Американската брегова охрана е намерила отломки в района на издирване на подводницата „Титан”. До момента няма информация дали те са от издирвания плавателен съд.
В момента експерти проверяват отломките, които са намерени от дистанционно-управляем плавателен съд.
Петимата пасажери на борда на изчезналата подводница „Титан”, спуснала се към отломките на „Титаник”, нямат вече кислород, който вероятно е свършил до около 10 часа тази сутрин според някои експерти. Количеството му все пак е зависило от редица фактори, казват експерти. Сред тях е това дали на подводницата има ток и колко спокойни са хората на борда.
На петия ден от масираното международно издирване няма и следа от „Титан”. Спасителите все още не могат да идентифицират откъде идват звуците, които чуват. Не е сигурно и дали източникът им е изчезналият плавателен съд. В издирването се включи дистанционно управлявана канадска подводница, която вече претърси океанското дъно.
Британският милиардер Хамиш Хардинг е на борда. Той е пилот, изследовател и турист в Космоса. Друг богат бизнесмен – пакистанецът Шахзада Дауд също е в миниподводницата. Той е с 19-годишния си син.
Малката подводница има една основна дейност – посещава останките от „Титаник“ на дъното на Атлантическия океан. Цялото спускане би трябвало да продължи 8 часа и на всеки 15 минути от подводницата говорят с кораба, от който се спуска. Такава комуникация няма от 18 юни.
„Мястото на търсенето е на 1 400 км източно от нос Кейп Код. Дълбочината там е приблизително 3 900 м. Мястото е много отдалечено и търсенето там е трудно. Но изпращаме всички възможни средства, за да засечем плавателния съд и да спасим хората на борда“, каза Джон Могър, контрадмирал в бреговата охрана на САЩ.
Останките на „Титаник“ са на 3 800 м под повърхността. От бреговата охрана казват, че налягането там е 380 атмосфери и ако се наложи работа на такава дълбочина, тя ще е сложна и рискова. Това знае и собственикът на подводницата – Стоктън Ръш. Той също е на борда. Ръш винаги е настоявал, че плавателният съд не е за разходки. Един билет струва 250 хил. долара, но освен да вози богатите, подводницата има и научни мисии.
„Това не е туристическа операция. На борда имахме редица морски археолози, биолози и други учени. Дори платените клиенти получават нови знания и умения – как да ползват сонара, как да работят със системата за комуникация или да правят подводни снимки“, заяви Стоктън Ръш, собственик на миниподводницата в интервю преди отплаването.
Подводницата се спуска до останките на „Титаник“ от 2018 г. Журналист, който е бил на борда казва, че всеки участник подписва договор, в който 3 пъти се споменава опасността от смъртен случай, само на първата страница.
Инж. Д-р Илия Щирков, който над 30 години е бил командир на изследователска подводница в Института по океанология – Варна каза вчера, че шансовете операцията да завърши с успех са минимални, тъй като подводницата все още не е локализирана.
„Това е подводница за малки дълбочини, 250-300 м, същият тип подводници са до 600 м. За по-дълбоко разстояние твърдият корпус най-често е сфера. Те нямат тази кула, която при изплаване на подводницата се показва над повърхността и може да бъде забелязана лесно. Съответно могат само да докосват повърхността, затова в търсенето участват и самолети, за да я забележат”, обясни инж. Д-р Щирков, демонстрирайки на личен макет.
Липсата на комуникация на борда може да бъде по няколко причини, например ако има проблем с акумулаторите, пожар или късо съединение. Такива обстоятелства унищожават и възможностите за ултразвукова и радио връзка.
Относно отварянето на входния люк само отвън, инж. Щирков обясни, че друга възможност няма, защото той също участва в здравината на твърдия корпус.
В подводницата трябва да има т.нар. авариен запас. Освен кислород има и специален химикал, който поглъща въглеродния двуокис. Двата ресурса са с еднакви количества, но обикновено единият свършва по-бързо.
Относно идеята за закачане на подводницата с въже, още 1936 г. е направен опит за спускане на 1200 м и тогава са успели да се върнат. Но рискът е много голям, защото въжето може да се скъса по някаква причина и те няма да имат начин да се върнат. Тоест спускането на 3900 м с въже вероятно е възможно, но не е практично, обхождайки „Титаник“ те могат да се закачат. Има такива телеуправляеми апарати, които са използвани за изучаването на кораба, но те са необитаеми.
Ако подводницата се локализира, би започнала една сложна операция по нейното изваждане, защото явно тя не може да изплува самостоятелно. Въпреки че „Титан” би трябвало да има авариен баласт, който да освободи при нужда, за да изплава. На мястото е наситено с техника, която е готова да се задейства веднага, стига подводницата да бъде открита.
Относно подводните шумове, които бяха отчетени инж. Щирков смята, че това е акустичен прибор, който автоматично изпраща подобни сигнали. Той помага да се определи посоката, в която е подводницата.
Изчезналата миниподводница „Титан“ е имала необичаен дизайн, а бивш служител е подавал сигнали, че не е безопасна. Това разкри проучване на различни медии.
Още през 2018 г. отговарящият за морските операции написал доклад за това, че подводницата има потенциални конструктивни проблеми. В резултат авторът на доклада бил уволнен и съдил компанията.
Плавателният съд е направен от необичаен материал, казват експерти от Холандия. Вместо типичните титан или стомана е използван карбон, който е много здрав материал. Формата на подводницата също е нетипична. Дълбоководните капсули обикновено са сферични, за да понасят налягането равномерно.
