spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 2 октомври 2022 г.
18.6 C
София

Вървим ли към президентски модел на управление?

Избрано

Колкото повече се задълбочава кризата на парламентарната (партийната) демокрация, толкова повече ще ставаме свидетели как се политизира конституционната процедура. От неутрална рамка за арбитриране на политическите отношения, конституцията постепенно се превръща сама в поле на политически сблъсък. Все по-често виждаме как публично се оспорват решенията на Конституционния съд от различни политически играчи и медиите, които ги поддържат – решенията били “формалистични”, “назадничави” и прочее. Освен това, в ситуации като настоящата се поставят в движение въпроси за тълкуване на конституционния текст, от които зависи в чия полза ще се развие политическата конюнктура.

Ето днес казват, че третият проучвателен мандат няма срок за реализиране. Да, третият проучвателен мандат няма срок, но има условие. В конституцията пише: “Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство…”. Когато нещо е поставено под условие, въпросът е кой е оправомощен да направи преценка дали условието е настъпило. Текстът на конституцията не казва изрично кой е натоварен да преценява, но е близко до ума, че това трябва да е самият президент, защото именно той “охранява” конституционното производство по образуване на правителство, а освен това при него се състоят консултациите между парламентарните групи още от самото начало, така че той знае дали е постигнато, или не е постигнато съгласие. Съгласието, още повече, може да бъде предмет само на субективна преценка, защото (не)постигането на съгласие в политиката винаги е временно. Хипотетично парламентарните групи могат и да постигнат съгласие все някога, ако мандатът се “държи” месец, два, година, две, но това не означава, че президентът е длъжен да изчаква. Нормите не се прилагат от само себе си и процедурата не може да замести решението. Накрая президентът решава кога да разпусне Народното събрание, а не блокиралият процедурата мандатоносител.  Прочее, ако е необходимо да се отложи разпускането на парламента, за да се приеме закон или да се проведе спешно избор (на председател на КЕВР), отново президентът разполага имплицитно с правомощие да отложи. Ето какво казва текстът: “Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.” В случай на непостигнато съгласие, президентът трябва да извърши три действия – назначаването на служебен кабинет, разпускане на събранието и назначаване на избори – но само две от тях, разпускането на събранието и назначаването на изборите, трябва да станат едновременно. Служебен кабинет се назначава с отделен акт, а това означава, че не е задължително той да съвпада по време с другия. Третият мандат може да се обяви едностранно от президента за неизпълнен, да се назначи служебен кабинет и да се даде целесъобразен толеранс за приемане на неотложните закони и други задачи на Народното събрание, които не са свързани с избирането на правителство.

Специфичната необявена полупрезидентска форма на българския конституционен модел засилва ролята на държавния глава тогава, когато Народното събрание не е в състояние на излъчат правителство, но също изисква от него да бъде пазител на основния закон във всяка друга ситуация, когато с него се злоупотребява, а Конституционният съд не може веднага да вземе отношение. Поведението на партиите, както виждаме, не спомага за укрепването на легитимността на парламента спрямо държавния глава. Конституцията е нарочно замислена да бъде гъвкава, но парламентарните сили със своето непостоянство и конфликтното си поведение (което изобщо не отразява някакъв реален и непримирим конфликт в обществото) сами бутат държавата към неформален президентски модел. И няма да е чудно, ако следващите президентски избори се окажат по-важни и натоварени с повече очаквания от парламентарните.

Последни новини