25.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

Въпрос на концесия

Автор: Димитър Петров

Димитър ПЕТРОВ,

специално за „ФИЛТЪР“

В средата на тази седмица народните представители се събудиха с идеята за прекратяване на концесията на „Лукойл” на пристанище „Росенец”, тъй като в него акостират кораби, пренасящи нефт или други нефтени продукти, произхождащи от Русия или изнесени от нея за външния свят. Мярката е и в изпълнение на наложените от Европейския съюз санкции на Русия, целящи нейната икономическа дестабилизация, като „Лукойл” е сред малкото руски фирми у нас, незасегнати от каквито и да е ограничения. В петък народните представители поправиха тази празнина по бързата процедура – на две четения приеха изменение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с което на практика бяха отнети правата на „Лукойл” върху пристанище „Росенец”. Отделни депутати от управляващото мнозинство изтълкуваха гласуването като голяма победа за евроатлантизма в България, с което счетоха, че са изпълнили своя граждански и европейски дълг и могат да се оттеглят в заслужена почивка.

В същото време канадската компания „Дънди Прешъс“ продължава да заплаща концесионна такса в размер на 1% за златото, което добива от мините в Челопеч и Крумовград. При годишен приход около 1,5 милиарда лева канадците продължават да заплащат близо 30 милиона лева на държавната хазна. Нищожен процент предвид колосалната печалба, която реализират, без абсолютно никакъв контрол от страна на държавата върху изкопаните и изнесени зад граница ценни метали. А да не говорим за тежките поражения върху природата и хората, живеещи в населените места до минните находища, които отдавна надигат глас, но няма кой да ги чуе. За 22 години, откакто канадците развиват дейност у нас, не се намери нито едно правителство, нито даже един народен представител, който да повдигне въпроса. Не говорим за прекратяване на концесията (макар това да е повече от основателно), а просто за повишаване на концесионната такса, за да съответства на националния интерес. Защото за тези 22 години канадската компания е реализирала над 20 милиарда печалба, а е заплатила около 600 милиона лева държавна такса. А можеше сумата да е поне 4 или 5 милиарда, които да се вложат в култура и образование – два сектора, пренебрегнати традиционно от всеки държавен бюджет, но жизненоважни за духовното развитие на нацията, както и за нейното съхранение предвид вредните чуждестранни влияния, пречупващи вековния български идеал за независимост и прогрес.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини