година на нас ни трябва някаква устойчивост. В момента синдикатът буквално няма пред кого да поставя проблемите, как да защитим интересите на трудовите хора? В частни предприятия го правим, но когато става въпрос за генерални въпроси с национално значение, служебното правителство казва, че не е призвано да води политика, а трябва само да проведе честни избори.
Нестабилността е във всеки един сектор. Именно затова смятам, че решение за общо управление ГЕРБ–ДПС–БСП е подходящо, макар и в краткосрочен период.
– Четири месеци след началото на годината все още държавата е без бюджет, а предложението на служебното правителство предвижда 6,4% дефицит. Тристранният съвет, в който освен представители на държавата, участват също от синдикатите и работодателите, не постигна съгласие по проектобюджета. Защо?
– Още миналата година финансовият министър заяви, че дефицитът ще бъде огромен, ако не се променят някои подходи, които, за съжаление, са станали традиционни за България. Единственото, което е направило министерството, е да екстраполира разходите от миналата година и да ги наложи върху сегашните нужди спрямо законите, които вече са приети. Но в мотивите и коментарите към бюджета са предложени 14 мерки, които да редуцират дефицита. Една от тях, например, е да не се осъвременяват пенсиите от 1 юли по швейцарското правило, както е според Кодекса за социално осигуряване, а това да се направи от 1 октомври. Така ще се спестят няколко стотин милиона лева. Стремежът е учителската заплата да стигне 125% от средната работна заплата за страната и тази политиката доведе до нарастване на интереса на младите хора към професията. Сега се предлага да се замразят доходите за педагозите. Ако допуснем това да се случи, процесът никога няма да започне отново, защото влизаме в тежък период на дефицити, на взимане на нови дългове. Според нас задължително е да се положат усилия за увеличаване на приходите, а не за свиване на разходите, което означава намаляване на доходите.
-Как може съществено да бъдат увеличени приходите в хазната?
– Настояваме да се приложи на практика предложеното от Министерство на финансите допълнително данъчно облагане върху свръхпечалбите, което ще осигури приходи от 2,4 милиарда лева. Преди около три седмици разглеждахме целия пакет данъчни промени, които всяка година правителствата предлагат преди да мине бюджетът. Там беше включено предложението за облагане на свръхпечалбите. Сега, когато в Тристранката се разглеждаха трите основни бюджета на държавата, този пакет от данъчни пакети не беше внесен. Според премиера и финансовия министър от ГЕРБ и ПП-ДБ са заявили, че няма да подкрепят предложените данъчни промени. Аз разбирам, че служебният кабинет се опитва да се предпази от многобройни критики, но правителството е длъжно да предложи промените, а Народното събрание да реши дали да ги приеме.
-Колко е опасен този голям дефицит на бюджета?
-През последните години пандемията, а впоследствие и икономическата криза, породена от санкциите, наложени на Русия, всъщност доведоха до надскачане на дефицита. ЕК направи дерогация на това условие, защото няма държава, която да изпълнява Маастрихтските критерии. От следващата година обаче ще бъде възобновено изискването и ще трябва бюджетният ни дефицит да е до 3%, което няма как да се случи.
-Това ли е причина да не успеете да стигнете по споразумение в Тристранката?
Споразумение в този формат никога не се постига и не е нужно да има, там ние не гласуваме. Това е мястото, където се обсъждат политиките за жизнено равнище, трудови възнаграждения, осигуровки и е нужно правителството да ни чуе. А вариантите са три: увеличаваме данъците за компаниите, които през последните две-три години спечелиха от кризите, режем социални разходи, т.е. замразяваме пенсии, трудови възнаграждения, обезщетения или взимаме още заеми. Поемането на нов дълг не е проблем, когато със средствата се правят инвестиции в инфраструктура – социална, пътна, жп и т.н. В случая обаче ние бихме взели заеми, за да покриваме ежедневните нужди на държавата, което не е добре. Това няма да ни позволи за създадем потенциал и утре да произвеждаме повече. Напротив, просто ще консумираме средствата сега и веднага, а после ще трябва да взимаме още и още. А в държавата има пари, които могат да се вземат, например печалбите, тлъстите дивиденти, които си раздадоха през последната година не малко компании. Банковите депозити продължават да нарастват, особено в най-големите си размери – над милион. Това са пари на собственици на компании.
-Което означава, че бизнесът върви. А как се чувстват работниците и служителите?
-Очевидно бизнесът върви, увеличава се брутният вътрешен продукт, част от износа – също. В някои компании заплатите нарастват и то достатъчно, но те се твърде малко, за да кажем, че работникът генерално е удовлетворен и може да покрие жизнените си нужди особено след невижданата от четвърт век инфлация. И тя продължава на е висока в България, макар и трендът да е обърнат надолу. Има места, където и след проведени колективни трудови преговори работодателят не дава и стотинка увеличение на възнагражденията в сравнение с миналата година. Т.е. доходите на тези хора вече са намалели драстично, покупателната им способност се е свила поне с двадесетина процента спрямо предходната година.
-През последните месеци цените на газа падат, ДДС беше свален за определена група стоки, но цените на храните не тръгнаха в обратна посока.
Опасявам се, че няма и да тръгнат. Трябва да кажем, че намаленото ДДС при хляба даде ефект. Разбира се, няма как да не поскъпва хлябът, когато се увеличават цените на ресурсите. Но има специфика и това е, че 50% от цената му всъщност е търговска надценка. Това го говорим от 2016 г. и не се взимат мерки. Дали може държавата да направи нещо? Според мен с това законодателство – не. Дори няма определение за спекула, което да ни подскаже, че има някакви пазарни договорки. Да не говорим, че подобни договорки не могат да се хванат така лесно. Аз съм работила в маркетингов отдел. Хората от различните компании в един бранш говорят помежду си, те са и приятели. Там се обменя информация, знаят се плановете на различните фирми. Затова трябва да има иновативни подходи. Най-ефективното средство е да има държавни компании в отделните сектори, които могат да бъдат реална конкуренция на частните фирми и така да спомагат на поддържане на ценовите равнища близо до разходите за производство на стоката. Иначе – когато нямаш реална конкуренция, не бива да очакваш, че няма да има договорки.
-Наскоро финансистът Любомир Христов предложи задължителните осигурителни вноски, които внасяме в частните фондове, да отиват в НОИ. Еретична ли ви се струва идеята?
-Не само не е еретична, ние сме я предлагали. Неслучайно частните пенсионни дружества пускаха жалби в полицията срещу президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, а срещу мен – в ДАНС, прокуратура и КФН. Няма друга държава от ЕС, в която да има система като нашата – някои задължително да принуждава гражданите да се осигуряват в частни пенсионни дружества. Ето как е при нас: щом започне първата си работа, човек е длъжен да избере частен пенсионен фонд за своите 5% от дохода си. Ако не избере, бива насочен служебно към някой от фондовете. Няма възможност още в началото да посочи НОИ. Обаче хората са инертни, не се интересуват от пенсиите, когато са на 20. Този текст от Кодекса за социално осигуряване трябва спешно да бъде променен, така че да не превръщаме българските работещи във феодални подчинени на частния капитал. Виждаме как през последните години намаляват средствата в партидите на хората, което е логично да се случва, защото частните пенсионни фондове влагат в компании, чиито акции намаляват следствие на кризите.
– Ако не може да има редовен кабинет, ако парламентът не успее да приеме бюджет и отидем на нови избори през лятото, каква ще се случи в държавата?
Задължително ще гласуват бюджет, защото друго би означавало, че в Народното събрание нямат грам отговорност към българските финанси. Въпросът е какъв бюджет ще се приеме. За нас настоящото предложение е изключително разочароващо, вътре няма ново увеличение на работната заплата, предлага се замразяване на всички обезщетения, на максималния и на минималните осигурителни доходи, с което се затваря входът на финансовата система на НОИ. Не е приемливо 10-процентовото увеличение на разходите за труд в институциите, и то само за тези, които не са получили увеличение миналата година. Затова в момента са започнали процедури за подготовка на стачки както в Комисията за защита на потребителите, така в НОИ, което може да доведе до проблеми с плащане на пенсии и обезщетения. Тези хора не бяха компенсирани по никакъв начин за двугодишните усилия и за увеличението на инфлацията, поради което най-вероятно ще стигнем до ефективни стачни действия.
