Животът е твърде кратък, за да пием лошо вино – това беше първата сентенция, която публиката чу от първия трейлър на сериала „Вина“.
Но не само заради нея почитателите на родните телевизионни продукции бързо се настървиха в очакване на обещаните емоции. За чест на екипа, осъществил сагата, разочаровани няма. В първите епизоди ни запознаха с героите, а сега настъпи времето и на завръзката. Зрителите вече знаят, че бъдещето на семейната винарна край Сандански – там се развива действието, зависи от миналото й, в което има интриги, вражди, любов, трупове, емиграция. Сюжетните линии се преплитат и търсят пресечната си точка – през 50-те и 90-те години. Скоро ще има и ретро кадри, защото вината – мнима или реална, тръгва от събития през онзи период в историята. Питието е само фон на диалозите, които в повечето случаи са добре пресметнати и изчистени от бъбривост.
В сценария на Ваня Николова, Нели Димитрова и Екатерина Николова по идея на Симон Еди Шварц, който не доживя премиерата, за да чуе комплиментите, всичко е като по учебник. Персонажите са плътни и мотивирани. Между всяка двойка на екрана има конфликт, умело режисиран от Виктор Божинов. Филип и Марта пристигат за кратко от Америка в България, за да продадат винарната на покойния вуйчо. Те явно се обичат, но още по-явно между тях тлее напрежение – заради момченцето, което са изгубили. Той се вкопчва в земята и лозето, за да центрира отново съществуването си и в опит да възкреси изгубения смисъл. Тя пък се е вкопчила в онлайн сеансите с психоаналитика си и не разбира стремежа на мъжа си да преоткрие корените. Над съвместното им бъдеще виси въпросителна, а и всеки от тях е готов да търси вината у другия заради семейната трагедия. Владимир Зомбори прави чудесна роля като Филип – няма натягане и преиграване, всеки жест е добре премерен. Кристина Верославова – една от красавиците в „Татковци“, има диплома от школата на Лий Страсбърг, но има и още много да учи от Зомбори.
Другият голям конфликт, чийто гръм скоро така ще удари, че ехото му ще заглъхва до финала, е между Андрей Бончев и Елина. Бащата е местният феодал – циничен и агресивен, смирен единствено пред местния Кръстник и руската мафия, която дърпа конците зад кадър. Дъщерята – еноложка с диплома от Франция, напориста, идеалистка, визионер в жанра. Спорът между тях е библейски – порокът срещу почтеността, патриархалните ценности срещу безпардонността. Михаил Билалов е изкусен – и в макрорамката на персонажа си, и в детайлите. Излишно е да се коментират приликите с Джаро – няма как да отсъстват, след като разказът е за схемите в постсоцкапитала и прилежащата му бруталност. Неслучайно Андрей Бончев е алфата и омегата на всяка интрига и омерта – същински демон на така наречената демокрация в провинцията, гарнирана с мутри, корупция, продажни полицаи и адвокати, политически рушвети и всевъзможни социални и човешки компромиси.
Избухливият актьорски темперамент на Елена Телбис най-после е използван по предназначение – на нея често й е тясно в спектаклите, а сега Виктор Божинов я е оставил да се вихри на воля като Елина.
Андрей Бончев, естествено, е в болезнен конфликт и с жена си Цвета – старшата сестра в болницата, на която по график изневерява с Антония, съквартирантка и приятелка на Елина. Отчаяната съпруга е Параскева Джукелова, а двуличната сомелиерка е Дария Митушева, позната на публиката като сестра Кирилова от „Откраднат живот“. Герасим Георгиев-Геро по традиция влиза в персонажа си като в ръкавица – Наско уж е приятел на Филип от детството, но зрителите май го подозират в двойна игра до доказване на противното.
Но за каквито и конфликти да става дума, голямата война за винарната, лозето, реколтата, душите и нормалния живот е между Андрей Бончев и Филип. Между изконната ретроградност по нашите земи с модерността, която обаче е невъзможна, без старите сметки да бъдат уредени. Остава да се уточни цената. Както ще каже игуменката Пелагия, която предстои да се включи в сюжета, рано или късно всички се срещаме с греховете си.
Виктор Божинов много умело дирижира артистите си – всеки от тях знае точното си място в ансамбловото съчетание, без да спекулира с втори и трети планове. Няма илюстративност на посланията, въпреки че сценарият логично се стреми да обхване основните теми на обществото.
Всеки епизод носи името на популярен сорт вино – след лекия, приятен и много популярен „Совиньон Блан“ на старта, вече е ред на по-сложните еликсири. За да се подготви за Елина, Елена Телбис изчита няколко книги за виното и се включва в професионални дегустации. Но Виктор Божинов забранява на Владимир Зомбори предварително да се интересува от каквото и да било, свързано с винопроизводството – в началото героят му трябва да е напълно неграмотен и да научава все повече във всеки следващ епизод.
„Вина“ се вписва в най-стабилните традиции на жанра, наложен преди десетилетия от БНТ. В сериала има стил, чието постигане на първо гледане изглежда лесно, но едва ли е така. Поредицата определено е успешна и доказателство, че тв сериалите у нас могат да се снимат професионално и да се възприемат като качествено кино, а не набързо скалъпена екранна халтура. Дори с бюджетите, с които разполагат.
