spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 4 октомври 2022 г.
9.6 C
София
Категории:

Възпяват в песен колбасарницата на Христо Докузанов

Избрано

През 30-те години се появява песен, която възпява колбасарница, легендарна с качествената си стока. Често изгладнели студенти я пеят като серенада на собственика Христо Докузанов, известен не само с прекрасните си колбаси, но и с щедростта си:

Една прочута колбасарница зная,

в София на „Дондуков“ е тя,

там, дето има винаги пресни колбаси –

най-любимата за всички храна.

Съвсем заслужено титулуван като Царя на колбасите, той никога не оставя студентите гладни, а ги дарява с по един пакет обрезки – крайчета на салами, луканки, суджуци, шунки и т.н. Пресните колбаси и месо, които нарича „мека стока“, пък пуска на безценица и раздава в края на всеки работен ден, за да може сутринта да зареди само прясна стока. Но истинското пиршество за бедните хора е в събота вечер. Тъй като магазинът не работи в неделя, всичко от витрините се продава на символична цена или дарява. За всеки голям празник приготвял кошница с колбаси на всеки от работниците.

Заслугата за неповторимия вкус и аромат на колбасите също е на самоукия предприемач Христо Докузанов. Роден в Панагюрище през 1885 г., той остава от малък без баща си Стоян, който има роднинска връзка с Райна Княгиня. Той умира млад и оставя съпругата си да се грижи за 4 невръстни деца. Едва 9-годишен, Христо започва да чиракува в дюкян за месо, където прави първите си стъпки по пътя към успешния бизнес.

В тийнейджърските си години – на 14–15 тръгва за София заедно с други панагюрци, за да опита късмета в столицата. По това време там много европейци развиват бизнес на девствените ни пазари. След Освобождението пристигат австрийци, италианци, белгийци, чехи, руснаци и словаци с различни професии, които постепенно създават европейския облик на София. Променят се и вкусовете както в архитектурата и музиката, така и в храненото. Особена заслуга за това имат чехите – пивката бира на братя Прошек бързо се харесва на столичани. Тя, разбира се, върви и с хубаво мезе, за което пък се грижи колбасарницата на Франц Клоучек. Магазинът за месо привлича софиянци с непознатите дотогава винервурсти, леберкези, шунки и т.н. Друг чех – Йохан Панах, също допринася за опознаването на европейските вкусове, като сервира типични специалитети в ресторанта на хотела си „Панах“, а в сладкарницата му се предлага капуцинер с мляко.

Христо намира работа като чирак тъкмо в колбасарницата на Франтишек Клоучек, която се намирала на бул. „Дондуков“, близо до площад „Св. Неделя“ с църквата „Св.Неделя“, които тогава се наричали „Св. Крал“ и затова адресът на магазина бил „Св. Крал“ №14.

С усърдие и почтеност Христо бързо усвоява тънкостите на занаята и печели сърцето на Клоучек. Утвърждава се като най-добрия му работник, на когото чехът с охота предава знанията и опита си, разкрива му тайните на вкусните колбаси и майсторлъка да печелиш клиенти. Навършил 30, Христо се замисля за задомяване и наследници и при едно от пътуванията си до родното Панагюрище среща бъдещата си невеста Нена Кръстева, за която се жени през 1915 г. За да осигури нея и бъдещите им деца, той решава, че е време да започне да работи за себе си. Тегли банков кредит, взима заем и от Атанас Буров и през 1918 г. купува магазина на досегашния си работодател и отваря свой.

Христо Докузанов става известен и с щедростта си

Освен това взима големи ливади за сено до София и построява обор и транжорна. За да подбира най-доброто месо, обикаля цялата страна със своя „Пакард“, какъвто само цар Борис III има освен него у нас по това време.

Христо построява и къща за семейството си, в което се раждат две деца, на бул. „Мария-Луиза“ и ул. „Козлодуй“. В нея живеят и семействата на двамата му братя и сестра му, за които се грижи до края на живота си.

От дома си, независимо че има луксозна кола, той всяка сутрин ходи пеша до магазина си, където често връзва бялата престилка и застава зад касата. „Свекър ми никога не е ползвал превозно средство, пеша си е ходил. Сериозен човек е бил. Сутрин рано е ставал. Ходел е на ливадите. Имали са си ливади – където сега са „Манастирските ливади“. Косили са ги, хранели са оттам животните. В „Хаджи Димитър“ е имало яхър. Там са гледали животните до определена възраст, зависи за какъв колбас“, разказва снаха му Радка Докузанова.

За десетина години Христо надминава своя учител Франц Клоучек. Магазинът му се превръща в еталон за качество и вкус. Той е огромен и силно осветен вечер. Отвсякъде висят бутове и суджуци, витрините са пълни с всякакви колбаси и прясно месо. При това „на цени умерени“, както пише в рекламните карета на тогавашните вестници. В него има и от пиле мляко: суджук, луканка, старец, бабек, кървавица, шунка, кренвирши, мортадела, наденички, карначета, леберкез, винервурст, метвурст, лебервурст, хамбургски, загребски, плевенски, русенски и ломски салам, както и пастет, който се продава още топъл.

С чувство за хумор Докузанов кръщава пикантния салам „Ергенче“, намигване към младежите, на които лютичкото повдига мерака. Тъй като Христо е наясно, че българите са по-консервативни и скептични към новите продукти, той предлага картонена фуния с капак „Мешано“ – набор парчета от всички колбаси, за да могат да опитат редом с познатите им вкусове и по-различните стоки.

Докузанов е известен и със своята благотворителност.

Дарява 400 000 златни лева за читалището в Панагюрище, издържа бореца Дан Колов, подпомага най-голямото тогава у нас младежко спортно дружество „Юнак“ и футболния отбор „Левски“. За подобни свои жестове получава златен медал от Българския червен кръст.

Почти приказната история на колбасарница „Докузанов“ приключва при тежките бомбардировки над София през 1944 г. Тогава тя е срината със земята. Христо я надживява с около година. Сърцето му не издържа и той си отива от този свят на 2 октомври 1945, но оставя спомена за човечността си и вкусните колбаси.

Последни новини