13.2 C
София
понеделник, 20 май 2024 г.

Все чегъртаме и все сме същите

Бях на 18 години, когато (не) избухна демокрацията през 1989 г. В началото хората от площадите искаха плахо да се разгради командно-административната система, после да падне член 1 от Конституцията, който осигуряваше диктаторската роля на БКП в управлението, а накрая и справедливост за престъпленията на режима, управлявал с диктатура страната в продължение на 45 години. Тогава още бяха живи хората, отговорни за лагерите в Ловеч и Белене, дори и някои от садистите надзиратели. Всички те останаха безнаказани. Безнаказани останаха и хората, довели България до национална катастрофа и фалит през 1989 г. За по-младите ще припомня, че тогавашната социалистическа система банкрутира, а комунистите сами закриха социалистическата форма на управление и поеха курс към пазарна икономика. Нямаше наказани и за Лукановата зима, в която стоките нарочно бяха изтеглени от магазините, имаше купони за хляб, а за мляко за децата се ставаше в 4 сутринта, за да се наредиш на опашка. Тодор Живков бе съден в бутафорен процес, защото раздал държавни жилища на Георги Калоянчев, Татяна Лолова и Стоянка Мутафова. Тях ги разкарваха като циркаджийски мечки да свидетелстват в съдебната зала. Никой не си позволи да каже лоша дума за него, а нелепите обвинения отклониха вниманието от истинските престъпления на Живков.

После последваха мутренските години от началото на прехода, в които законът на джунглата бе господар, а рекетът и убийствата сиво ежедневие. После дойде катастрофата на Жан Виденов. Хлябът изчезна от магазините, пенсията стана 2 долара за месец, а заплатата 5, банковата система гръмна, защото беше източена, а хиперинфлацията буквално изкара хората на улицата. Днес някои носталгици твърдят, че през 1996 г. кабинетът „Виденов“ е паднал, защото световният заговор се е обърнал срещу него. Нищо подобно. Падна, защото управленският елит беше хем крадлив, хем некадърен. Самият премиер Жан Виденов бе по-млад от Кирил Петков, когато пое кормилото на държавата. Спомням си митингите на СДС през зимата на 1997 г. и думите на Иван Костов пред „Св. Александър Невски“: „Няма да ви предадем, няма да ви излъжем. Съд за виновните за националната катастрофа!“. Тези обещания докараха Костов и сините на власт с най-голямото мнозинство в новата ни история. Подчертавам го, защото СДС и Иван Костов имаха цялата власт да направят каквото си искат и най-вече да си изпълнят обещанието за справедливост. Те си назначиха главен прокурор, ВСС, овладяха всички власти и имаха тотално господство в държавата. СДС назначаваше хората на всички управленски нива – от най-ниското до най високото. Не само че не донесоха справедливост, ами започнаха да крадат така, че всички да видят. В резултат на това Костов загуби изборите катастрофално от царя през 2001 г.

Симеон Сакскобургготски дойде с обещанието, че ще ни оправи за 800 дни, и с фразата „Трябва почтеност, почтеност във всичко“ (познато ли ви звучи?). Спомням си добре царските юпита, които разобличаваха кражбите на управлението на СДС и се заканваха най-после да има наказани политици от висшите етажи на властта. Разбира се, не го направиха. Първата им работа бе да завъртят далавера с външния дълг на страната и да приемат закон за хазарта в услуга на Васил Божков. Те управляваха с ДПС четири години, а след това участваха и в Тройната коалиция за още четири. Никой от предишното управление не бе наказан през тези осем години. През 2009 г. Бойко Борисов дойде победоносно на власт с обещанието, че ще вкара Станишев и Доган в затвора. Всички знаем какво се случи после. Спирам със спомените дотук.

С тях искам да кажа, че днешният филм, който ни прожектират, е много стар и много изтъркан. От една година Румен Радев и Бойко Рашков се заканват на Бойко Борисов, а Кирил Петков и Асен Василев спечелиха изборите с обещанието за нулева корупция и справедливост за всички. После се оказа, че събират доказателствата за престъпленията на ГЕРБ от търсачката Гугъл, а идеите им да махнат Гешев се изчерпват с призивите сам да си подаде оставката, за да не им усложнява живота. Това заприлича на детска градина и е напълно несериозно. Ясно е, че Кирил и Асен са тук за малко, ясно е, че ще направят своите удари и после ще изчезнат, могат поне да ни спестят унизителните сцени на загриженост за справедливостта, които гледаме вече 30 години. Може да се каже, че за този период целият народ се изреди във властта. През повечето от тези години ни управляваха буквално хора от улицата, околовръстното, селата, а не някакъв потомствен и затворен елит. Сега опитваме и нивото на „Харвард“, което е доста под това на Стопанската академия в Свищов, ако съдим по резултатите. Искам да кажа, че усещането за несправедливост в България не идва отгоре, а отдолу.

Несправедливостта и клинчът от правилата, непоносимостта към реда и несериозното отношение към законите са начин на живот в България. Обичайното ни право е основната причина съдебната власт да е такава, каквато е. И това няма да се промени с оставката на главния прокурор. Този въпрос е клубен и интересува само политическия елит, който се бори за влияние в прокуратурата, за да си служи като бухалка с нея сред конкуренцията. Това въобще не е тема днес, но заедно със Северна Македония е основен приоритет на поредната нова власт, която идва с обещанието да накаже старата. Темата днес са цените на тока, инфлацията и всичко, което ни напомня на Жан Виденов (дори и Румен Гечев е тук). Ето защо ми се струва, че скандалите със списъци, извадени от Гугъл, призивите за оставки и заканите за затвор са поредното театрално представление за отклоняване на вниманието и печелене на време. Няма да се усетим как след година някой вече ще чегърта промяната и ще обещава съд за виновниците на поредната национална катастрофа.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img