В края на миналата година, когато хората си пожелаваха следващата да е по-добра, светът се сбогува със знакови личности, белязали живота на няколко поколения. На 29 декември последната си глътка въздух вдишва Краля на футбола Пеле и кралицата на британската мода Вивиан Уестууд. Вечната бунтарка, която взривяваше клишетата за естетика и стил и отправяше социални послания с моделите си, издъхна в обкръжението на своето семейство в Клапам, Южен Лондон. С нейната кончина светът изгуби не само велик дизайнер, но човек с мисия, който не се страхуваше да изразява граждански позиции чрез дръзките си тоалети, които бяха далеч от луксозните понятия за висша мода.
Вивиан се появява на бял свят в едни от най-тежките години на XX в. Родена е на 8 април 1941 г. в Глосъп, Мидлендс, а Втората световна война бележат детството й съдбата на нейното семейство. Баща й е зарзаватчия, а майка й – тъкачка – професии, които са далеч от естетиката и лъскавия свят на модата. През 1958 г. фамилията напуска Глосъп и се мести в Лондон, където Вивиан учи бижутерство и обработка на сребро. Не успява обаче да си намери работа, в която да демонстрира уменията си и става учителка в начално училище. Животът й сякаш ще премине спокойно и безинтересно, но точно тогава среща първия си съпруг Дерек Уестууд. Женят се през 1962 г., а Вивиан решава сама да ушие сватбената си рокля – не само защото има идея за нея, а тъй като така ще й излезе по-евтино. През следващата година се ражда първият й син Бен, но нещата в семейството не вървят и двамата с Дерек се развеждат през 1966 г. Нито тогава, нито сега е лесно самотна майка да отглежда детето си и затова Вивиан е принудена да започне да продава бижута, които сама изработва, за да спаси семейството от пълна мизерия. Точно тогава среща един от най-важните хора в живота си – Малкълм Макларън, благодарение на когото ще се насочи към модата. Още през 1967 г. бъдещата световна дизайнерка ражда втория си син Джо Коре, който впоследствие става съосновател на бранда за бельо Agent Provocateur.
Името на Вивиан нашумява през 1970 г., когато започва да създава костюмите на пънк групата Sex Pistols, чийто мениджър е именно Малкълм МакЛарън. Дрехите й са дръзки, предизвикателни, нестандартни, носят нейния бунтарски дух и се отличават от всички останали. За Уестууд започва да се говори като за нова сензация, която дръзва да разчупи шикозния стил на изисканата мода и да вкара уличния дух в нея. Самата Вивиан съзнателно се стреми към противоречиви реакции, защото сама признава, че единствената причина да се занимава с мода е, за да унищожа думата „конформизъм“. И през годините не се отклонява от пътя си. Тъкмо тя налага блузоните от мохер, плетени на големи игли, тениските, нарязани и надраскани на ръка, тоалетите с шевове и етикети от външната страна. Все дрехи, напълно немислими до неотдавна за подиумите.
Вивиан Уестууд успява да извърши истинска революция във висшата мода, като вкарва пънк стила в нея. С Малкълм Макларън налагат модели с вериги, дрехи, изработени от латекс, вместо от фина коприна и изящни дантели. Правят принтове с дръзки образи, показват голи гърди, а най-известният им модел е с образа на кралица Елизабет, чиято уста е пробита с безопасна игла. Тоалетите са контрапункт на луксозната изисканост като символ на все по-налагащия се диктат на корпорациите и истерията по консуматорството.
През 80-те дизайнерката и Майкъл се разделят, а Вивиан заживява за известно време в общинско жилище като социално слаба. Никой обаче не може да я откаже да твори мода и тя се втурва да налага новите си знакови модели – корсети и балните рокли с богати драперии, комбинирани с груби обувките с високи платформи. През 1993 г. Наоми Кембъл дефилира с такъв модел на подиума, спъва се и пада, но гафът превръща високите платформи в моден фетиш.
Вивиан Уестууд е сред дизайнерките, за които ателието винаги е било тясно. Наред със създаването на модни колекции, през годините тя не спира да подкрепя различни хуманни каузи, сред които разоръжаването, опазването на околната среда и проблемите с климата. Освен че създава висша мода, тя се включва на първа линия в най-различни акции. Тя е сред защитниците на основателя на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж и се облича като Маргарет Тачър през 1989 г., за да изрази несъгласие с политиката й. Дори подкарва преди години военен танк към къщата на британския премиер Дейвид Камерън в родното му село. Акцията на дизайнерката е в знак на протест срещу добива на нефт и газ в северната част на Англия. Към Уестууд тогава се присъединява и нейният син Джо, а хепънингът има огромен ефект, въпреки че по това време премиерът не е в къщата си, а изнася реч в Лийдс.
Бунтарката в модата приживе казва, че най-важно за нея е дрехите да имат история и своя идентичност. И най-важното – да отправят послания. През 90-те години модната й къща преживява истински разцвет, а тя става втората жена моделиер във Великобритания, след създателката на минижупа Мери Куонт, която представя свои колекции в Париж. През 1992 г. получава от кралица Елизабет II титлата дама офицер на Ордена на Британската империя, но не изневерява на нрава си и отива в Бъкингамския дворец без бельо. Въпреки това три пъти е обявявана за най-добър моден дизайнер на Великобритания – през 1990, 1991 и 2006 г.
Но може би най-голямата победа на Уестууд е, че за разлика от повечето си колеги, тя остава независим дизайнер без нито една корпорация зад гърба й. До края на дните си се опитва да налага рециклирането на дрехи и рекламира вегетарианството. Въпреки финансовите си успехи, няма верига от палати и вили, а години наред живее в един и същ апартамент в Южен Лондон, където и издъхва. Освен това предпочита да се придвижва по улиците с колело, вместо с лъскави лимузини с безброй екстри.
Вивиан Уестууд не се отказва и от любовта. През 1992 г. се омъжва отново за австриеца Андреас Кронталер – неин студент по моден дизайн, който е с цели 25 години по-млад от нея. Такава бе Уестууд – провокативна както в модата, така и в любовта.
