Два различни тричленни състави на Върховния административен съд обявиха за нищожни части от акта на Министерски съвет, свързан със санкциите по Закона „Магнитски“.
На практика съдът обявява за нищожно решението на служебното правителство да създаде т.нар. „черен списък“ след санкциите по глобалния закон, в който влизат не само санкционираните за корупция, но и свързани с тях лица и фирми.
Още в началото на юни м.г. Националната агенция за приходите публикува имената на 64 фирми, след като администрацията на президента Джо Байдън обяви, че налага санкции на шестима българи, сред които Васил Божков и Делян Пеевски, както и на юридически лица, свързани с тях.
В списъка попаднаха още Илко Желязков, Александър Манолев, Петър Харалампиев и Красимир Томов
Решенията на два тричленни състави на Върховния административен съд са по жалби на Ирена Кръстева и жената на Васил Божков Елена Динева чрез фирма „Интернюз 98“ ООД със съдружници Динева и „Нове интернал“ ЕООД, съобщиха от ВАС.
Съдиите приемат, че актът на МС е нищожен, тъй като е издаден при липсата на компетентност по смисъла на чл. 146, , т.1 от Административнопроцесуалния кодекс, както и не е спазено изискването той да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на Конституцията на Република България, на национален закон, или на международен договор, ратифициран от страната ни, уточняват от ВАС.
В мотивите на решенията се приема, че глобалният закон „Магнитски“ би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но при наличието на национален закон, какъвто в случая не е налице. Поради тази причина законът „Магнитски“ няма пряко приложение на територията на Република България.
Този проблем е бил предмет на разглеждане и от страна на ЕС. Пример в тази връзка е Делегиран регламент (ЕС) 2018/1100 на Комисията от 6 юни 2018 г. за изменение на приложението към Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него.
Регламентът дава основание на съда да приеме, че държавите – членки на ЕС са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение, предвид, че ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо физически лица с местоживеене в общността, които са граждани на държава-членка, юридическите лица, учредени в общността и т.н. Това означава, че решение, постановено от орган на трета държава и основаващо се на разпоредбите на законодателството на тази трета държава с извънтериториално приложение, няма да бъде признато на територията на ЕС.
Източник: Offnews
снимка: Offnews
