spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 4 октомври 2022 г.
11.8 C
София
Категории:

Ганчо Стоянов прави над 6000 снимки на Георги Димитров

Избрано

Може да се каже, че Ганчо Стоянов е личният портретист на Георги Димитров. Той е назначен на поста фотограф на Министерски съвет в периода, когато „героят от Лайпциг“ е министър-председател на България. През това време той прави над 6000 снимки на премиера, като голяма част от тях са негови портрети. Близостта му с Димитров в продължение на няколко години позволява на фотографът внимателно да опознае характерното в образа му и да отсее различни емоции по време на срещи с хората, речи, събития или отдих, пише Антон Даскалов в сайта photoworld.bg.

„Първите ми снимки на Георги Димитров датират от деня, в който бе застанал на балкона на Народния театър, за да приветства столичани с празника на Октомврийската революция. По-късно, когато станах щатен фотограф на Министерския съвет, имах възможност вече да избирам и най-подходящото осветление, и най-подходящата гледна точка, и най-подходящия момент. И смущението, което в началото изпитвах, вече бе изчезнало. Придружавах го при всички негови обиколки в страната и чужбина. През деня снимах, вечер обработвах материалите и на другата сутрин, преди да ги предам за публикация, носех ги най-напред на него“, разказва Ганчо Стоянов пред сп. „Българско фото“ бр.4/72 г.

В печатницата на в. „Работническо дело“

Популярна е снимката на Димитров с някогашния министър-председател на Чехословакия Клемент Готвалд, който му пали лулата на срещата им в Прага през 1948 г. Тогава двамата, които били близки от общата си работа в Коминтерна, подписват българско-чехословашкия договор за сътрудничество и взаимопомощ. На срещата Готвалд споделя, че по-заможните му сънародници искат да летуват в Далмация, но ако им го позволи, се опасява, че голяма част няма да се върнат. Затова той ги агитирал да почиват на българското Черноморие. Твърди се, че първоначално Димитров не приел добре идеята, тъй като в един от последните му разговори със Сталин споменал за идеята България да развива международен туризъм, но получил в отговор: „Там, където има туризъм, има шпионаж“. Готвалд обаче го притиснал с довода, че България им дължи пари заради национализираните у нас електроцентрали и захарни заводи. В крайна сметка след време курортите ни по морето посрещат първите чехи.

Файтони в София на 9 септември 1944 г.

Повечето снимки на Стоянов са свързани с политическите му убеждения. Сред тях са кадри, които показват индустриализацията в страната, иновациите в земеделието и новите градски пейзажи. Стоянов е сред малкото фотожурналисти от онова време, които имат възможността да пътуват по света и да правят цветни снимки. Няколко пъти той посещава „братските“ страни от арабския свят, където проследява работата на българските специалисти, заминали „да помагат за изграждането на младите държави, откъснали се от веригите на империализма“. Снимал е също пъстрия бит в Азия и Африка, както и сцени от градския живот, които са нещо като ранна форма на стрийт фотография.

Роден през 1914 г. в село Драфла (Търговище), Ганчо Стоянов завършва Поповската гимназия, но липсата на финанси не му позволява да продължи образованието си. Отрано става секретар на Работническия младежки съюз в родното си село, а през 1941 г. влиза в редиците на БКП. Преди да започне да се занимава с фотография, е келнер и строителен работник. Първото му фотографско начинание е като лаборант във фотоателие „Репре“, чиито собственици са братята Любен и Васил Юскеселиеви. Много скоро след идването на власт на БКП той се мести в София и става част от екипа на „Работническо дело“. След няколко години преминава в „Отечествен фронт“, където остава десетилетия. Във фотоалбума към неговата юбилейна изложба се отбелязва, че фотоархивът му съдържа над 300 000 кадъра. Ганчо Стоянов, който е баща на художника Стоян Стоянов-Течи, си отива от този свят през 1981 г.

Последни новини