30.8 C
София
неделя, 14 юли 2024 г.

Виктор Божинов: В българското кино всеки стои с нож зад ъгъла

Автор: Албена АТАНАСОВА

Виктор Божинов преди броени дни започна снимки за втория сезон на „Вина“ – сериалът на БНТ, който още с дебютните си епизоди спечели стабилна аудитория от зрители. Историята за виното и греховете от миналото и настоящето, свързани с лозята и производството на червени и бели еликсири, продължава отново в Мелник и Сандански. Разказът ще е съвсем човешки – в кино стила на известния режисьор, чиито ленти влизат в селекцията на международните фестивали за късометражни филми из Европа, още докато е студент в класа на професор Христо Христов в НАТФИЗ. Божинов по традиция работи без излишна патетика и псевдоестетска дистанция от средностатистическите зрители. Той пие от извора на професията, докато е асистент в международни продукции на някои от най-авторитетните майстори в световното седмо изкуство – Режис Варние, Фолкер Шльондорф, братя Тавиани, Тимур Бекмабетов. Проектите, в които участва преди години като втори режисьор в Русия, са на Сони пикчърс, Уорнър и Фокс. Работи за „Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „Кантора Митрани“, „Връзки“, той е сред създателите на „Под прикритие“. Неговите филми „Възвишение“ и „Голата истина за група „Жигули“ са от най-гледаните в цялата история на родния кинематограф. БНТ ще започне излъчването на „Вина“ 2 в началото на 2024 г.

– Какво да чакаме във втория сезон на „Вина“, господин Божинов?

– Развръзката на заплетената любовна интрига между героите на Владимир Зомбори, Елена Телбис и Кристина Верославова. Конкуренцията между избите ще избуи с пълна сила. Ще отворим темата за чистотата на природата. Ще обърнем поглед към историята на винопроизводството в България преди Втората световна война. Връщането назад във времето ще е различно от това в първия сезон. Ще развием повече епоха. Защото вината винаги се свързва с нещо от миналото. Тя се връща, когато човек я усети като пречка за преодоляване. Но нали знаете какъв е най-големият проблем на всеки втори сезон? Не? Правилният отговор е: първият сезон. Не можеш да слезеш, когато зрителите очакват да стане още по-интересно. Ако им предложиш от същото, ще са разочаровани.

– Руската мафия ще я има ли? Тя държеше пръста върху спусъка срещу Андрей Бончев – местния феодал, в чиято роля е Михаил Билалов?

– Не. Тя изчерпи възможностите си. Няма защо да циклим.

– Да не би Андрей Бончев да си посипе главата с пепел и да стане положителен образ?

– И в най-лошия човек може да се открие доброта, както се случва и обратното. Въпрос на ситуация. Ако осъзнаваш грешния избор, осъзнаваш вината си. Но не Бончев ще е основният препъни камък. Всички ще се изправят срещу много по-голяма заплаха. Ще покажем как хора, които на пръв поглед не могат да се понасят, се обединяват, за да се противопоставят на злото.

– Да не ви се получи патриотична екзалтация по американски?

– Не. Ще е по български. Без показна патриотарщина – сдържано, деликатно, без апломб. На хората им писна от претенции – всеки иска да ги шашне с филма си. Верните неща са простите. Във втори сезон ще стигнем до същността на проблемите във виното, до една от най-сложните фази – гроздобера. Там за минути се взимат решения. Случващото се, докато бутилката се напълни с вино, обикновено остава зад кадър и зад бъчва. Ние ще го покажем.

– Кои са новите герои във „Вина“?

– Бизнес дама, собственик на много силна винарна от другата страна на барикадата – Лили Маравиля. Инспектор по труда, която ще наложи цялата строгост на закона – Мая Бежанска.

– Открихте ли формулата на успеха след толкова сериали?

– Не. Иначе всички щяха да я ползват. Но държа на някои основни правила: вълнуващ разказ за важните неща от живота, който разкрива противоречиви отношения между герои с интересни характери. А тъй като у нас процесите в киното и въобще в държавата са твърде интензивни, а средствата за изкуство са твърде ограничени – всяка продукция се прави за кратко време с малко пари, винаги гледам да работя с много верни и едни и същи хора. Когато те харесат персонажите си, както стана във „Вина“, положителната енергия улеснява снимките. В името на добрата история всички са готови да загърбят много неща, за които при други условия биха мрънкали. Приятелството не е задължително, хармонията се случва на друго ниво. Сценарият и екипът са най-важните. Останалото е Божа работа. Защото производството на сериали у нас си е малко хаотично. Случва се на тласъци, не можем да надградим. За да се надскочим, трябва добро планиране, правилна стратегия. Частните телевизии разбираемо си пълнят схемите – за тях сериалите са като предавания. Качествената продукция, за да излезе по света, изисква време и пари. Тук и сега индустрията не разполага с тях. Всички искаме някой сериал да ни отвори вратите, както го направи „Под прикритие“.

– Ще узрее ли гилдията за идеята, че киното е колективно изкуство?

– Когато стартира приемането на новия закон за киното, вярвах, че идеите за развитие, за добра практика, за различни проекти, различни възможности и творци ще бъдат водещи. Но не. Основното е боричкането – за собственото разбиране, за собствената теза като единствена възможна. Сега е най-тежкият период за българското кино от Васил Гендов насам. 17 проекта са блокирани в съда – при всеки с различна теза. Административно решение не се намира. Ако някой си въобразява, че ще седнем и ще си стиснем ръцете, дълбоко се заблуждава. Няма как да стане. Това са все хора на изкуството с претенции за уникалност, с огромно его, със суета, която е нормална. Опитите да се проведе разговор между различните страни не се случват. Колеги бягат от този разговор. Искат по втория начин за защитят предимствата си. Отпорът е много сериозен. Различните групи имат механизми за влияние в Министерството на културата по един или друг начин. А само с две движения всичко може да се отпуши – правилникът да се синхронизира със закона. Но враждуващите не желаят и да чуят.

– Защо не се прави това?

– Правилата защитават интересите на определена група, на определено творческо разбиране, а не на цялото съсловие и индустрията. Въпреки името на закона. Тези 17 проекта ще останат блокирани вероятно поне още две години, а може и повече, докато минат през процедурите на съда. Включително и моят – „Чамкория“. Проблемът е, че съдът се чуди какво да отсъди – нормативната база дава възможност за различни тълкувания, които от определен ъгъл могат да бъдат верни.

– Каква е възможната промяна в името на общото кинаджийско благо?

– Имаше работна група, която след четири месеца взе решения, но те не се харесват на ограничен брой колеги. И те всячески пречат. Министерството на културата може да се намеси ефективно – да внесе предложение за постановление в министерския съвет и с негова резолюция да промени правилника, с който се прилага към закона, добър или лош. Ситуацията е абсурда – пари има, а хора седят без работа. Системата трябва да стане по-балансирана и по-справедлива. Да не говорим, че в момента тотално орязва възможността на млади хора да се класират за субсидии.

– Назовете целта на цялата тази драматична епопея.

– Тя отдавна е ясна: хората, които правят частни филми, да се държат далеч от държавните пари. Защото изначално се смята, че частните филми са лоши филми. И в това има известна истина – стига се дори до пълна аматьорщина. Но това не отменя факта, че системата позволява художествената комисия в НФЦ да бъде манипулирана. Най-важното е да спрем да подценяваме публиката. Половината създатели на филми се опитват да й угаждат, другата половина високомерно я подминава. Вкусът е тънка работа. Нали виждаме какво се случва напоследък с „Опенхаймер“ – дори тълпата пълни залите.

– Колко време ще чакате, докато започнете работа по „Чамкория“?

– Миналата пролет, през 2022, бяха блокирани седем проекта по жалба на Камен Калев. Следващото заседание на съда по този казус е през март 2024 година. Какво ще отсъдят магистратите, може само да се гадае. „Възвишение“ също беше „обжалван“ – това ми струва година и половина забавяне.

– А докато се случват всички тези дела и документи, какво правят хората от различните лагери?

– Мразят се. Въпреки че обжалването е право на всеки. Особено когато процедурата е разписана компромисно. Затова обжалват тези, които са под чертата – те са изпаднали под нея заради различното тълкуване. Няма как да ги ругаеш. Всеки се бори за проекта си.

– А като се срещат, как се гледат в очите, как се поздравяват?

– Ами те не се срещат. Всеки се е скрил в своята дупка. Ние нямаме място, където да се срещаме, за да общуваме – за добро или за лошо. Да разменим мнение, някаква емоция. Всички са на групички, зад ъгъла с нож. Съвсем по български. Не можем да избягаме от себе си. Суперутопично е някой да извика: Дайте сега да плеснем с ръце – не да се прегърнем, но да се разберем в името на общото добруване. Не. Не виждам светлина в дъното на тунела. Ние сме готови да доим кравата не докато дава мляко, а докато умре. В гилдията царят инертност, тотална липса на виталност, на разбиране, че светът е достатъчно разнообразен, че има достатъчно гледни точки. Като в цялата държава. Колко време се бориха да има правителство, сега ще видим колко време ще се борят, за да успее то да свърши някаква работа. Но дори и в парламента смъртни врагове се събраха. Заради разпределението по интереси. Винаги е било така, така ще бъде.

– Вашето мнение за спора коя е точната дата за национален празник: 3 март или 24 май?

– Във всеки от аргументите на двете страни има плюсове и минуси. Националният празник трябва да бъде свързан с държавността. 24 май е много ценна дата, но е друг тип. На духа. Въпреки че като гледам какво става, последното нещо, което може да се каже за нашето общество, е, че е общество на духа. И ако то си сложи този етикет на гърдите, ще бъде дълбока измама. Ще има нещо потресаващо лъжовно. Ние не сме хора на духа. Колкото и да ни се иска, трудно бихме станали – като всеки малък народ от периферията, който се усеща беден. Въпреки че има доста народи по света, които са отчайващо по-бедни от нас, но хората са по-щастливи. Драматичното е, че не можем да стигнем до общо разбиране и то да ни отведе до решение. Не ни бива по решенията. По-рано националният празник беше 9 септември. Преди 30 години стана 3 март. Е, дори 30 години не успяваме да сме последователни.

– А вие искате кинаджиите да се разберат.

– Абсурд. Като става дума за пари и интереси, няма разбиране.

– Ами вдигнете стачка.

– Стачка? В България? Невъзможно. Стачкоизменниците ще са в първите редици. А и на кого му пука за киното в България? Не сме си извоювали име и позиции, че да бъдем ценени по начин, по който ни се иска. Всички камъни са си в нашата градина. Не мога да обвинявам никого, че ни ги мята през главите.

– Е, не сте само кинаджиите – и театралите се дънят стабилно.

– О, да, да, повече от нас. И продължават да го правят. Театърът изведнъж изпревари киното. Подклаждат се и се ненавиждат.

– Всичко това за политиците е добре дошло.

– И още как. Затова бюджетът за култура догодина ще е още по-минималистичен. Когато обществената необходимост за едни пари не може да се защити добре, винаги има къде да отидат.

– Дъщеря ви Калина иска ли да я снимате във филм или сериал?

– Ако излезе подходяща роля, ако има желание. Тепърва ще си избистря мераците. Да я бутам към актьорството, не бих си позволил. Сега я приеха в паралелка за изобразително изкуство в 51-ва гимназия. По децата виждаме как времето отминава. Докато отблокират „Чамкория“, току-виж станала абитуриентка.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини