Антон СТЕФАНОВ
Правите ли равносметка преди рождения си ден на 13 февруари?
Не, никога не правя равносметки нито преди рожден ден, нито преди Нова година. Не си правя и дългосрочни планове. Като цяло ритъмът ми на живот е много еднообразен и малко време ми остава да планирам нещо специално.
Двете петици в годините стряскат ли ви?
Като се замисля да. Скоро разсъждавах за това откъде идва стресът, като аз съм разумен човек и добре знам животът върви напред и остаряваме. Мисля, че стресът, когато видим по-голямата цифра, идва от разминаването на биологичния часовник с този, другия в нас, свързан с духа, енергията и емоциите. Аз съм се циментирала някъде около 30-те в този другия часовник и за мен той е по-верният. Разбира се,
виждам се в огледалото, но нося още тази енергия, която съм имала във времето, когато бях на 30.
От онези жени ли сте, които си крият годините?
И да искам, няма как да ми се случи. Моите години ги пише навсякъде. Така че не ги крия, но винаги съм се чудила защо хората задават въпроса: „На колко си години?“. Какво значение има това освен за някаква статистика или документи! Виждайки един човек и говорейки с него, го харесвам или не го харесвам независимо от годините му.
Той ми става близък и приятел, без това да има нещо общо с неговата възраст.
Винаги сте казвали, че числото 13 ви носи късмет. Родена сте на 13-и, дъщеря ви Мари се появява на бял свят на 13-и в 13 часа и носи 13-ата буква от азбуката. Имало ли е обаче дата 13-и, на която не ви е вървяло?
Не се заглеждам толкова в символи и знаци. Говорим си сега за числото 13, защото е нарочено за фатално. Сигурно и аз съм имала дни на 13-и, които не са ми били особено успешни, но не съм суеверен човек и затова сега не мога да откроя нещо лошо, което ми се е случило.
Имате ли ритуал, преди да влезете в студиото?
Единственото, което правя, е да се прекръстя. Вярваща съм и в трудни моменти се обръщам към Бог. От него получавам помощ и подкрепа. Моля се и много често за прошка, защото съм доста грешен човек.
Какви са греховете ви?
И на мен ми се случва да правя неща, които не са много богоугодни. Въобще не смятам, че животът ми е много праведен. Добрите дела не ни оневиняват. Имам си доста грехове.
Коя е най-голямата ви грешка?
Знам я, но не искам да я кажа.
Признавате, че не сте суеверна, но никога ли не сте носили червен конец на ръката си?
Имам гривна с червен конец, която ми подари Мария Илиева. Носих я, защото е сложена от нея и е красива, а не защото това трябва да ме пази от уроки.
Мислили ли сте как щеше да се развие животът ви, ако бяхте останали в родния си град Плевен?
Тъй като съм завършила педагогика и детска психология, най-вероятно щях да работя по специалността си, въпреки че не съм искала да упражнявам тази професия. Може би щях да правя и нещо, свързано с творчество. Аз съм творческа натура без особени таланти. Обичам да пиша. Винаги съм си представяла как имам ателие, в което работя с глина. Не знам накъде щеше да ме поведе животът, но се радвам, че е тръгнал в тази посока, по която вървя и до днес.
През 2023 ще станат 30 години от първата ви телевизионна изява в „Невада“, а в „На кафе“ сте вече 22 години. Това е впечатляваща кариера. Вие обаче как я оценявате?
Не съм човек на статистиката и дори не знаех, че догодина се навършват 30 години от първата ми поява на екран. Благодаря, че ми го казахте. Въобще не се замислям за това каква е кариерата ми. Работя нещо, което обичам и харесвам. Не се тупам по рамото и не си казвам „Браво“. Аз съм човек, който доста се съмнява и критикува себе си. Продължавам да се боя от това дали ще се справя с нещо, с което съм се захванала. И ми харесва да е така. Не искам да идва моментът, в който съм абсолютно категорично убедена, че съм добра и че съм върхът, защото 30 години съм в телевизията.
А как се отнасяте към определения като „телевизионна икона“ и „телевизионна емблема“?
Наистина ми звучат така, все едно не се казват за мен. Дори като са ми давали награди, със сигурност ми става приятно, но не лелея това. Като че ли аз кротко и не много тщеславно минавам през тези 30 години.
Какво искате да кажете на онези, които твърдят, че е време да слезете от екран?
Като че ли вече свикнах с такива изказвания. Докривява ми, признавам. Но тези
неща започнах да ги чувам преди доста години. Със сигурност не са малко онези,
които не ме харесват и не ме одобряват. Но аз наистина обичам работата си. Не
искам да се махна, защото ми харесва това, което правя, защото екипът, с който работя, е моят екип, защото рейтингът на предаването красноречиво показва, че и зрителите ни искат. Как да взема решение да сляза от екран, само и само да угодя на една група, която крещи: „Хайде, махайте я вече!“.
Казахме, че „На кафе“ е на 22 години, но реално то е в ефир 20, тъй като за две години е свалено от екран. Как преживяхте този период?
Спомням си последното предаване, преди да ни свалят от екран. Излъчвахме от морето. Включихме Кеворк Кеворкян и аз нещо подсмърчах, докато правехме
интервюто. Той ми каза, че на такова ветровито място, каквото е телевизията, трябва да свиквам със спирането на предавания, защото това е част от нашата професия и нищо кой знае колко страшно не се е случило. Тогава ми се струваше много страшно! Целият екип страдаше. Прегръщахме се. Плакахме. Слушахме песента „Прах на вятъра“ на група „Канзас“. Беше тежък период. Сякаш нещо умираше в живота ни. Много ми беше мъчно. И не ми тежеше това, че финансово трябва да се оправям някак. Скръбта беше, че се разделям с тази огромна любов „На кафе“. След спирането на предаването ентусиазирани започнахме да правим списание „На кафе“. После дойдоха предложенията да водя „Имаш поща“ и „Пълна промяна“. И Кеворк Кеворкян се оказа прав. Да те свалят от екран не е най-страшното нещо. Животът продължава.
Няма да ни стигнат страниците да изброим интервютата, които сте правили. Но има ли неслучило се интервю? Има ли събеседник, когото все още чакате?
Има събеседник, когото не дочаках, и това е Валери Петров. Много бих искала да съм направила интервю с него. Бяхме говорили, но той пожела аз да отида при него в дома му, а не той да дойде в студиото. За съжаление по това време още не правехме такива неща, защото гръцките собственици на Нова телевизия държаха всички разговори да
се водят в студиото. Така и не се случи интервюто, за което много съжалявам.
В сайтовете много се пише за отношенията ви с панелистите. Говореше се за скандали между вас и Ева Веселинова, която вече не е част от екипа. Каква е истината?
Категорично мога да кажа, че много обичам хората, с които работим в „На кафе“. Цветни са, различни са, инакомислещи. Ева е човек, който не беше лесен за смилане. Да, имало е спречквания, защото тя отстояваше позицията си, в което, разбира се, няма нищо лошо. Но на нея й беше трудно да чуе друго мнение. Казваше, че това е нейната позиция, и споровете приключваха безславно. Това беше конфликтът ни. Друг никога не е имало. Сега много се радвам за всичко, което се случва в живота на Ева, за прекрасните й две дечица, да са є живи и здрави.
Получавали ли сте предложение да влезете в политиката?
Да, когато си дойде цар Симеон Втори и тогава доста жени влязоха в политиката. Получих предложение по телефона, но аз така и не отидох на срещата. Казах, че категорично не искам да влизам в политиката, тъй като не разбирам от тази материя. Не приемам в политиката да влизат хора, които да се учат в крачка на гърба на народа. От НДСВ настояваха да се видим, но аз отказах и това беше.
Нека сега се пренесем в личния свят на Гала. Какви уроци ви дадоха мъжете във вашия живот?
Направиха ме полиглот. (Смее се.) Разбирам вече езика на много от тях, защото всеки говори на различен. В последната ми връзка, която продължава толкова много време, говорим със Стефан на един език. Преди това ми беше доста трудно.
Стефан всяка сутрин я буди с целувка
Стефан успокои ли ви, укроти ли ви?
Напасвам себе си към него и може да се каже, че взаимно сме се укротили. Стефановият нрав е доста буен, огнен и мисля, че и той сега стана по-спокоен. А аз сама се укротих.
Как се промени любовта с годините?
Всеки ден я събуждам. Колкото и Стефанб да ме е ядосал за нещо, поглеждам го
и виждам в него нещата, които обичам.
С целувка ли се събуждате?
Да, събуждаме се с целувка. А и Стефан ми носи в леглото прословутатабмоя чаша с гореща вода.
Представяте ли си живота без Стефан?
Не! Сега не!
„Случих на дете!“, казва щастливата майка за дъщеря си Мари
Дъщеря ви Мари с какво се занимава в момента?
Мога да кажа, че случих на дете! Мари се занимава сериозно със своя блог, работи по различни проекти към фирми и разработва маркетингови и рекламни стратегии. Изявява се много добре като инфлуенсър. Тя ми отвори очите за много от модерните неща, към които, признавам, бях консервативна. Купила си е техника, монтира сама, отказва на много фирми само защото не харесва продукта или посланията, които имат. Възхищавам й се.
Споделяла ли е с вас неща от личния си живот? Както е известно, Мари е обвързана със сина на най-добрата ви приятелка Джуджи.
Ние с Джуджи също си споделяме доста неща за нашите деца и техния интимен живот. (Смее се.) Разбира се, че с Мари си говорим на тези теми. За съжаление нямаме толкова време заедно, колкото на мен би ми се искало. Наясно съм, че тя желае да е повече с половинката си и с приятелите си. Но винаги може да сподели с мен абсолютно всичко. Както и аз с нея.
Казвала ли ви е вече, че иска дете?
Ооо, говорили сме и за това. Да, казвала ми е. Но сега не е в такъв период.
Преди три години вие се захванахте да правите собствена козметика. Защо се впуснахте в това начинание?
Това е нещо, което ме прави много щастлива. Свързано е с цялата ми женска същност, суета и желанието да съхраним красотата, младостта и да печелим битки с времето. Още от детството ми съм заобиколена от хора, които в бита си са били свързани с това. Баба ми правеше мехлеми с невен. От майка ми знам всевъзможни домашни
маски. Винаги съм се интересувала от козметика и грижа за кожата. След като се срещнах със страхотните хора от фамилия Рогански, започнах да мисля и за своя серия козметични продукти. Благодарна съм на моя професор Таня Роганска, която ме научи на много неща. Аз съм капризна и претенциозна по отношение на козметиката и искам продуктите ми да са съизмерими с тези на големите световни марки. За три години създадохме два серума, два дневни крема, нощен и околоочен крем, почистваща пяна, добавка с колаген и хиалурон. Радостното е, че като влезете в страницата Gala Secrets, може да видите отзиви на много благодарни жени. Ние купуваме съставките от лаборатории, от които взимат и козметичните гиганти. Точно за рождения си ден пускам и един нов продукт – маска за лице.
А мислите ли за пластични корекции?
Не!
Има ли нещо, за което съжалявате ? Съжалявате ли например, че се снимахте гола в „Плейбой“?
Не съм от хората, които казват, че за нищо не съжаляват. Напротив! За много неща съжалявам, но за „Плейбой“ – не! По-скоро съжалявам за моментите, когато съм била
неделикатна и съм наранявала хора.
Накрая – пожелайте си нещо на глас преди рождения ви ден!
Пожелавам си да съм здрава аз и близките ми, защото това ми дава огромно спокойствие. Да го има „На кафе“ и да носи удоволствие на всички, които работим в предаването. Да си построя дървена къща близо до София и вече правя крачката в тази посока. Пожелавам си и Стефан да е много влюбен в мен!
