Генерал Желко Живанович, съветник на министъра на отбраната на Хърватия Марио Баножич, заяви днес по хърватската телевизия ХРТ, че на падналия дрон в четвъртък в Загреб е имало самолетна бомба с тегло 120 кг и в нея е имало 40 кг експлозив, съобщава сайтът Индекс. Изкопахме летателния апарат вчера и стигнахме до нова информация, която преди не бе известна, каза генерал Живанович.
Той посочи, че са били намерени фрагменти от авиобомба, руско производство, която тежала 120 кг. В тези 120 кг имало 40 кг експлозив. Бомбата експлодирала под земята, след като апаратът се забил в земята.
Анализираме фрагменти от бомбата и вярвам, че в следващите няколко дни ще можем да информираме подробно хърватската общественост какво се е случило, заяви генерал Живанович. Той посочи, че предназначението на апарата е било от разузнавателен характер за събиране на данни. Дронът бил със сензори, които имали програма за самоунищожаване, за да не стигне летателният апарат в ръцете на противника.
Военен анализатор заяви, че е много малко вероятно 40 кг експлозив да са се взривили. Ако дронът се бе ударил в Студентския дом, това щеше да бъде катастрофа. Летателният апарат е с големината на самолет. Щеше да има много човешки жертви, би разрушил сградата. Имаме късмет, че е паднал на място, където не и имало никого, каза военният анализатор.
Според специализираното военно издание The War Zone става въпрос за разузнавателен самолет Ту-141 „Стриж“, който се е повредил сериозно и е пресякъл цялата територия на Унгария или части от съседните страни и е долетял от Украйна. Директният полет от границата на Украйна до Загреб е близо 350 мили (563 км). Според източници на изданието през последните дни, след нахлуването на Русия Украйна е започнала да използва високоскоростни безпилотни самолети от съветската епоха. Украйна е единственият известен оператор на Ту-141 в момента, според The War Zone.
Историкът Сергей Климовский има хипотезата, че този Ту-141 е излетял от територията на Република Сръбска в състава на Босненската държава. С подхипотеза – от територията на самата Сърбия, като аргумент в спора ѝ с Хърватия за бъдещето на Босна в момента. „Не бива да се елиминира от движение и възможността пусковият район да се намира в окупираното от Русия по време на разпадането на СССР Приднестровие, руски анклав в Молдова. Където има макар и скромен руски „мирнотворчески” контингент“, смята Климовский.
Източник: бТВ