Малкият Сашко от Перник бе открит на осмия ден, след като преди това потъна вдън земя. Двама делтапланеристи доброволци, Милко Михалков и Веселин Георгиев, го забелязали в района на гората, където следите му внезапно се бяха загубили. Мъжете отказаха наградата от 100 хиляди лева, която бащата бе обявил за изчезналото момченце. Денят бе обявен за особено хубав. И всички си отдъхнаха – моралът не е рядкост, а съпричастността към чуждата болка е жива.
Издирвателната операция бе невиждана по мащаба си – в нея се включиха полицаи, дронове, кучета и хиляди доброволци. Кръжаха всякакви версии, появиха се подозрения, че момчето може дори да е било убито или отвлечено. И когато почти никой не вярваше, че то може да е оцеляло толкова време в студа – без подслон, храна и вода, чудото се случи. И Сашо бе открит жив.
Щастливата развръзка с детето е едно от малкото положителни неща, които са се случвали напоследък у нас. Драматична история, която успя да вдигне цялата държава на крак. Въпреки дългото безрезултатно търсене хората не се умориха да обикалят гори, пещери, дупки, запустели сгради. За да се докаже, че историите у нас могат да имат и щастлив край. А надеждата, че все още има неща, които могат да ни обединят, да провокират общи усилия, не е умряла.
Абсурдни на този фон изглеждат поредните грозни разправии, взаимните обвинения, нападките, акумулирането на омраза и агресия, проявявани всекидневно от политиците. От едната страна е Сашко, от другата неистовият стремеж към власт, лични облаги, грозни обиди, крясъци, озлобление. Пълно шизофренно раздвоение. Ако и тази история с момчето от Перник не е доказателство, че нищо смислено не може да се случи, ако не се борим за него заедно, то трябва да обявим пълен разпад в държавата. Дори децата вече разбират, че политическият живот е такъв, че нито една формация в бъдеще няма да може да управлява сама, отказвайки високомерно всякакво сътрудничество с другите. В противен случай ще се лутаме във въртележка от избори, спирайки по този начин цялата страна на ръчна.
В Перник всички заедно търсеха Сашко и го откриха. В България политиците уж търсят пътя, който води към по-добър живот. Всеки вади собствен компас и твърди, че неговата посока е най-правилната. И не поглежда компаса на другия. Забили носове в личните си компаси, всички са напът да изпаднат от каруцата на Бога, както би казал Радичков. А заедно с тях и ние.
