- Реклама -

- Реклама -

23.9 C
София
вторник, 6 юни 2023 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Владимир Тодоров: В България двама души на ден умират от катастрофи

Председателят на Асоциацията на пострадалите при пътни инциденти Владимир Тодоров
Автор: Маргарита ДИМИТРОВА

Владимир Тодоров е роден през 1972 година. Завършил е Английската гимназия в Пловдив, след това право в Софийския университет и магистратура във Висшето училище по застраховане и финанси. Има специализация в САЩ. Основател и председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Неправителствената организация се занимава с проблемите на пътната безопасност у нас и на тел. 0700 17 112 (на цената един градски разговор за цялата страна) всеки може да получи безплатни съвети.

-Господин Тодоров около празниците се случиха няколко тежки катастрофи със смъртни случаи. Сякаш има ескалация на тези инциденти, какво показват вашите наблюдения?

-Няма намаление на катастрофите, в България продължават да загиват годишно около 600 души, а около 8000–8500 са тежко ранени при пътно-транспортни произшествия, а иначе медийно отразявани са най-вече тези с пияни и дрогирани шофьори. Иначе в нашата страна средно двама души на ден губят живота си при подобни обстоятелства, а двадесетина са тежко ранените.

-Как изглежда тази статистика на фона на останалите страни от Европейския съюз?

-За съжаление, наред със смъртността от сърдечно-съдови заболявания и неграмотността на учениците, ние сме и в тази статистика на челни негативни места заедно с Румъния. У нас и при съседите годишно 85–90 души на 1 милион население загиват в катастрофи. За сравнение, в Швеция, Великобритания, Норвегия те са 25-30 на 1 милион, т.е. три пъти по-малко.

-Коя е причината у нас да са толкова много тежките инциденти по пътищата?

-Да започнем с това, че в обучението на шофьорите има много пробойни. Системата бълва неподготвени млади водачи, защото се краде от часовете по кормуване и вместо необходимите 31 часа в голяма част от автошколите дават по 10–12 часа. Там мотото е: „Ела, да ти уредим книжка“, а не „Ела, да те научим“. Автомобилната администрация към Министерството на транспорта трябва да упражнява по-сериозен контрол. Да се въведат нови съвременни методи на дигитален контрол на тези часове. Друг проблем е изключително малкият брой на камерите за наблюдение на скоростта. На 20 000 километра пътна мрежа има само 250 стационарни камери, в двумилионна София са 4–5 и всички знаят къде са: на Телевизионната кула, Околовръстното, на „Орлов мост“ и там всички намаляват скоростта. В същото време има стотици камери на Пътната агенция, на тол системата, хиляди са на общините и всички са в едни алтернативни системи, не са свързани помежду си, не си обменят информация. Това е абсолютен бюрократичен проблем, който може да бъде решен много лесно. Но също голям проблем е лошата инфраструктура, в България има само 850 км магистрали, което е под 1% от цялата пътна мрежа. А според статистиката, на магистралите стават най-малко катастрофи. Освен това за нашите магистрали в пълна сила важи изразът „корупцията убива“. Изобщо не е тайна, че се краде от строителството, защото фирмите, които печелят търговете, трябва да връщат сакове с пари в брой на някои политици. Краде се от всичко: от настилки, от материали, от мантинели, от маркировка и в крайна сметка тези пътища се разбиват бързо. Ето, примерно, на автомагистрала „Тракия“ има пет места, за които се знае, че стават аквапланинги. Какво е направила Пътната агенция? Вместо да преасфалтират, са сложили знак при дъжд да се кара с 80 километра в час. Но хората са платили винетка да карат по магистралата, нали със 130, 140 км. Този знак стои вече десет години, а на края на магистралата са вдигнати десетина паметници на загинали.

Има проблем и с административно-наказателната дейност, защото санкциите са буквално неработещи. Сред нашите шофьори се създава чувство на безнаказаност.

-Защо, малко ли са проверяващите по пътищата?

-Защото сме с един социалистически закони от 1968 години, които са измислени в по-друго време. Тогава хората са били стационарни – човек се ражда на едно място и целия си живот е на една и съща адресна регистрация. Сега нашият административен процес е много формален, трябва да бъдат уведомени нарушителите, при това лично и писмено. Нямаме никакви нови системи за електронно призоваване, за електронно връчване и затова половината от глобите не се събират. Това създава чувството за безнаказаност. Но влизайки в Гърция например, ние ставаме абсолютно изрядни водачи. Там не можеш да дадеш 20 евро подкуп на полицая, защото веднага ще те арестува. И второто е, че ако те засекат с радар, на място ще свалят регистрационните номера, ще ти дадат една банкова сметка: „Отивай да платиш“. „Но днес е неделя?“ „Ами ще чакаш работния ден.“

Да не забравяме също, че страната ни се е превърнала в автоморгата на Европа. Да добавим и липсата на всякакъв контрол върху ремонтите, защото всеки, който има гараж, може да ремонтира коли. Картинката се завършва с манталитета на българина, че може да надхитри правилата.

-Къде е при това положение държавата?

-Преди няколко години след поредния тежък кървав инцидент беше създадена държавна агенция, но тя е с много орязани функции. В България се събират около 100 млн. лева от глоби, които обаче не отиват за пътна безопасност, а потъват в бюджета на МВР. С тях са обновява софтуерът, купуват се мундщуци за дрегерите на полицията, изобщо за второстепенни неща. В същото време кръвни проби се бавят по 6 месеца, защото в държавата има само три лаборатории, вместо да са 30.

-Предлагат се промени в закона, може пък най-сетне да се сложи ред и в тази система?

-Проектът за изменение на Закона за движение по пътищата е направен от МВР. Има някои положителни предложения, например скоростта по магистралите се намалява от 140 на 130 км, премахва се синият талон на автомобилите, прави се опит за по-ефективно връчване на наказателните постановления, вкарват се някакви правила за тротинетки. Но едва ли всичко това ще реши сериозните проблеми.

-А какво да се направи?

-Първо да се променят административно-наказващите закони. Ние предлагаме при смяна и при издаване на нова шофьорска книжка всеки водач да депозира в КАТ електронен имейл и мобилен телефон и да се съгласи да получава уведомления за санкции и глоби. Така няма да се налага полицаите да обикалят като пощальони и да си играят на котка и мишка. Предлагаме всички камери на толсистемата, които са изключително модерни, да бъдат вързани с Пътната полиция и да се обособи фонд за пътна безопасност, който да се управлява по прозрачен начин с обществен контрол, а средствата са се използват за превантивни мероприятия. Трябва да се позволи на общините със собствени средства да купуват камери и част от приходите да остават при тях както е при повечето държави по света.

-Но ако за пореден път няма стабилен парламент и се върви пак към избори, как ще се случат тези промени. Изобщо, намирате ли връзка между политическата криза и чувството за беззаконие и безнаказаност?

-Категорично има връзка, защото две години нямаме парламент, две години не може да се случат належащи промени, да не забравяме и неработещата съдебната система. Случаят „Семерджиев“ е изключение, защото виновникът беше осъден на осмия месец след катастрофата на първа инстанция. Да, но убиецът на Милен Цветков трета година не е осъден на последна инстанция. Да не говорим, че има не толкова шумни дела, но пак със смъртни случаи, които се точат по 4-5 години. Нашият Наказателен процес е изключително формален, към него е нормално да има много експертизи, но те се бавят с години

-Искате да кажете, че няма достатъчно вещи лица, или?

-Няма желаещи да са вещи лица, защото не се плаща достатъчно. Те работят седмици, а получават 100, 200, 300 лева, което е смешно. Тези хора са малко и са затрупани от работа. Няма и съдебни лекари, които да дават и съдебномедицински експертизи.

-Имате ли повече информация за последния случай, шокирал хората, при който 18-годишен шофьор помете и уби в София момиче и момче на пешеходната пътека?

-След като блъска пешеходците, се удря в стълб и се виждат много сериозни повреди по автомобила, буквално колата е сгъната отпред. Това означава, че няма как да е карал с 50 км, скоростта е била много висока. А и най-вероятно има малък опит. Искам да разбера в коя автошкола е карал курс преди два месеца, да видя картона и колко часа е карал. По норматив курсистите трябва да шофират и в тъмната част на нощта, дали това се е случило? Има ли също 5 часа каране на учебния автомобил на магистрала? Когато се изяснят тези въпроси, ще знаем и част от отговорите.

- Реклама -

Последни новини