Борислав СКОЧЕВ
Добре е да си припомним кога започна отстъплението на цивилизацията. То започна с примиряването с насилственото връщане на Чечения в рамките на Руската федерация, чиято независимост Русия беше де факто призната с Хасавюртските споразумения от 31 август 1996 г. (наречени от Путин „Хасавюртската капитулация“) и с Договора за мира и принципите на взаимоотношенията между Руската федерация и Чеченска република Ичкерия от 12 май 1997 г., подписан от президентите Борис Елцин и Аслан Масхадов.
А тази независимост беше и де факто международно призната с изборите за президент на Чеченска република Ичкерия на 27 януари 1997 г., организирани под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и с наблюдатели от ООН и 20 държави. С тази война Путин спря разпада на Руската федерация и предотврати загубата на Кавказ, но с това започна и отстъплението на цивилизацията – веднъж, като ограничаване на политическите свободи в Русия, и втори път, като отстъпление на Запада от собствените му основополагащи принципи.
Последваха войната в Грузия и заграбването на Южна Осетия през 2008 г., заграбването на Крим и опитът за заграбване на цяла Източна Украйна през 2014 г. – и съответно нови и нови отстъпления и компромиси на нормалния свят пред един все по-ненормален режим.
До 2005 г. Путин се представяше и беше приеман от администрацията на Буш-младши като „най-добрия съюзник в борбата с международния тероризъм“. Същата година в посланието си до Федералното събрание Путин нарече разпада на СССР „най-голямата геополитическа катастрофа на века“, а с Мюнхенската реч на 10 февруари 2007 г. сложи край на лицемерието си и обяви нова Студена война. Но досега не беше заплашвал директно с ядрена война, ако бъде попречено на агресията му, както направи в 4 часа сутринта на 24 февруари 2022 г. Това означава съвсем нов етап в психическото състояние на Путин, а значи и в путинската политика.
Независимо от многото лъжи и измамни декларации и въпреки глашатаите на лъжата, които до последно се присмиваха на информациите, че руснаците ще нахлуят в Украйна, Путин винаги разкрива ясно намеренията си и само желаещите да бъдат заблудени са изненадани от действията му. Днес говори за „денацификация“ и „демилитаризация“ на Украйна и това означава марионетна власт, унищожена украинска войска, репресии срещу националния елит и украинските патриоти, по примера на онова, което правеше Сталин в завладяната Източна Европа. Путин ще направи същото – с много по-икономични средства – и с Молдова. И логичното продължение на отстъплението пред неговото настъпление ще бъде агресия срещу Балтийските държави, с увереността, че НАТО няма да се намеси дори в защита на своите членове.
А ако бъде допуснато това „възстановяване на СССР“, Румъния и България са следващите. За България е по-вероятен различен, „мирен“ вариант при наличието на голяма и необезпокоявана пета колона, нерешителни държавници, корупция, податливо на дезинформация и манипулация общество и псевдонационалисти – национални предатели.
Проф. Янакиев посочи характеристиките на цивилизацията, която Путинова Русия отхвърля като „развала“, „джендъризъм“, „упадък“. Едно от достиженията на цивилизацията е и уважението към загиналия. Помним анонимните погребения на анонимните руски доброволци във войната в Донбас. Вчера, Задушница, украинските власти се обърнаха към Международния Червен кръст с молба да бъдат извозени телата на хилядите загинали руски войници обратно в Русия, тъй като това се е превърнало в хуманитарен проблем.
Днес границата между варварството на путинския тоталитаризъм и цивилизацията минава вътре в Русия между рискуващите свободата си достойни и смели руснаци, протестиращи срещу руската агресия, и одобряващите агресията. Между руския войник, който без причина прегази с танка си украинска кола, и румънците, които отидоха на границата с храна за украинските бежанци. Между Путин, който сее смърт от бункера си, и Порошенко и Зеленски, които в Киев защитават страната си с оръжие в ръка.
И още един детайл. Киевското кметство съобщи, че в убежищата хората могат да идват с домашните си любимци, защото „те са пълноправни членове на семействата“. Най-просто казано, цивилизацията свършва там, където престават да се отнасят към кучетата като към хора и започват да се отнасят към хората като към кучета.
Борислав Скочев е публицист и основател на първата онлайн платформа у нас, посветена на преосмислянето на тоталитарния комунистически режим – „Декомунизация” (2002). Автор е на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987“, („Сиела”, 2017), която анализира концлагерната система от времето на комунизма и очертава по нов начин полетата на съпротива и несъпротива срещу режима. За написването на това изследване той проучва стотици документи и свидетелства на потърпевши. Книгата му за „Белене“ получава първа награда на Портал Култура за 2018 г. в категорията Хуманитаристика.
Коментарът е препубликуван от „Диалог“
