- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 27 септември 2022 г.
20.8 C
София

Владислав Горанов: Не се виждам отново като министър

Избрано

Стефан АНТОНОВ, ФИЛТЪР

Какво се случи през 2018 г., че се отказахте от позицията си да не приемаме банковия съюз преди еврозоната?

Нищо не се е променило от позицията ни тогава. Оказа се, че регламентите, свързани с ЕРМ 2 (чакалнята на еврозоната), не отчитат реформата и създаването на банковия съюз и няма как една държава да е членка на еврозоната, без да е членка на банковия съюз. Самият механизъм ЕРМ 2 не се коментира и не се третира темата с банковия съюз. Единственият начин да се присъединим към ЕРМ 2 беше да направим стъпка и по отношение на банковия съюз с установяването на тясно сътрудничество, както е предвидено в регламентите. Имаше много гласове и притеснения, че партньорите ни ще ни подведат, ще ни приемат само до тясно сътрудничество с банковия съюз, без да ни допуснат в чакалнята. Две години по-късно виждаме, че партньорите ни постъпиха коректно и ни се довериха. И това, че сме част от ЕРМ 2, е предпоставка, когато влезем в еврозоната, да се присъединим веднага и като пълноправен член на банковия съюз. Сега сме в режим на т.нар. тясно сътрудничество. Това беше единственият възможен юридически подход, за да стигнем където сме.

Вярно ли е, че посещението ви в Москва от май 2018 г. е наклонило везните към задълбочаване на евроинтеграцията?

Целта за интеграция в еврозоната е повтаряна многократно от правителствата на Бори-сов. Подобна спекулация е невярна, защото при посещението ни в Москва Борисов имаше дву- или тричасова среща при закрити врати с президента Путин и след това среща с цялата делегация, която продължи около два часа. Не мисля, че посрещането ни беше хладно. Беше ползотворно. Разбира се, не мога да споделя
какви разговори са водени, но това не е причината за промяна на отношението ни. Ако си спомняте, заявката за кандидатстване в ЕРМ 2 я подадох в първите дни на нашето председателство на ЕС със съзнанието, че в такъв момент страната ни придобива по-силен глас на масата с европейските партньори.

Как се отнасяте към рисковете еврото да се срине заради свръхзадлъжнялостта на свои основни членове, или поне да се стигне до дълъг период на двуцифрена инфлация, който ще донесе обедняване за обществата, ползващи европейската валута?

Сравненията са неудачни в случая. Не искам да влизам в конфронтация с ЕЦБ. Действията им по отношение на инфлацията не са убедителни. Но това е централната банка, която управлява втората по значимост валута в света, и в този смисъл подобни страхове са ирационални. Оставам открит привърженик на интеграцията на България в еврозоната. Най-малко защото в момента консумираме всички ефекти на еврото. Ако някой залага, че един ден еврото ще изчезне и оставайки отвън, ние ще можем да превключим към друга котва, различна от еврото, е сценарий в стил, при който някои местни икономисти се правят на интересни.

Как е възможно толкова ръководители на ДКХ (Държавна комисия по хазарта) да не съзрат как Божков се възползва от вратичките в законодателството и да намалят задълженията си?

Резонен въпрос. Това не е нещо, с което като финансов министър се гордея. Държавата тогава, в лицето на ДКХ в различни състави, в действителност се провали. Подходът, ползван от организаторите, е следвал правилата, които се утвърждават от ДКХ, да си запишат те сами механизма за облагане. Нещо недопустимо от гледна точка на закона, който ясно регламентира начина за облагане на лотариите. Но ако оставим това настрана, трябвало е тримата председатели на ДКХ и членове на комисията от ГДБОП, ДАНС, Министерството на правосъдието да хванат тази многократно мултиплицирана грешка. Обяснението, което получих, е, че веднъж утвърдени правилата през 2014 г., са били утвърждавани впоследствие от ДКХ, без да се държи сметка, че са в нарушение на закона. Каквото и да се каже, не променя факта, че ДКХ се е провалила в облагането на лотариите.

Съгласен ли сте, че подобна колективна слепота, и то продължила цяла петилетка, няма как да не събуди подозрения, че става дума за, както казва Борисов – „мошенгия“?

Ако смятате, че който и да било би могъл да подчини колективен орган с представители на различни институции като ДАНС, ГДБОП и да го накара в продължение на много години в различни състави да действа и под принуда да защитава частен интерес, това предполага сериозна власт върху толкова много хора. По-скоро става дума за системна грешка, която след смяната на Огнемир Митев е трябвало да се отстрани. Но каквото и да кажем, това е провал на ДКХ, която е самостоятелен колективен орган. МФ не е надзиравало и няма функция да надзирава работата на ДКХ.

Като изключим твърденията на Симеон Дянков в началото на мандата му, всички законодателни промени на ГЕРБ в хазарта облагодетелстваха бизнесите на Божков и утвърждаваха монопола му. Нормално е човек да се пита как ставаше това?

Не съм съгласен. Ако проследите измененията в Закона за хазарта, ще видите, че голяма част от измененията, касаещи облагането, са правени при управлението на премиера Орешарски. Даже ще видите, че има промени, предложени от народния представител Георги Кадиев, които пропускаха да споменат лотариите като дейност за облагане по Закона за хазарта. В този смисъл да коментираме, че чрез законодателни промени се толерирал бизнесът му, е некоректно. Напротив, след като установихме
пропуските, предприехме сериозна стъпка за монополизиране на лотариите и закриването на ДКХ като колективен орган, тъй като провалът й през годините се доказа.

Промените на Кадиев оставиха лотариите на общо облагане с 10% по ЗКПО като всички нормални бизнеси.

Не, те бяха изпуснати. Те не съществуваха. Не са облагани по Закона за хазарта, а са-
мите юридически лица вероятно са облагани по ЗКПО.

Всяка промяна от 2010 година до 2012 целеше да отблъсне чуждестранните букмейкъри. В крайна сметка легално чужд букмейкър не навлезе, докато управляваше първото правителство на Борисов, как стана така?

Не съм изследвал тази материя в подробности. Възможно е и да сте прав, но по това време бях заместник-министър на финансите, който отговаряше за разходната страна на бюджета.

Не е ли малко извратено да проявявате този тип демагогия, при който в опозиция обвинявате новите управляващи за неща, които вие сте вършили, докато сте на власт? Пример е фискалната политика и политиката по държавния дълг.

Не смятам, че има демагогия, и ще обясня защо. Във всички години, в които ГЕРБ са
управлявали държавните финанси, е имало обективни причини сметката да бъде по-разпусната, но винаги стремежът е бил към консолидация. Сега за първи път виждаме една авантюра, един експеримент с харчене на пари да целиш по-голям растеж и да подмениш основната цел на много правителства след 1997 година, че фискалната устойчивост е задължителна предпоставка за устойчив растеж. Много е изкушаващо едно правителство да иска да изхарчи по-голяма част от БВП. Нещо, което в
момента се прави. Това е некоректно, защото излизат извън мандата си и харчат и преразпределят повече, отколкото се произвежда в техния мандат, с ясната представа, че нарушават основни ценности на фискалното управление, утвърждавани от много правителства – и леви и десни. И всичко с идея, че видиш ли, ще постигнеш по-голям растеж, и то в условията на галопираща инфлация. Нещо, което не мога да определя по друг начин, освен като авантюра. Това е купуване на политическо време, но за съжаление, когато управляващите започнат да си купуват време, започват да губят времето на управляваните.

Като гледате себеусещането за изключителност на ПП, не виждате ли паралел с ранното управление на ГЕРБ и оттам нещо като историческа отговорност на партията

Всеки си плаща цената за допуснатите грешки. ГЕРБ и Борисов израснаха и осъзнаха доста от грешките, които сме правили през годините. Тук новите управляващи, или по-скоро тази част от тях, които представят един проект за някаква промяна, са прави за едно – промяна има, но не е за добро.

Колко близо сте до ГЕРБ и политиката?

Член съм на политическа партия ГЕРБ, поддържам връзка с колегите и с каквото мога,
помагам. Споделям мнението си по различни теми, когато ме потърсят. Но не съм оперативен в политиката.

Защо не желаете да сте депутат?

След доста години финансов министър прецених, че е по-добре да се даде път на по-млади хора в листите. Получих предложение да се включа миналата година, но реших, че след 20 години в Министерството на финансите по-скоро трябва да опитам живот извън политиката.

Колко е възможно един ден да ви видим отново в изпълнителната власт?

Ако днес ми задавате този въпрос, отговорът е – не. Ако ми го зададете след години, не знам.

Как можем да се върнем към нормалността?

Кутията на Пандора я отвори президентът Радев. Друг въпрос е, че в миналото и ГЕРБ са правили такива декларации от сорта „Никога с БСП“ или „Никога с ДПС“, които имат смисъл за политическа употреба, но се вижда, че има кризи и ситуации, в които партиите, основно системните, трябва да действат заедно. Винаги съм бил против подобни заклинания. Според мен към нормалността ще се връщаме толкова време, колкото загубихме в това да се отклоняваме от нея. Липсата на политически опит в част от съвременните управляващи е тежко изпитание за политическата класа, но тя
сама допусна да ерозира до състояние, в което никой не си говори с никого. Това се понася тежко от обществото. В същото време наблюдаваме толерантност към профанския начин, по който се ръководи държавата. Този толеранс ще се изчерпи. Натрупването на кризи и липсата на опит и отговорност ще доведат до това системни партии като БСП, „Да, България“, ДСБ да платят политическа цена. Те кредитират с краткосрочни ползи едно доста авантюристично управление.

Колко значимо е влиянието на САЩ върху политическия живот в България?

България е стратегически партньор на САЩ и в този смисъл думата им ще тежи. За мен България трябва да е силен и предвидим партньор в рамките на ЕС. САЩ винаги ще са стожер на демокрацията, чиято дума ще се чува.

Вие също бяхте заставени да купите по-скъпите изтребители, въпреки че изборът на пилотите сочеше „Грипен“, а днес строителството на F-16 създава работни места в САЩ без никакъв офсет за България?

Когато си част от съюз като НАТО, най-нормално е да пазаруваш от натовски държави.
Ако търсехме най-евтиното, можехме да купим МиГ-ове. Но ние сме заявили евроатлантическата си ориентация и трябваше да вземем нови изтребители от натовска държава. Това ни беше основополагащото съображение. Не мисля, че сме сгрешили. Подобни инвестиции за нас са нещо свръхзначимо.

Възможно ли е да излезем от ролята на непълноценен и подчинен (inferior) партньор в отношенията ни с НАТО и САЩ? Как по-успешно да защитим интересите си?

Наивно е да мислим, че можем да произвеждаме самолети и да искаме да имаме ВВС. Когато трябва да купуваме, трябва да купуваме.

Дори без офсет?

Не съм сигурен какъв офсет бихме могли да постигнем. Такива разговори се водиха от Министерството на икономиката, но не мога да кажа какво е постигнато.

Владислав Горанов е министър на финансите във второто и третото правителство на Бойко Борисов. Напуска поста през 2020 година и въпреки че има възможност да се завърне като депутат в 44-тото народно събрание, доброволно се отказва. Завършил е икономика в Стопанската академия в Свищов, след което започва работа в държавната администрация.

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини