20.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

В жегата гледаме снежна драма в Алпите

Геновева ДИМИТРОВА

„Оцелелите“, 2022, Франция, режисьор Гийом Ренусон, сценарий: Клеман Пени, Гийом Ренусон; оператор Пиер Мели-Лавал, музика Робин Кудер, в ролите Дени Минуше, Зар Амир Ебрахими, Лука Терациано, Виктоар Де Буа и други.

Насред августовското слънце – филм в сняг. Проблемът с бежанците, особено с афганските, прокудени от талибаните, продължава да е валиден в цяла Европа. Освен у нас, големи потоци прииждат в Италия и Франция.

Полицейска акция в италианските Алпи арестува афганци. Сред бежанците е младата Чехре (Зар Амир Ебрахими), чието име научаваме чак на 47-ата минута. Успява да избяга. Светлоокият, брадат и тромав Самуел (Дени Минуше) живее с дъщеря си Леа във френските Алпи. Той е саможив, тъжен и някак гузен – по-късно научаваме, че по време на негово шофиране става катастрофа и загива съпругата му. Оставя дъщеря си на брат си и заминава за вилата в италианските Алпи. Пътува с автобус. Когато поема пеша, го среща младият Стефано (Лука Терациано) и го запознава с французи – младеж и девойка. Били тръгнали на лов – за какво, не се знае.

Самуел пристига във вилата. Наоколо – сняг. Той открива червено яке на жена си с нейния портфейл. Изведнъж се чува шум. Чехре се е скрила във вилата. Запътила се е към Бриансон – най-високия град във Франция. „Вие всички отивате в Бриансон“, смотолевя Самуел. Младата жена трябва да стигне границата и той импулсивно решава да й помогне. Поемат в дълбокия сняг. Порят преспи. Преследват ги с дрон, шейна, хеликоптер… Когато се стъмва, Стефано и двамата французи пак ги погват, кучето на девойката ръфа Самуел, Чехре го спасява с ножа, който й е дал. Тя е учителка и говори на откъслечен френски, защото съпругът й е преводач.

На сутринта стигат до затворен хотел. И там ги настигат тримата настървени ксенофоби. Налага се Самуел да се бие ту с французина, ту със Стефано. Изпада в окаяно положение. Чехре е изчезнала. Той мъчително се придвижва, тя го открива, спира кола… Когато жандармеристи им искат документите, Самуел едва съумява да й подаде личната карта на жена си. Чехре е спасена.

Филмът не е кой знае колко оригинален, но е искрен и заснет като документален – природата е колкото красива, толкова и безмилостна. Двамата герои демонстрират нечовешка воля за оцеляване в екстремни условия. Дени Минуше, когото сме гледали в „Гадни копилета“ (2009) на Куентин Тарантино, владее екрана. Иранката Зар Амир Ебрахими присъства по-скоро мълчаливо. Старае се да му партнира адекватно, ала не е толкова магнетична. Операторът Пиер Мели-Лавал е снимал в много нисък ключ – в по-голямата част от времето действието се развива на тъмно, а ако има светлина, тя е от естествен източник: ден, фенерче на телефона или огън. Красиви са панорамите от горен ракурс, където хората са като точици на фона на безкрайната белота. Но често героите са снимани в едър план и това създава още по-трескаво усещане и за ужас, и за човешка топлина.

„Оцелелите“ е любопитен ракурс към нагласите на французи и италианци към бежанците – колкото някои са озверели срещу тях, толкова други, като Самуел, са съпричастни към горката им участ с опасност за живота или организират лагер, като младия Грегоар. С тази си бинарност филмът препраща към прекрасния „Въпреки мъглата” (2019, Македония/ Сърбия/ Италия) на големия сърбин в Париж Горан Паскалевич. Там италианци, останали без сина си, се грижат за бежанче сираче, а роднините им са настроени враждебно.

Гийом Ренусон е дебютант – досега има два късометражни филма: „След училище“ (2014) и „Нощем всички котки са розови“ (2015). Пробвал се е в различни жанрове. Занапред ще се опитам да го следя.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини