Георги Георгиев-Гец е известен не само с прекрасните си роли на сцената и в киното, но и със своята смелост и мъжество, част от очарованието му като актьор. Той много държи и в живота, и в театъра и киното нещата да са истински.
Затова не използва каскадьори и за най-трудните си роли, което неведнъж води до сериозни проблеми, а в една от сериите на „На всеки километър“ едва не му коства живота. В нея той играе спасил се от удавяне въстаник и трябва да се потопи в Дунава. Денят е доста студен и актьорът, облечен с дебели шаячни дрехи, се готви да плува в ледените му води. Режисьорът го инструктира да скочи от шлепа, да плува, колкото може, и когато се умори, да се обърне по гръб. Тогава ще мине моторница, която да го прибере. За тази случка навремето синът му Иван разказва: „Баща ми попитал моряците, които са били с тях, колко е дълбока реката на това място, а те му отговорили шеговито: „Ааа, повече от 30 метра няма“. Гец скача от шлепа и плува до изнемога, но когато се обръща по гръб, ужасен чува: „Гец, стой така, моторницата не може да запали“. През това време реката го отнася далеч, мокрите му дрехите го влачат надолу, а в главата му звучат думите: „Повече от 30 метра няма“. За всеобща радост се оказва, че наблизо има някакъв катер, който спасява от удавяне актьора.
„Просто Господ го пазеше, имаше страшно много премеждия в много филми. Не знам колко време е траела тази борба в ледените води на Дунав, но такива истории има безкрайно много – и в „Осмият“, където гилза разкъса зеницата на окото му, и в „А бяхме млади“, и в „Законът на морето“, където играеше тежководолаз със 105-килограмов костюм – също сам, без каскадьори се потопи под водата“, разказва Гец-младши. Тогава той отново е на косъм от удавяне, тъй като костюмът му дава дефект и Гец остава близо 5 минути повече от предвиденото, преди да го извадят. Не по-малко страшно е и премеждието му във филма на Бинка Желязкова „А бяхме млади“. Там актьорът трябва да се изплъзне от преследващите го полицаи на Колодрума в Борисовата градина. Докато тича през колодрума, Гец се подхлъзва по стената и пада на виража. При първото спускане одира гърдите и корема си. Превързват го и прави втори дубъл. Тогава обаче гръмва заряд и разкъсва вените на ръцете му. Стягат мястото с бинт и викат линейка, а Бинка Желязкова му предлага: „Ама линейката ще се забави половин час, така че, ако искаш, да направим трети дубъл“. Гец е достатъчно луд, за да се навие. И така, със скъсани вени и раздрани гърди, прави третия дубъл, който влиза във филма.
Неговата пословична смелост, честност и мъжество го вкарват в опасни ситуации и в живота. Няколко години преди да бъде уволнен от Народния театър през 1992 г., заедно с колегите си Славка Славова, Татяна Масалитинова, Георги Черкелов и Стойчо Мазгалов той си позволява да удари няколко шамара и да изгони сина на Тодор Живков – Владимир. Двамата се намират в скъпо столично заведение, където Гец е с приятели. Синът на Първия пък се вихри в шумна компания, като се налива здраво. Когато вече е пиян до козирката, налита на младо момиче, седнало на бара. Започва грубо да я дърпа и прегръща. Тя обаче отблъсква неприятните му опити за свалка. Това го вбесява и той гаси фаса на цигарата си в бедрото й. Момичето изпищява и виква за помощ. Актьорът чува това и за секунди стига до пияния Владко. Отвърта му няколко шамара, без да каже дума, и го изхвърля навън. Всички са смразени и очакват, че ще арестуват големия актьор, задето си е позволил да посегне на татовото синче. Владко обаче добре знае, че никой в семейството му не толерира неговото поведение и склонността му да се налива с алкохол, затова си трае и не се оплаква никому. Все пак Тодор Живков научава за скандалната история, но не предприема нищо срещу големия актьор, когото много уважава. Освен това разбира, че е имал основание да постъпи така. Тато често ходи на премиерни постановки, в които играе Гец, и посещава коктейлите след това, като обръща специално внимание на актьора, от чието рождение на 4 октомври се навършиха 93 години. Гец е звезда не само на сцената, но и в киното. Между 1951 до 1990 г. е участвал в 70 от създадените за този период общо 300 филма, сред които „С дъх на бадеми“, „Най-дългата нощ“, „Селянинът с колелото“, „Зарево над Драва“, „На всеки километър“. Има случаи, в които е зает с над 20 представления в театъра, а в същото време репетира и се снима във филми.
Дори и след като е отстранен от Народния театър, той продължава да играе. „След принудителното му пенсиониране от Народния театър баща ми до смъртта си не е играл пред салон, който да не е пълен и с правостоящи“, разказва синът му Иван. Със свои талантливи колеги Гец се включва в трупата на „Барбуков“ и непрекъснато се изявява по сцените на провинциалните театри в страната. „Случваше се човекът, който цял живот е играл в Народния театър, да гостува на неговата сцена с трупата на Кюстендил или на Пазарджик… И досега си спомням как, когато ходим пеша из центъра на София и пътят ни минава покрай Народния театър, той отбиваше по други улички, за да не види дори сградата му… Превърна се в пътуващ актьор. Най-трогателните ми спомени за него са как си сгъваше дрехите замислен и потегляше с куфара на път. Невинаги в добро здраве, правеше това някак си примирено, но болката му беше голяма!“, разказва Иван.
Именно при едно от тези пътувания на сцената на Старозагорския театър го застига смъртта. „И на жена ми, а и на майка ми, Бог да я прости и нея, им е направило впечатление, че преди да тръгне, той изключително дълго и много сърдечно се сбогува с всеки един от нас.
Вероятно нещо е предчувствал“, спомня си навремето синът му. Към края на спектакъла той започва да изговаря странно думите, но колежките му – Мария Стефанова и Таня Масалитинова, решават, че това е част от негова импровизация. Актьорът играе до финала и се строполява зад завесата, докато публиката бурно аплодира актьорите. Откарват Гец в болницата в Стара Загора и чак след седмица го транспортират в София, което според сина му се оказва фатално. Сложната мозъчна операция му е направена в ИСУЛ, но твърде късно. След 6-месечна кома на 2 септември 1996 г. големият актьор се отправя на най-дългото пътуване – в отвъдното. Освен с ролите му помнят Гец и с чувството му за хумор. Жена му Цена си спомня за негова среща със зрители, когато го питат: „Как идва при вас вдъхновението, като имаме предвид, че художникът не рисува, ако вдъхновението го напусне, но вие не можете да спрете спектакъла“. Гец отговаря: „Изработил съм си техника. Когато усетя, че не ми се играе, извиквам в съзнанието си спомени, които ме зареждат емоционално. А много често ми идва страхотно вдъхновение само от мисълта, че у дома ме чака една изстудена бутилка бяло вино. Заигравам като бог!“.
