Най-често повтаряната напоследък дума е война. А другата, която върви с нея, е лудост. Всяко кръвопролитие вади наяве човешките бесове. Не само когато си участник в него, но дори когато го пресъздаваш като творец.
Доказателство е един от шедьоврите на антивоенното кино „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола. Епохалният шедьовър от 1979 година е най-тежката присъда над насилствената смърт. Тя винаги е ужасяваща, но продължава да е реалност.
„Този филм не е за Виетнам. Той е Виетнам. И ние като американската армия отидохме в джунглата с прекалено много пари, прекалено много техника и постепенно изгубихме разсъдъка си“, казва режисьорът. По време на снимките целият екип полудява, включително и той.
Много малко филми могат да се сравняват с епичното въздействие на „Апокалипсис сега“. Сюрреалистичната военна драма, вдъхновена от „Сърцето на мрака“ на Джоузеф Конрад, изважда гениалните, но и тъмни страни на режисьора. По време на снимките той започва да се държи като диктатор, изпада в странно състояние, увеличава постоянно в несвяст бюджета с милиони долари, а за заснемането само на една-единствена сцена нарежда да се унищожат няколко десетки декара палмови дървета във Филипините, като изливат върху тях над 5 хиляди литра бензин.
Актьорът Мартин Шийн получава инфаркт по време на работата по „Апокалипсис сега“, а една вечер, докато е мъртвопиян и троши стъкла в хотелската си стая, Копола решава да го снима и кадрите влизат във филма.
Травматичният и брутален производствен процес е функция на сюжета, който се гради върху безумието на войната, жестокостта, смъртта. Войната, както като реални бойни действия, така и като интелекутално-артистично осмисляне, е лудост. Описвана е като такава в куп шедьоври на литературата, киното, музиката и живописта. „Сънят на разума ражда чудовища“ – така Франсиско Гоя кръщава най-известната си творба от прочутата си графична серия „Капричос“.
Въпреки това пълководци, монарси, генерали, политици, лидери предпочитат от векове и до днес да приспят разума и да полудеят. А заедно с тях всички ние.
Наистина ли човекът е венец на природата?
