- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Газът вкара България в приказка за неволята

Автор: Теодор ЦЕКОВ

В югоизточна близост се разиграва сложен пасианс, засега игнориран от политическата и информационна среда в България. Подписаните газови споразумения с Турция и Гърция са само дребен детайл към мащабното пренареждане в Евразия. Коригират се не просто енергийни пазари, а цели транспортно-икономически коридори и зони на влияние.

Китай и Индия – принципно приятели на Путин, развиват алтернативни на Русия артерии към Европа по суша и през Черно море. Към тях опитва да се включи Иран. Турция играе двойни игри от Средна Азия и Кавказ на запад. По трасето на тези процеси някак несъзнателно стои България.

Вторачени в Еврозоната, Украйна и битовите грижи, изглежда сме обърнали гръб на голямата картина. Със сигурност ще попаднем в нея, но като незначителна точка или видим обект?

Като в приказката за неволята България игра активно в осигуряването на газови доставки от Азербайджан, Турция и Гърция. В широк контекст обаче е нужна стратегия с изпреварващи действия, ако не искаме да останем в периферията и да търсим икономически „интерконектори“.

Ограниченият мироглед личи от дребнавите реакции след турската сделка: доколко е диверсификация или зависимост от източник и посредник; откъсваме се от Кремъл или ще купуваме руски газ, представен като турски. Служебният енергиен министър Росен Христов уверява, че сме постигнали „пълна диверсификация“ чрез 13-годишния договор с „Боташ“ за резервиран капацитет на турски терминали за втечнен газ и пренос по тръбопроводи (1,5 млрд. куб. м годишно). Бившият държавен глава Георги Първанов обаче съзира двойна зависимост.

Като добавим 1 млрд (27% от нуждите) азерски газ по тръбопровод през завършения интерконектор и втечнения от гръцки терминали, остава да решим проблема по замяна на руския петрол за рафинериите на „Лукойл“ с евентуален нефтопровод между Александруполис и Бургас. Там също стои въпросът за петролния източник, защото държави като Индия купуват руски с големи отстъпки, преработват го и продават продуктите на печалба като свои.

Големият поток на суровини и стоки обаче върви от Азия през Черно море и Турция на запад, а в него България изглежда твърде пасивна. Една грижа е капацитетът на морските ни пристанища, друга – наземният транспорт, след като ни отразяха за Шенген. Без спешни решения транзитът може да ни подмине през южните съседи и Западните Балкани.

Партиите задълбават в изборни технологии и коалиционни бутафории, оставяйки трудната работа на служебния кабинет. В същото време например Армения развива икономическо и военно сътрудничество с Индия като част от трасе през Черно море. Гигантът с 1,4 млрд. население търси баланс алтернатива на т.нар. Среден транспортен коридор – от Китай през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан, Грузия и Турция (или по вода през Румъния или България) към Европа. Транскаспийският път иззема все повече от Северния (сибирски) маршрут Китай – Европа през Русия и тепърва ще се развива (към него скоро се включи Узбекистан). Казахи, азери, грузинци и турци подписаха 4-странно споразумение за увеличаване на транзитния потенциал и интеграция на маршрута в международната транспортна система. Индия и най-вече Иран (заради проблеми с Турция) търсят алтернатива, но България все така изостава логистично.

Нашите политици лесно ще видят от Ердоган как да са активни без да взимат една страна. Турция притегля транзита към Босфора и Дарданелите, разчита да привлече външни инвестиции за нов канал „Истанбул“ и така би контролирала голяма част от бизнеса с Китай.

Ердоган играе не на два, а на 12 стола. Отваря вратички за санкционираната Москва, продава оръжия на Киев, посредничи и печели от търговията с украинско зърно и руски енергоресурси. Договори с Путин, създаване на газов хъб в Турция, за който ще взема суровината с 25% отстъпка и ще я продава като своя на огромна печалба. Разширява влиянието си под носа на Русия или Китай – в бивши съветски страни от Кавказ и Средна Азия, в Африка. Развива военни операции срещу кюрдите в Сирия и Ирак, сякаш работи за интересите на САЩ и Израел срещу Иран, но в същото време отваря врата за преговори с подкрепяния от руснаците Асад. С глобална активност Ердоган опитва да компенсира огромните вътрешни проблеми – 85% инфлация и двойно обезценяване на лирата за 2022 г.

Май е по-добре да не задаваме въпроса какво би станало при смяна на властта в Турция на президентските избори през май-юни. Опозиционният блок от шест партии едва ли ще е настроен положително към нас предвид помощта срещу опоненти на Ердоган. България няма полза да оправдава бездействие и безидейност с Брюксел. Кризите изискват национално ориентирани политики. Освен непослушните Унгария и Полша, дори флагмани на Евросъюза като Германия, Франция и Италия провеждат своя линия паралелно или встрани от общата.

- Реклама -

Последни новини