Преди тринадесет години тя решава да излезе от сферата на корпоративния бизнес и да започне да се обучава в ароматерапия и натурална парфюмерия. Преминава няколко курса в Англия и САЩ, а в момента завършва магистратура в Университета по хранителни технологии в Пловдив, специалността „Технология на етерични масла, парфюмения, козметика“.
Създава и собствената линия Fairy Scents, защото смята, че парфюмите са много повече от естетическо допълнение към външния вид. Натуралните аромати имат способността да влияят върху психиката, да трансформират негативните емоции, да ни помагат да бъдем по-осъзнати за себе си във взаимоотношенията с останалите. Всичко това разказа пред „Филтър“ Валентина Славова, която вече провежда онлайн курсове и ателиета с хора, за които ароматите и тяхното съчетание са се превърнали в истинска страст.
Валентина е родена във Видин, където завършва английската гимназия, а след това в УНСС – управление на човешки ресурси. Когато е бременна с второто си дете, развива непоносимост към синтетичните аромати. Тогава започва да се интересува какво предизвикват парфюмите, че точно бъдещите майки са по-уязвими. Установява също, че този проблем не съществува, ако уханията са с естествени съставки. Това я провокира да започне да се интересува от ароматерапия и преминава първото си индивидуално обучение. Свързва се със специалист във Франция, който създава натурални парфюми така, както са се правили едно време преди да се появи химическата индустрия. Започва да ги внася на българския пазар. На изложение в Германия се среша с представители на немска фирма, откъдето доставя и етерични масла.
За да е натурален парфюмът, са необходими естествени суровини – етерични масла, абсолют и други тинктури, обяснява Валентина. А самият процес на създаването на продукта е цяло изкуство. Започва се с конкретната идея, която се описва с думи на лист хартия, после всичко се превежда на езика на ароматите.
Как влияят ароматите
Обонятелната памет помага да ги описваме с музика или картини
Всеки парфюмерист трябва да има тренирана обонятелна памет, да развива обонянието си отвъд това само да разпознава ароматите, но и да може да ги описва с музика или с картини. Когато говорим за парфюми, влагаме асоциациите, с които ги свързваме, например морето е солено, имаме усещането за озон и слънце и това излъчват морските аромати. Поне година-две в училищата се развива обонятелната памет. Парфюмът се състои от три основни групи аромати – връхни, средни и базови нотки. Целта е, когато се положи върху кожата, да се усети последователно разгръщане на аромата, тогава композицията е хармонична.
В началото усещаме връхните нотки, защото те ни посрещат, но постепенно се изпаряват, понеже са най-летливи. После са средните нотки, които са сърцето на парфюма. Когато и те се изпарят, идват базовите, а те са отговорни за трайността и често се наричат фиксатори. За разлика от конвенционалните парфюми, които са създадени да стоят върху кожата дълго време, може и 24 часа, натуралните са доста по-летливи и остават между 3 до 6–8 часа, разказва парфюмеристката.
И допълва, че за нея всяко етерично масло е специално, но Rosa damascena (Роза дамасцена) е вселена. Доскоро се смята, че в розовото масло има около 300 компонента, но нови проучвания откриват двойно повече. То е с изключително сложен химичен състав. В него може да се намери цитрусова нотка, смолиста, зеленото от индришето и т.н. Толкова многопластов аромат е, че в една композиция е възможно да се използва в най-различни комбинации.
Розовите градини цъфтят по различно време. В Казанлъшко вече има цвят, в Карловско и Златишката долина розоберът ще започне през юни. Туристите с часове могат да се наслаждават на картините, в които берачки пълнят кошовете с цвят, но това не е лесна работа. Първо, в градината се влиза много рано сутрин, докато росата още не е паднала, а след това набраният цвят трябва веднага да се преработи, защото бързо се разваля.
Розоберът като медитация
Брането на рози е като медитация, пристигаш на розовото поле още преди слънцето да се е показало зад хоризонта. Посягаш да откъснеш един разтворен цвят и го поставяш в чувала. Преди изгрев розите не пускат своя аромат, сякаш го пазят за най-хубавия момент, когато слънчевите лъчи ги погалят. Откъсваш следващия отворен цвят. Това движение се превръща в танц между теб и Роза дамасцена, а танцът е в медитация, разказва Валентина Спасова. Тя ще посрещне всички, които искат да присъстват на розобер на 3 юни сутринта в градините на „Ина Есеншълс“ в Панагюрище. Те са собственост на Веселина Ралчева, която беше обявена за биофермер на годината за 2019. На 17 и 18 юни пък ще се проведе ателието „Розите в парфюма“.
С индрише се правят ментета
За съжаление, както всеки друг продукт, и розовото масло може да се фалшифицира. Обикновено се използва индрише, палма роза (трева с розов аромат), цитронелол, геранилол, които се добавят в по-нискокачествено масло, за да засилят аромата му. Напоследък са много популярни масла, които имитират аромата на роза, но няма как да се копират терапевтичните свойства и изобщо качествата на Роза дамасцена.
Тя идва от Персия и когато се пренася тук, се установява, че точно на наша територия има най-добрите компоненти, които се образуват в самия цвят. Обяснението е голямата температурна разлика между деня и нощта в Розовата долина. Заради тези качества Франция държи да използва точно българското масло в парфюмите си, защото е с уникален ароматен профил.
А маслото от Роза дамасцена се превърна в своеобразен символ на България и често заради него наричат държавата ни Страната на розите, така както Нидерландия е Страната на лалетата.
Първите данни за водна дестилация на розов цвят в медни казани у нас са от XVII век. По това време розовата вода от Казанлък, Стара Загора и Карлово е важен търговски артикул на Одринския пазар. Произведеното масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е равна на 4,9844 грама или приблизително 5 грама.
Първата розоварна у нас е построена през 1902 г. в Казанлък. По-късно Българската земеделска кооперативна банка получава пълен монопол върху производството.
Наричат маслото от дамасцена „течно злато“, защото цената е близка до скъпия метал. 1 килограм розово масло се получава от 3000 килограма цвят, а 1 грам – от хиляда рози. В момента цената на килограм розово масло е около 9000 евро.
В Института по розата и етерично маслените култури, който е в рамките на Селскостопанската академия до днес селектират нови сортове с подобрени качества, които се отглеждат в градините на Долината. В института е създадена и бяла маслодайна роза (Rosa alba L.), който е предпочитан за биологично производство. Той може да се отглежда не само в Казанлъшкия регион, но и в полупланински места, защото е по–устойчив на гъбни болести и е по–малко взискателна към почвите и е по–издръжлив на ниски температури.
Маслодайни рози в България отглеждат около 2900 земеделски стопани върху площ от 45 000 дка, от които добиват 14–15 000 тона цвят. Основното производството е в полетата на Карловско, Казанлъшко, част от Новозагорско и край град Стрелча. Създадени са също градини в района на Брацигово, Пещера, село Бяга.
Владимир Стоянов, председател на Сдружението „Българска розова долина“:
Цветът тази година ще достигне 4 лева за килограм
Цената за беритба тази година започва от 1,50 и стига до 2 лева за килограм. Работници има, но хората, които желаят да се трудят на полето, понякога нямат възможност физически да отидат дотам. Тази година и цветът е по-скъп, очаква се да е 3,60–4 лева за килограм. Миналата година килограмът се е купувал по 3 лева, но берачите са получавали по левче. Сметките ще са по-лоши, отколкото през 2022 година, разказа пред „Филтър“ Владимир Стоянов, който е председател на Сдружението „Българска розова долина“.
Той отглежда 800 декара с био розови градини край с. Буново, в сърцето на Средногорието, има и собствена розоварна. От тази година обаче няма да произвежда масло, а само биовода, която ще влага в собствени продукти.
Стоянов очаква през юни през Европарламента да мине обсъжданият регламент, който затяга режима на етеричните масла, сред които и розовото. Част от контролите по сертификация на етерично маслените култури ще влязат в сила до края на тази година, а до края на 2024 г. – и всички рестрикции.
Като производител, това ме прави по-резервиран, защото не ми е ясно в кой момент какво ще бъде забранено, казва Владимир Стоянов. Като председател на НПО, той е участвал в редица работни групи и смята, че за България този регламент ще бъде плюс въпреки насажданото мнение, че ще предизвика вреди. И недоумява защо като страна, членка на ЕС, вече не подготвяме държавна лаборатория, в която да се изследват нашите продукти. А когато регламентът влезе в сила, да покажем, че нашето розово масло отговаря на европейските изисквания. И тогава да бъде приложен строг контрол на външните европейски граници за вноса.
Има две лаборатории у нас – в Института по розата в Казанлък и в София, и те да се преобразуват така, че да бъдат на европейско равнище. Ето с това трябва да се занимават чиновниците, настоява производителят. Според него в Европа никой няма да погледне романтично на розовото масло. Как да извадим дивидент от новите изисквания към етеричномаслените култури, това си е наша българска работа, обобщава ситуацията Владимир Стоянов.
И докато чака да види какво ще се случи с маслото, той започва да прави коктейлни напитки в кенчета с розова вода, някои са безалкохолни, други – с 4,5% алкохол. И се надява в бъдеще повече производители да пускат продукти за масовия производител, защото браншът не може да се развива стабилно само с бутиковата козметика.
Казанлък избра своята Царица Роза
Кристина Попова от ППМГ „Никола Обрешков“ тази година ще носи короната на Царица Роза. През следващата тя ще бъде лицето на Казанлък и ще го представя в България и по света. Красавицата беше избрана сред 23 претендентки, а градът отбелязва 120 години от първия празник на розата.
През 1903 г. казанлъчани организират празник в чест на розата, цветята, плодородието и красотата като благодарност за поминъка на Розовата долина. Днес празникът е съхранил най-съществената част от древните ритуали и се пресъздава радостта от настъпващия розобер.
Празненствата са през първата седмица на юни, а по традиция в първия петък е официалният празник на града – Денят на Казанлък, когато се коронясва новоизбраната Царица Роза и започват кулминационните тридневни тържества. Съботният и неделният ден са наситени с празнични събития, акцентите са официалните ритуали розобер и розоварене в неделя сутринта и пъстроцветното шествие в неделя на обяд, което е най-големият уличен карнавал в България.
По това време на годината районът е пълен с туристи от цял свят, някои от тях са прелетели 10–12 хиляди километра, за да се потопят в тази розова магия. Във въздуха се носи сладкият аромат на Роза дамасцена, хората се окичват с гирлянди от благоуханни цветове.
