- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Георги Лозанов за първи път у нас замества упойката със сугестия

Усвояването на знанията с лекота и радост, развитието на творческото начало и разгръщането на умствените резерви са стремеж на д-р Георги Лозанов през целия му живот. Постиженията му в обучението по сугестивен път са признати от ЮНЕСКО и се използват в около 30 държави по света. Със сугестопедична методика за обучение, част от създадената от него наука сугестология, децата възприемат и селектират от три до пет пъти по-бързо подадената им информация. У нас обаче способите му предизвикват противоречиви чувства. Той ту е признаван и подкрепян, ту заклеймяван и отричан.

Ученият придобива световна известност през 1965 г., когато е 39-годишен и работи като психотерапевт в ИСУЛ. Пациент го моли да му бъде направена операция без упойка поради проблеми със сърцето. Макар и убеден във възможността това да се случи, Лозанов се консултира с ред специалисти, но не среща подкрепа. Накрая двама млади доктори се съгласяват да оперират без упойка, а Лозанов им обещава, че пациентът няма да изпитва болка, защото, макар й в будно състояние, ще бъде сугестиран от него. Операцията минава успешно, пациентът се чувства добре и е заснет как маха с ръка при излизане от операционната. Новината за този случай обикаля света благодарение на БТА и предизвиква сериозен интерес.
Д-р Лозанов отново предизвиква световните учени, като месеци по-късно прави успешен опит за запаметяване на 1000 френски думи за ден. Методът му получава широко признание едновременно от САЩ, СССР, Франция, Великобритания.
През следващата година, на 6 октомври 1966 г., у нас е създаден Институтът по сугестология, а Лозанов е негов директор. „Резервите на човешкия мозък и ум и пътищата за безвредно достигане до тях са били и са досега моята голяма мечта… Винаги съм си мислел, че ние сме, метафорично казано, паднали ангели, заключени богове, хипнотизирани души, които са повярвали в своето ограничено нищожество. И са се примирили. Защото всяко излизане извън социо-хипнотично внушената норма за човешките възможности се наказва. В историята на редица народи е документирана вековна традиция да се избиват кадърните, които стърчат една глава над своите сънародници“, пише Лозанов.

За да проучи методите на българския учен, у нас през 1978 г. пристига в международна комисия на ЮНЕСКО. Впечатлени, членовете й препоръчват прилагането на системата му във всички сфери на обучение. Дали заради успехите му, особено в преподаването на чужди езици, и популярността му, или заради завист и скептицизъм, той има и доста противници в тогавашните академични среди. Някои от тях обявяват сугестопедията като метод за „манипулация, промиване на мозъка, програмиране“.

В определен период професорът е подкрепян от Людмила Живкова, но още преди смъртта й нейни врагове му създават пречки. През 1980 г. ученият е спрян на границата и е поставен под някаква форма на домашен арест, който продължава до 1989 г. Идеята е той да работи само у нас, затова са му забранени всякакви контакти със света. Така остава в изолация от международната научна сцена.

Д-р Лозанов с асистентката си Ванина Бодурова

През 1984 г. е уволнен като директор на Института по сугестология, който е закрит през 1991 г.

Георги се ражда на 22 юли 1926 г. на столичната улица „Оборище“ 66 в семейство на интелектуалци. Майка му Стефанка умира млада, когато той е едва на две години и половина. Образът й обаче остава свят за него и навярно търсенията му в света на невидимото са свързани със загубата й. Грижите за него поемат баба му Райна и добродушният му дядо Райчо, който го научава да чете още на пет годинки, докато заедно си играят. Георги изненадва и забавлява възрастните с възможността си още тогава не само да чете свободно вестниците, но и да говори отзад напред.

През това време баща му Кирил създава ново семейство и взима Георги да живее с него в Лом. Лозанов-старши е учител по история и директор на гимназията там. Втората му съпруга, която е внимателна и мила жена, е начална учителка. Георги има и сестра Дамянка, която е негов верен приятел и сътрудник до края на дните му.

В ученическите му години негови любими автори са Яворов, Дебелянов и Достоевски, когото смята за най-великия психолог. Когато години по-късно пише седемте закона на сугестопедията, Лозанов говори за думите на княз Мишкин от романа „Идиот“ – „Красотата ще спаси света!“.

На 18 години той е арестуван от комунистите, защото отказва да издаде свои приятели. „Поставиха ме сам в килия и ме инквизираха всеки ден, защото не съм предал на полицията съществуването на младежка конспирация на мои приятели против тях. Накрая ме освободиха, но ме поставиха под наблюдение. Смених няколко пъти местоживеенето си и адреса си, за да ми загубят дирите, и успях да се запиша в университета“, разказва той.

Лозанов продължава образованието си в Медицинския университет в София. Баща му го съветва да стане хирург, но Георги избира психиатрията, защото иска да разбира човешката душа. Завършва през 1951 г. и за кратко време се превръща в един от най-добрите психиатри в София. Десет години по-късно пише и ръководство по психотерапия, в което се казва: „Още древните индуски закони изисквали от лекаря да има чисто и благородно сърце, да не се движи от материални подбуди, да е готов за всеотдайна служба на болните. Обръщало се внимание на външността му. Лекарят трябвало да бъде облечен много добре, да е приличен на вид, да благоухае. Лекарят въздействува на болния с целия комплекс от неподозирано богати раздрази“.

В годините на следването му и след това Лозанов изследва учението на Петър Дънов, среща се с едни от първите му ученици. Техният хуманизъм оказва влияние върху мирогледа му. Опитите му в областта на неограничените възможности на човека се осъществяват в Софийския градски психодиспансер, Института по физиология на мозъка на БАН и в Катедрата по психотерапия в ИСУЛ. Ученият изследва и способностите на 43-ма ясновидци, като най-сериозно внимание отделя на Ванга.

Страстен защитник на психотерапията като път към лекуване на различни заболявания, той изучава ролята на внушението и като комуникативен фактор. Три пъти посещава школите на Шри Оробиндо и Шри Йогендра в Индия, за да разбере и опише научно постиженията на йогите. Така започва създаването на сугестологията, а по-късно и на приложението й в педагогиката – сугестопедия, която променя света на образованието.

През 1994 г. по покана на кметството на Виена и лично на доктор Йозеф Бандион Лозанов приема австрийско гражданство и дълго време работи извън България. Завръща се у нас през 2008 г. и се установява в Сливен, където, макар и в инвалидна количка, изнася беседи, води курсове и обучава и преподаватели от цял свят. Отива си на 86-годишна възраст на имения си ден – Гергьовден, с вярата, че все някога хората ще намерят форма на комуникация, която да промени нещата така, че талантите да не са „грубо използвани и след това грубо захвърлени от обществото“ и че тогава „всички ще се учим и ще се развиваме много по-бързо и по-творчески… и с радост“.

- Реклама -

Последни новини