Георги Бърдаров е писател, университетски преподавател и шампион по петанка. Той е заместник-декан на Геолого-географския факултет и ръководител на катедра „Социално-икономическа география“.
През 2021 г. получи в Брюксел Европейската награда за литература заедно с още 12 лауреати от други държави. Отличието му бе връчено за романа Аbsolvo te, излязъл с клеймото на „Мусагена“, посветен на израело-палестинския конфликт. Носител е на Вазовата награда за литература.
- Как се представяте пред хората?
Като университетски преподавател, това е най-важната и ценна част от моят живот и най-голямото ми постижение. Обичам си много работата с младите хора в СУ „Св. Климент Охридски.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Да, макар че понякога лъже, но както казваме с моя колега Иво Топалов, на нашия курс по презентационно и ораторско майсторство, имаме само един път възможност да направим добро първо впечатление.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Да, защо не, но това е по скоро влюбването, истинската любов идва по-късно, когато опознаеш човека и откриеш неща, които от пръв поглед не се виждат.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Да, но до някакво ниво, за да го допусна близо, трябва да мине време, да се опознаем.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Аз съм много емоционален и в миналото много неща ме вадеха от равновесие, сега вече с годините почти не се случва и все пак явната несправедливост и лъжите, особено в политиката могат да ме извадят от равновесие.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Зависи от ситуацията, но може би компромисът със свободата на духа, колкото и абстрактно да е това понятие.
- Какво може да ви разплаче?
Болката и тъгата в детските очи. Заради книгите ми съм говорил с много хора, преживяли война, много снимки съм гледал и нищо не е по-ужасно от ужаса в детските очи.
- На какво най-често се смеете?
На шегите на моите приятели от клуба ни по петанка, те имат уникално чувство за хумор, хапливо, но и самоиронично. Когато сме с тях се смеем много. Въобще много харесвам усмихнатите хора, а те, за съжаление, в нашето забързано и изнервено ежедневие не са много. Аз лично се смея много.
- Последната книга, която ви впечатли?
„Струни“ на моятголям приятел и изключително талантлив писател Радко Пенев.
- Последният филм, който ви впечатли?
По принцип от много години не гледам телевизия, но почти всяка вечер си тегля филми, така релаксирам и се зареждам с нови идеи за книгите ми. Последният филм, който наистина ме впечатли, бе „Фауда“, един израелски сериал, който гледах по повод на романа ми Absolvo te.
- Любим художник?
Малко субективно ще посоча двама чудесни мои приятели Юлий Таков и Калина Мавродиева, но иначе може би Албрехт Дюрер.
- Любим писател?
Много са, но със сигурност ще започна с най-любимия Габриел Гарсия Маркес и ще продължа с Никос Казандзакис, Орхан Памук, Александър Дюма, Ърнест Хемингуей, Горан Войнович, Ерих Мария Ремарк, Марио Варгас Льоса, Албер Камю, Цруя Шалев, Елиф Шафак, Иван Вазов, Йордан Йовков, Димитър Димов, Ивайло Петров, Иво Иванов, Радко Пенев и много други.
- Любим поет?
Също са много, но Сергей Есенин, Александър Пушкин, Уилям Шекспир, Франсоа Вийон, Пабло Неруда, Анна Ахматова, Гийом Аполинер, Омар Хаям, но над всички винаги ще е Никола Вапцаров.
- Любим певец?
Джим Морисън, много харесвам групата The Doors и стиховете на Морисън, много често и с удоволствие слушам Владимир Висоцки, определено за мен символ на това изкуство е Лили Иванова, харесвам и Шакира, но напоследък слушам предимно джаз, като съм почитател на Ленард Коен, Мадлен Пейру, Ела Фицджералд, Бебел Жилберту и разбира се, Франк Синатра.
- Любим филм?
На първо четене бих посочил някои класики, като: „Списъкът на Шиндлер“, „Пианистът“, „Спасяването на редник Райън“, „Имало едно време в Америка“, от детството са ми останали брилянтната руска комедия „Ирония на съдбата или честита баня“ и българските класики „Оркестър без име“, „От нищо нещо“, „Опасен чар“, много любими са ми по-малко известните „Лимоновото дърво“, „Валс с Башир“, „На прага на рая“, „Арго“, „Цветният воал“, „Възражение по съвест“, „Мостът на шпионите“, „Полунощ в Париж“.
- Любимо тв предаване?
„Стани богат“, за което съм работил, като сценарист над десет години. Харесвам и имам много приятели в „На кафе“.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Определено джаз, първото нещо, като се събудя или прибера вкъщи, е да си пусна джаз радио, също така пиша на джаз музика, много ме зарежда и вдъхновява.
- Политик, на когото вярвате?
Ха, това е много странен въпрос, защото политиката е умението красиво и убедително да лъжеш. Но със сигурност бих посочил Димитър Николов, кмета на Бургас, с когото работим от няколко години и съм се убедил с очите си колко неща е направил за града. Харесвам стила на говорене и излъчването на премиерките на Нова Зеландия Джасинда Ардърн и на Финландия Сана Марин, както и на българския еврокомисар Мария Габриел, но когато става дума за политика, винаги се сещам за Вили Бранд.
- Историческа личност, която презирате?
Като човек, който смята свободата за най-висша ценност, презирам всички диктатори, начело с Йосиф Сталин и Адолф Хитлер.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Също са много, но първите имена, които ми идват наум, са Махатма Ганди, Васил Левски и Мария Склодовска-Кюри, и без да навлизам в религията, Иисус Христос.
- Любим парфюм?
Всъщност не мога да посоча някой конкретен парфюм, но харесвам аромата на лавандулата, затова и присъства в романа ми Absolvo te.
- Любимо мъжко име?
Обичам си моето име Георги, харесвам и Диего заради най-любимият ми футболист от любимия Уругвай Диего Форлан.
- Любимо женско име?
Разбира се това на съпругата ми Антонина😊, а от дете любимо женско име ми е Мария.
- Какво научихте от родителите си?
Най-важното, да вярвам в себе си, да се боря за мечтите си и да обичам.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Да бъдат честни към себе си на първо място, да осъзнаят значението и стойността на думата толерантност и никога да не се предават пред трудностите.
- Какъв искахте да станете като малък?
Със сигурност в цялото си детство имах само една мечта – да стана футболист.
- Кое е любимото ви животно?
Магарето, имахме едно на село Кулата, което беше кръстено на мен. Много се обичахме с Гошанчо, както аз му виках, като станах студент постоянно му разказвах за преживяванията си в университета, винаги даваше вид, че ме слуша внимателно😊.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Това е цитат от песен на Висоцки: „Моята цел е хоризонтът“, но също така имам още една любима мисъл, която е на Маркес: „Имаш право да гледаш друг човек отвисоко само ако му подаваш ръка да стане“.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Говорят си балканец и латиноамериканец. Латиноамериканецът казва, че при тях е много популярен изразът „маняна“. Балканецът се поинтересувал какво означава. „Ако имаш една работа днес, да я оставиш за утре, после за вдругиден и т.н.“, отговорил латиноамериканецът. Балканецът му казал, че ние имаме подобна дума „яваш-яваш“. На въпроса какво означава, отговорът бил: „Същото като маняна, но без този елемент на припряност“.
- Думата, която използвате най-често?
Може би свобода.
- Любимо ястие?
Аз съм чревоугодник и обичам да си похапвам, а и да готвя, така че са много. Но бих отличил боб на фурна, имамбаялдъ, мусака и рибена чорба.
- Любим цвят?
Безспорно синият заради любимия ми футболен отбор „Левски“ и заради голямата ми любов към Уругвай.
- Любимо питие?
Това, което със сигурност обичам, е качествено уиски и домашна ракия, особено крушова, разбира се, нищо не може да се сравни с ледена планинска вода в горещ летен ден!
- Пушите ли?
Много рядко и само пурети Toscanello.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Едва ли мога точно да си спомня, но помня ясно как през 1984 г., когато бях на 11 години, плаках цяла нощ след една загуба на „Левски“ в евротурнирите.
- Кога сте били най-горд със себе си?
Мисля, че два пъти – когато защитих дисертацията си в университета и когато получих Вазовата награда за литература. Винаги съм казвал, че най-важното и ценно нещо в моя живот е работата ми в СУ „Св. Климент Охридски“, но Вазовата награда е огромна чест и престиж!
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Вече отбелязах колко ми е важна работата в университета, но смятам, че най-важното нещо в живота на всеки човек е семейството, най-близките му хора, които са с него в най-трудните и в най-хубавите моменти. Всичко останало – постижения, успехи, награди, работа, е преходно, това което остава в живота са миговете изживени с любимите хора.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Аз съм много богат човек, защото имам много чудесни приятели, както често казвам имам дом в Етрополе, имам дом в Златоград, в Неделино, в Панагюрище, в Бургас, в Петрич, в Малко Търново и къде ли още не, защото има чудесни приятели оттам. Много са различни един от друг, но това което ги обединява, е че са свестни хора, а това е най-важното!
- От какво най-много се срамувате?
От предателствата, които съм извършил спрямо любими и важни за мен хора.
- Кой е най-големият ви страх?
Най-големите ми страхове са свързани със старостта, с перспективата да съм безпомощен и зависим от друга хора, да им бъда в тежест.
- Мечтата, която преследвате?
Да стигна колкото може по-далеч във всеки един смисъл.
- Откъде черпите информация?
Основно от новинарски сайтове, не гледам телевизия, но дълго време прекарвам в интернет, опитвам се да филтрирам информацията там. Много е трудно да отсееш истината от плявата и лъжата, особено в темите, които ме вълнуват професионално за етно-религиозните конфликти и демографията.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Ха, на предишния въпрос отговорих точно по тази тема. Опитвам се да чета различни източници, които представят различните гледни точки и така да си създавам представа кое е истина и кое не, но е много трудно, тъй като в момента манипулацията в света тече активно по всички възможни канали. Абсурдно се опитват да ни внушат, че живеем едва ли не в най-ужасното време от човешката история, целта е само една: да бъдем уплашени, наведени, за да могат по-лесно да ни манипулират и контролират.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Влизам сравнително често, но за кратко
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Технологиите променят напълно нашият живот и промените са толкова бързи, че дори не можем да ги осъзнаем. Не знам дали изкуственият интелект може да измести човека, но аз съм оптимист за бъдещето на света и човечеството.
- Искате ли да летите в Космоса?
Не мога да кажа, че ми е мечта, но да, бих искал.
- Вярвате ли в извънземни?
Абсолютно, би било много, много тъжно да сме сами в цялата Вселена!
- Имате ли пророчески сънища?
Не, много рядко си спомням въобще сънищата.
- Кое е любимото ви цвете?
Вече отбелязах, че обожавам аромата, а също така и цвета на лавандулата, макар че не е съвсем цвете в смисъла, в който влагаме ние.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Съпругата ми има едно прекрасно куче, лабрадор, Ара, в Кремиковци, което аз буквално обожавам!
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Да умееш да прощаваш, а е безкрайно трудно.
- Кога предпочитате самотата?
Не мога да кажа, че я предпочитам, аз съм социален човек и обичам да съм с хора, макар че самотата не ме плаши.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Определено това е лъжата във всичките и форми, дори благородната лъжа.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не мога да кажа, че съм се борил със зависимости, но с някои вредни пороци съм се борил, предполагам, както всеки човек.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Може би битките за катедра „Социално-икономическа география“ в СУ, на която вече два мандата съм ръководител и се борех много за младите хора в нея.
- Имате ли хоби?
Десетки, постоянно имам нови и нови неща, които ме вълнуват, но може би любимото ми хоби е играта петанка. През 2004 г., като сценарист на „Стани богат“ написах въпрос за петанката, влюбих се в тази игра, с приятелите си създадохме клуб – Университетски клуб по петанка и вече 18 години играем, като включително сме били републикански шампиони на България и сме участвали на няколко световни и европейски първенства, като аз дебютирах за България през 2004г. в Брюксел.
- Бихте ли се определили като бохем?
Ха, много интересен въпрос, да някаква степен да, по скоро иска ми се да съм бохем, но не ми се получава напълно, но обичам лудо живота и му се наслаждавам.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Имам много любими места в България – Родопите, Бургас, моето село Кулата. Но имам много и в чужбина, обичам да пътувам – Турция, Гърция, Хърватска, Босна и Херцеговина, Албания Италия, Австрия, Йордания, така че еднакво ми е и у нас, и извън България.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
На човек предал мечтите и идеалите си в името на славата или парите.
- Вярвате ли в късмета?
Да, абсолютно и смятам, че съм голям късметлия в този живот. Също така вярвам, че човек извоюва и заслужава късмета си, по-скоро всички получаваме шансове от съдбата, но не всички имаме смелостта да ги грабнем, затова аз никога не се отказвам и постоянно се впускам в нови и налудничави начинания. Вярвам, че няма невъзможни неща.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
За нищо в този живот не съжалявам, дори и за пропуснатите шансове и загубите. Всеки нов ден ти дава възможност да постигнеш всичко, което си пропуснал дотук.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Да, разбира се, 49. Чувствам си се много добре с възрастта си!
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Веднъж попаднах в тоалетна, която нямаше означения, но се оказа дамска, с две кабини. Изживях голям ужас, докато най-накрая усетих, че няма никой, и излязох на спринт оттам. Докато чаках обаче да няма никой, за да се измъкна, чух доста женски разговори.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Със сигурност епохата на Ренесанса и по-точно мускетарските времена от романите на Дюма във Франция.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Много са, разбира се, но вероятно бих посочил Теорията на относителността на Айнщайн!
- За или против ваксините?
Вярвам в науката, от тази гледна точка вярвам и че ваксините са средство за справяне с болести и големи пандемии.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Смятам, че конспирации, разбира се, има, но не вярвам в крайните фантастични истории за конспирации и заговори.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Смятам, че в съвременния свят технологиите убиват идеологиите. Понятия като либерал, консерватор, ляво, дясно се размиват, изпразнени са от съдържание и са все по-безинтересни за младите. Аз лично се определям като либерал, вярвам в демокрацията, колкото и абстрактно понятие да е, и смятам, че свободата на личността е една от най-важните ценности.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Пак ще се върна на това, че силно вярвам в свободния дух и воля на човека, не смятам обаче, че трябва да се залита и в някакви други крайности, в които да се заличат напълно основни определения и ценности.
- Интересувате ли се от спорт?
Изключително много се интересувам от спорт, спортна натура съм от дете. Любимият ми е футболът, но също така следя с интерес и играя тенис на корт, шахмат, харесвам волейбол, хокей на лед, ски алпийски дисциплини. Президент съм на Университетски клуб по петанка и с удоволствие вече 18 години се изявявам в този чудесен спорт.
- Държите ли на перфектна визия?
По принцип се радвам да имам добра визия, но съм по природа доста немарлив и не ми се получава.
- За или против пластичните операции?
Определено против, няма нищо по-хубаво от естествената красота, дори и да има някои несъвършенства, те само я правят още по-привлекателна.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Всъщност никога не съм се имал за особено привлекателен, но никога съм имал грам комплекси за външния си вид, в последно време обаче се комплексирам леко от понаедрялото шкембе, но взимам вече сериозни мерки с хранителен режим и спорт.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Честно казано, май меко, обичам да си поспивам и леглото да ми е удобно съответно.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Е, кой е доволен? Но със страничните неща, с които се занимавам, и доходите, които получавам, не мога да се оплаквам.
- Страхувате ли се от новото начало?
Винаги съм живял само с поглед, обърнат напред, не искам и за секунда да се връщам към това, което е отминало, което е малко странно, защото обичам, от друга страна, историята. Естествено, като повечето хора имам страхове от ново начало, но винаги надделява любопитството и предизвикателствата, които крие новото.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Ха, и тук са много, но на първо място е най-любимата ми държава Уругвай, на която покрай футбола съм отявлен фен, а също бих посочил Австрия, Чехия, Хърватия.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Може би моментът, в който разбрах, че съм приет за студент в СУ „Св. Климент Охридски“, и няма как да пропусна момента на връчването на Вазовата награда за литература през 2022г., което е огромно признание и чест за мен!
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Беше през 2005 г., когато мама си отиде много мъчително от този свят, и после имах много тежък период между 2012 и 2014 г., когато въпреки че съм до болка влюбен в живота, мислех, че всичко за мен в този живот е свършило, но слава богу, всичко това отмина и животът се завърна все така хубав и неповторим.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Това, че никога не знаеш какво те очаква зад следващия ъгъл!
- Вярвате ли в приятелството?
Оооо, изключително много, имам чудесни приятели, с които съм изживял неповторими мигове, постигнал съм невъзможни мечти и са ме вадели от много тежки, критични ситуации.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Разбира се, със съпругата си и най-близкия кръг от хора, които винаги са до мен!
- Можете ли да простите изневяра?
Когато бях млад, със сигурност бих казал твърдо не, сега бих казал почти невъзможно
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Не, не искам да се връщам към нищо, което е отминало в живота ми.
- Привърженик ли сте на брака?
Смятам, че не е задължителен, ако двама души се обичат наистина, но и не съм против брака.
- Романтични ли сте?
Определено да, даже, бих казал, много романтичен. Правил съм невероятни неща от любов, изключително романтичен съм. Обичам свещите, приятната атмосфера…
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Нощта, след полунощ пиша и тогава се чувствам най-добре, когато всички заспят и е тихо, обичам да усещам звуците на нощта.
- На кой народ симпатизирате?
На българския на първо място, защото ние не си даваме сметка колко много сме постигнали въпреки тежката история, която сме имали, а и културата ни е много богата, и разбира се, на уругвайския, вече споделих, че съм огромен фен на тази толкова малка, но толкова горда страна и народ.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Дали ще ми стигне времето да постигна всичко, за което мечтая.
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Също са много, но бих отличил Уилям Шекспир, Леонардо да Винчи, Хемингуей, Оскар Вашингтон Табарес и Наоми Уотс.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Илюзията, че мирът може да продължи дълго, почти вечно, защото хората сме си взели поука от грешките в миналото. Всъщност човека е с безкрайно къса памет и повтаря и ще повтаря до откат всички грешки, които е допускал, включително и унищожителните войни.
- Кога свършва детството?
Когато престанеш да се променяш и да виждаш магичното в живота.
- С какво никога не искате да се разделите?
С вярата си, че мога да постигна и невъзможните неща.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
По-скоро съм го чел и е даден на друг човек. На един пръстен пишело от външната страна „Всичко отминава“, а от вътрешната „И това ще мине…“.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Вярвам, че има съдба и случайности, които не са случайни в живота ни, но смятам, че човек с воля, вяра и работа може да промени всеки един ход на съдбата си.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Абсолютно не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Онези кратки мигове, в които ти се струва, че животът е вълшебен. А иначе да си здрав, да гориш в поредната идея и да имаш за постигане невъзможна на пръв поглед цел или мечта.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
В дъждовен ден, когато земята се пречиства.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С вярата ми в постигането на невъзможното и това, че никога не се отказвам!
