Ваня Николова е журналист, един от най-известните сценаристи. Била е редактор на „Биг Брадър“ и „Стар Академи“ по Нова телевизия и на „Сблъсък“ по Би Ти Ви. Сценарист е на сериалите „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Връзки“, както и на изключително успешния „Вина“, който върви в момента по БНТ. Автор е на сценария на игралния филм на Виктор Божинов „Голата истина за група „Жигули“, както и на театралния спектакъл на Михаил Билалов „Бум-Бум: Еволюция на престъпното мислене“. Магистър е по история от СУ „Св. Климент Охридски“.
1.Как се представяте пред хората?
В моята професия името винаги върви с фамилията. В тесен кръг се представям само с първото си име.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да, но не е „окончателна присъда“. Понякога хората полагат специални усилия, за да впечатлят и това се обръща в малък театър. Не винаги, но много често, второто впечатление се оказва по-вярно от първото.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Ако е след десет шота в някой бар – не. Любовта е процес. Ражда се с натрупване. Не вярвам в мигновеното й появяване.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Обичам да се запознавам с нови хора. Любопитна съм за историите им, отличен слушател съм. В този смисъл съм много лесна. Професионално изкривяване. С приятелствата е друго. Животът ми преся най-добрите и сега имам само малък кръг от приятели. За щастие веднъж на пет години откривам по още един.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Бездарието и посредствеността. Вбесявам се, когато безгласните врабци се самообявят за славеи и за капак ние трябва да ги „,лайкваме“, иначе ще ни изхвърлят от племето.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Да правя неща с ниско качество, макар и отлично платени.
- Какво може да ви разплаче?
Когато хора се прегръщат след дълга раздяла.
- На какво най-често се смеете?
На житейските парадокси. Или по-скоро им се удивявам. Например на политик, който е променял хода на историята, но не помни нищо от това, защото болестта е попиляла мозъка му, е велик житейски парадокс. Тези противоречия могат да са тъжни, а могат и да са смешни. Добрата драматургия е изтъкана от парадокси.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Оловна тишина. Историята на един разстрел“ на Ивайла Александрова и „Човешка трагедия. Руската революция (1891–1924)“ на Орландо Файджис – един от онези историци, които бъркат много надълбоко в темата и знаят как да разказват увлекателно.
- Последният филм, който ви впечатли?
„Да спасим краля“ – документален сериал за скандалното управление на Хуан Карлос I и отказа му от короната в името на Испания. Доста поучителна история.
- Любим художник?
Иван Милев и дълъг списък от импресионисти и постимпресионисти. Те са още едно доказателство, че талантът се дава от Бог.
- Любим писател?
Не е един. Обичам майсторите на характери.
- Любим поет?
Ботев, Яворов, Вапцаров, Атанас Далчев, Валери Петров, Христо Фотев, Борис Христов, Миряна Башева, Маргарита Петкова. Описвам ги като един заради изяществото на стиха и нещата, които казват с него.
- Любим певец?
Мадлен Пейру. Мога да я слушам по всяко време.
- Любим филм?
„Добри момчета“. Един от многото.
- Любимо тв предаване?
Почти цялата програма на Viasat History.
- Каква музика предпочитате да слушате?
В музиката съм пълен турист. Харесвам едни неща. После ги изоставям, защото съм открила други.
- Политик, на когото вярвате?
„Абсолютната власт развращава абсолютно.“ Монтескьо не е гледал български новини, но излиза напълно прав всеки път, щом си включа телевизора. Не вярвам на никого.
- Историческа личност, която презирате?
Димитър Общи.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Левски. Всичко, което се е опитал да направи за заспалия си народ, е било само по силите на вълшебник. Това е и най-трагичната личност в българската история. Да не говорим за края му – предаден от много, докато той не издава никого. От Левски не е останало нищо. Няма гроб, няма мощи. Само един бележник и кичур коси. Все едно не е съществувал. Както и идеалите му, ако се огледаме днес.
- Любим парфюм?
Portrait of a Lady / Frederic Malle
- Любимо мъжко име?
Нямам.
- Любимо женско име?
Нямам.
- Какво научихте от родителите си?
Те ме научиха да обичам книгите.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Да бъдат добри хора и да са честни в нещата, които правят.
- Каква искахте да станете като малка?
Каубой и студентка.
- Кое е любимото ви животно?
Всеки папагал с богат речник.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Провалът е писта за излитане. Стигнах до този извод сама, защото съм го изпитвала на гърба си.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Не е виц, а най-краткият сценарий за филм. Той е на Тонино Гуера, един от сценаристите на Фелини. Двамата се хващат на бас, че Гуера не може да измисли пълноценен сценарий само от 30 секунди. А ето историята му. Жена гледа телевизия – ракета, която се готви да излети. Следва обратно броене: 10, 9, 8, 7… Развълнувана, жената набира телефонен номер: 6, 5, 4, 3, 2, 1. Ракетата излита. Жената казва в слушалката: „Може да идваш, той излетя“.
- Думата, която използвате най-често?
„Сериозно?“ Непрекъснато се удивявам на нелепиците, в които живеем.
- Любимо ястие?
Паста със зехтин и чесън.
- Любим цвят?
Зелен.
- Любимо питие?
Вино.
- Пушите ли?
Да.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато не ме избраха да играя Лятото в училищна пиеса. Така, в края на първи клас открих, че да имаш желание не е достатъчно.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Когато на двайсет и няколко организирах сърдечната операция на баща ми. Както и всеки път, когато след премиера публиката е доволна.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Равновесието между двете. С времето научих, че ако ти не можеш без работата си, работата винаги може без теб.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Такива, които никога не ме изоставят, от които научам нови неща и с които искрено се забавлявам.
- От какво най-много се срамувате?
Последния път се срамувах от група български индианци на гръцки плаж.
- Кой е най-големият ви страх?
Страхът от остаряване. Животът наистина минава за три секунди, но последните кадри на Хелън Мирън от Берлинале ми дават сериозна надежда.
- Мечтата, която преследвате?
Да си ремонтирам къщата на границата на една гора с феноменална гледка към планината. Но знаете поговорката: „Може да промениш къщата, но не можеш да промениш гледката“. Обаче не съм настоятелна, нямам достатъчно време.
- Откъде черпите информация?
Когато пиша и се боря със специфична материя, предпочитам да звъня на хора, които са вещи в нея.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
С няколко телефона. Познавам доста хора и това ми помага по-лесно да се добера до фактите. Следя произхода на сайтовете и кой стои зад тях. Това бързо ми съставя мнение за прочетеното.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Достатъчно, за да съжалявам после.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Много се смях, когато преди дни четох как чатботът на Microsoft е казал на репортера на „Ню Йорк Таймс“, че го обича и изискал от него да зареже жена си. Надявам се на пълен провал на тази операция. Не си представям как отивам на концерт на изкуствен интелект. Но това не означава, че след 100 години няма да е възможно. Хубавото е, че няма да го доживея.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не. Ходенето до тоалетна и други подобни детайли силно ме притесняват.
- Вярвате ли в извънземни?
Не.
- Имате ли пророчески сънища?
Да, но трудно ги тълкувам.
- Кое е любимото ви цвете?
Лале.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Веднъж като студентка имах котка, но я занесох на родителите си, за да не умре от глад.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Смирението.
- Кога предпочитате самотата?
Когато трябва да свърша някои неща по себе си. Те са напълно женски и не се нуждаят от публика.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Алкохолизмът. „Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи.“ Буковски наистина няма равен в красивото описване на пиянството, но в живота е съвсем друго.
- Борили ли сте се със зависимости?
Боря се с телефона си, но с променлив успех.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Когато воювах за живота на моята майка. За съжаление, без успех.
- Имате ли хоби?
Да ходя по ресторанти с приятели.
- Бихте ли се определили като бохем?
Да. Обичам забавните компании и да живея подобно на катунар – където замръкна. За съжаление второто не ми се случва вече.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
През последните две години редувам Синеморец с чужбина. В Синеморец заради моя приятелка, която има широко сърце и още по-широк апартамент. В чужбина, защото там не мога да чуя: „Ама, госпожа, ние си имаме правила. Не сервираме закуска след 10. Вижте обедното меню. А, не, няма обедно, че той готвачът си прави заготовките. Поръчайте си сок“.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Гняв, беда и нужда.
- Вярвате ли в късмета?
Никога нищо не ми е давано просто така. Винаги е трябвало да работя много. Но понякога, за важните неща в живота, имам и малко къмет.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Преди много години познат ме помоли да се срещна с негов приятел, който бил по работа в София, но не познавал никого. Приятелят се оказа Уилям Дефо. С него и моя близка се виждахме в дните, когато Дефо не снимаше. Влачихме го с нейния форд нагоре-надолу, за да му показваме града. Думи нямам да опиша този човек – деликатен, обран и вечно притеснен да не се натрапва или притеснява някого. Преди да си тръгне ми каза: „Ако имаш сценарий, дай ми да го прочета“. Ами нямах. Беше през лятото на 2003. Когато не си добре подготвен за шанса, е по-добре да го пропуснеш.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 46.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
За последно, когато изказах мнението си за филм, който ми докара тежко главоболие. Оказа се, че сценаристът му седи точно зад мен.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
В началото на XX век, когато се сменят епохи. Това е време на еуфория, вдъхновение, очакване да се случи нещо велико.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Е=m.c2, с което Айнщайн казва, че светът не е такъв, какъвто изглежда.
- За или против ваксините?
За ваксините, след като са минали фазата на експеримента.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Дали вярвам, че хора-гущери управляват света? Не. Но често пъти си мисля, че го управляват хора-идиоти.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Мислех си, че съм либерал, но наскоро открих, че започвам да ставам консерватор.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Четох някъде, че има над 60 вида социални полове. С тази бройка не може да се оправи даже възрастен.
- Интересувате ли се от спорт?
Когата отговарях за списание MAX, беше задължително, защото имахме цял спортен раздел. Сега по-рядко. Понякога ми е по-интересно да следя какво става извън терена, отколкото на самия терен.
- Държите ли на перфектна визия?
Суетна съм, да.
- За или против пластичните операции?
Само, когато деликатно напомнят за онова, което е било преди.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Меко.
- Доволна ли сте от заплатата, която получавате?
Нямам заплата, но да, не се оплаквам от парите, които печеля.
- Страхувате ли се от новото начало?
Доста пъти съм започвала на бели страници, така че новото не ме плаши.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Няма такава, но със сигурност не бих живяла някъде, където лампите заместват слънцето – например като в Скандинавието.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Отварям семейната пощенска кутия и откривам писмо от СУ, че съм приета в Историческия факултет. Не е най-незабравимият, но когато си на 18 и това ти се случи, скачаш от щастие.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Двайсет дни пред „Реанимация“, докато майка ми беше в кома. Няма да забравя никога вратите, които се отваряха и през тях изкарваха колички с хора, покрити с чаршафи. При всяко проскърцване дъхът ми спираше, че може да е тя.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Че утре ще се случи нещо по-интересно от днес.
- Вярвате ли в приятелството?
Най-хубавото и най-лошото минаваш с приятели.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Не искам да живея на самотен остров.
- Можете ли да простите изневяра?
Прощавала съм и не съм прощавала. Зависи много от човека, от залога, от кардиограмата на връзката в дадения момент.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да, но не с всички.
- Привърженик ли сте на брака?
Ако имах брак в юридическия смисъл на тази дума или поне един развод, щях да знам със сигурност.
- Романтична ли сте?
Умерено романтична. Без лигави изненади.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Вечерта.
- На кой народ симпатизирате?
На сърбите заради непреклонността, която проявяват във важни моменти.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Сигурна ли си?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Нери Терзиева. Не се сещам за по-добра „историческа“ и едновременно с това „съвременна“ личност, която да е присъствала в живота ми.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че нищо не е окончателно и завинаги.
- Кога свършва детството?
Когато вече не може да изкрещиш на другите: „А пък моят татко има най-големите мускули“. Когато започнеш да се грижиш за родителите си вместо те за теб.
- С какво никога не искате да се разделите?
Ако говорим за вещи – с компютъра си.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Има ли век, има и лек. Каза ми го един свещенник.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не вярвам в мойрите. Съдбата на човек се определя от изборите, които прави. А изборите се определят от характера. Съдбата на човек е неговият характер.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Предпочитам хубав пръстен.
- Каква е представата ви за щастие?
Голямо семейство, което празнуват заедно Коледа.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
На някое диво парти за пенсионери, просната върху тонколоната, от която се носи Stairway to Heaven.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Със сините ми очи и в никакъв случай, че „крада“ запалки.
