Маргарита ДИМИТРОВА
Петя БАХАРОВА
Той е един от най-важните хора в държавата – лицето на съдебната система. От обвиненията му зависи съдбата на отделни личности, институции, компании. Някои го възприемат почти като наместник на Бога. Понякога властта му изглежда безконтролна. Дори да не е точно така, тя е мощен инструмент, който определя процесите в държавата. Той е главният прокурор. Случайно или не, през всичките години на прехода около тази личност винаги е имало скандали. При това едни от най-големите.
Днес ситуацията сякаш достигна своя пик. Заместник главният прокурор дава главния прокурор на прокурор. Това не е някаква словесна еквилибристика, а реалност от днешната българска политическа действителност. След като номинираната от ГЕРБ за премиер Мария Габриел обяви, че първата задача на нейното правителство ще е оставката на Иван Гешев, държавата буквално се взриви. И този взрив отекна много по-силно от другия, който избухна до бронираната кола на Главния. Дори и онези, които от три години насам лягат и стават с призива „оставка на Гешев“, замръзнаха.
Като доста обиграна в партийните игри, лидерката на БСП Корнелия Нинова бързо скочи в движение от влака и отказа преговори за правителство с ГЕРБ. ПП-ДБ се събраха, умуваха и решиха, че няма да подкрепят кабинет с първия мандат. Габриел напусна поста си на еврокомисар, с което остави свободен българския стол около масата на ЕК. Като капак Иван Гешев обяви, че излиза в отпуск по лични причини.
В публичното пространство вече се разпространяват различни версии за поредния институционален колапс. Според една от тях Мария Габриел се е предоверила, че главата на Гешев е залогът да има правителство с ПП-ДБ. Някои пък смятат, че става дума за добре обмислен сценарий, който взривява отношенията Гешев-Борисов. Каквито и планове да се кроят, едно е сигурно – имиджът на страната ни е сринат, а прокурорският скандал дълго ще дрънчи по света и у нас.
„Проблемът с главния прокурор е от мандата на Татарчев, който каза навремето, че над него е само Господ. Никой не направи така, че това да се промени“, коментира бившият председател на Народното събрание Явор Нотев. Според Емануил Йорданов, ексминистър на вътрешните работи, у нас от много години няма главен прокурор, назначен без политическа протекция. „Съдебната реформа се превърна в устойчиво словосъчетание, злоупотребата с което накара по-голяма част от хората да не чуват смисъла му. Девалвацията на понятието доведе и до недоверие на голяма част от българското общество към най-гласовитите по темата“, коментира вицепрезидентът Илияна Йотова.
По време на демократичните промени през 1989 г. начело на прокуратурата е Васил Мръчков, той напуска високия пост на 14 декември. На неговото място е избран Евтим Стоименов. От 1 ноември 1990 г. до 19 февруари 1992 г. главен прокурор е Мартин Гунев – той започва делото за убийствата в последните лагери на комунизма. След като подава оставка, идва ред на Иван Татарчев, който остава на поста до 21 февруари 1999 г. Въпреки че се поставя най-близо до всевишния, по Татарчево време престъпността процъфтява, държавната собственост е разграбена на безценица, банките са сринати, а парите на българите – обезценени.
След него през поста минават Никола Филчев, Борис Велчев, Сотир Цацаров и Иван Гешев. За всеки от тях е имало обвинения за политически натиск, изпълняване на поръчки, затлачване на дела. Повече от 30 години прокурорите са затрупани от работа, но за най-големите икономически и финансови престъпления, както и за корупция – осъдени няма.
Да си припомним кои са петимата обвинители №1, които се опитваха да въведат правов ред в годините след 1989 г. Кой какво свърши и как са го запомнили хората. Общият портрет на главния прокурор в годините на прехода би могъл да се превърне в микромодел на времето, в което живеем.
Иван Татарчев: Предпочитам да ме обичат жените, а не политиците
Този, който не е националист, е национален предател, твърди ексцентричният обвинител
„По времето на комунистическата тирания разпространяваха схващането, че националист е мръсна дума. Всеки има право на свои политически убеждения, но никой няма право да не бъде българин.“ Това са думи на Иван Татарчев, главен прокурор на България от 1992 г. до 19 февруари 1999 г. Той заема поста с подкрепата на СДС, но по-късно политическата сила започва атаки срещу него.
Иван Татарчев е роден на 29 август 1930 г. в София. Братът на дядо му – д-р Христо Татарчев, е основател и първи председател на ЦК на ВМРО. Дядото по бащина линия – Иван Крафти, пък е първият главен прокурор към Върховния административен съд след 1912 година.
Семейството му не е богато преди 9 септември 1944 г., а след това е още по-зле финансово. Докато следва, се налага да работи, за да се издържа. След като завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“, е адвокат в Малко Търново, Разлог и Разград. В периода 1958–1961 г. е лишен от право да упражнява професията си по политически причини и през това време работи като каменоделец. След като възстановяват правата му през 1966 г., продължава като адвокат в София.
Макар и изкушен от женската красота, до края на живота си остава ерген. Затова пък неговата светица е собствената му майка. „Тъгувам много за нея, след като я изгубих. Тя живееше до смъртта си с мен. Преживях тежко загубата й. Тя за мен само е страдала. По цели нощи ме е чакала, винаги съм закъснявал, за което после съжалявах… Като млада мама живееше скромно и в примирение, на богатство не се е радвала нито час или ден. Радостта й беше да помага на бедните. Учеше ме и аз да го правя. Затова давам доста пари на просяци… Възмутих се, когато правителството на Иван Костов обяви, че до края на мандата си ще разкрие 200 000 работни места. Имали са вероятно предвид 200 000 нови кофи за боклук, където социално слабите да търсят своето препитание…“
Казва, че най-голямото събитие в живота му е неговият избор за член на Висшия съдебен съвет през 1991 г., а не изборът му за главен прокурор. Неговият приятел и колега проф. Петър Корнажев, депутат във Великото народно събрание и после министър на правосъдието в кабинета на Беров, го предлага за поста обвинител номер едно. Корнажев е социалдемократ и близък със СДС.
Татарчев прави тотална чистка в прокуратурата, а първа в списъка е Татяна Дончева. За няколко месеца са уволнени над 1000 прокурори. Той започва процесите срещу членовете на Политбюро на БКП, а най-знаковите дела са срещу министъра на икономиката Огнян Дойнов и срещу бившия премиер Андрей Луканов. Твърди, че прокуратурата след 9 септември 1944 г. е оръжие на управляващата Българска комунистическа партия, а той се бори да бъде независима институция.
Иван Татарчев е цветна личност, една от фикциите му се вратовръзките, има поне 500. Признава, че голямата му слабост са котките и жените, които си приличат – леко коварни и хубави. Любимата си котка Михаела прибира от улицата, а когато го боли сърцето, тя лага до гърдите му и болката отминава.
Има връзки с различни жени и никога не го крие. Казва, че трябва да си крият връзките еднопосочните и хомосексуалистите. „И те ги крият, но напразно – те се виждат, особено когато някои от тия с обратната сексуална ориентация са на високи места във властта.“
Смята също, че заради нарасналата престъпност смъртното наказание трябва да бъде възстановено. Името му се замесва в скандала с разработката „Змия“. При ревизия е установено, че липсва едно дело в архива на МВР с 800 страници информация от наблюдение, подслушване и други специални средства. Двата тома са поискани от Атанас Атанасов и са предадени на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев. Обект на разработката е Иван Татарчев, а под кодовото име „Змия“ е скрита самоличността на дългогодишната му приятелка д-р Лили Манова. Срещу нея са използвани специални разузнавателни средства без знанието на главния прокурор. Операцията е проведена през 1996–1997 година и е целяла дискредитирането на тогавашния главен прокурор, за да подаде оставка.
Според самия Татарчев разработката е заради конфликта му с Богомил Бонев, който поискал да бъде освободен Людмил Досев, един от задържаните по делото „Акрам“. После Досев е сред седмината осъдени. Иван Татарчев умира на 24 декември 2008 г.
Никола Филчев е нарочен за две убийства
По негово време Европа иска механизъм за контрол на главния прокурор
Той все още се води съветник на сегашния главен прокурор Иван Гешев. Съветвал е и предишния Сотир Цацаров. По-важното е, че е минал преди тях през поста на обвинител номер 1. Това е Никола Филчев, който остава с ореола на най-нестандартния главен прокурор на България, заемал поста от 1999 до 2006 година.
Епохата „Филчев“ в главна прокуратура е противоречива, авторитарна и скандална. Неслучайно Татяна Дончева сравни раздора между Иван Гешев и заместника му Борислав Сарафов с времената на Никола Филчев и убития военен прокурор Николай Колев, който беше негова дясна ръка, преди Главния да го нарочи за свой враг. Колев беше застрелян през 2002 г. и мнозина бяха убедени, че поръчител на убийството е Филчев.
Вече 30 години България не може да реши големия казус, произтичащ от това престъпление – недосегаемостта на главния прокурор. В биографията на Филчев има и още едно подозрение в убийство – това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.
През 2009 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург обяви по делото „Колеви срещу България“, че поради авторитарния стил на управление на Никола Филчев и неговите приближени в прокуратурата, наложената атмосфера на страх, използването на заплахи и всякакъв натиск в България е било невъзможно и юридически, и практически да се повдигне обвинение срещу него и да се проведе ефективно и независимо разследване на множеството твърдения за извършени престъпления и нарушения, включително и че е замесен в убийството на прокурора от върховната прокуратура Николай Колев. „Заради йерархичната структура на прокуратурата и както изглежда, нейните вътрешни методи на работа, никой прокурор не би издал решение за повдигане на обвинение срещу главния прокурор. Изглежда това се дължи на факта, че главният прокурор и високопоставени прокурори имат правото да отменят всяко такова решение, взето от подчинен прокурор или следовател. В резултат от това главният прокурор все още не може да бъде временно отстранен от работа против волята му, тъй като това може да стане само ако срещу него са повдигнати обвинения“, се казва в това решение на Европейския съд по правата на човека
Проблем има и той е в това, че първоначалният повод европейските институции да настояват за въвеждане в българското законодателство на механизъм е за независимо разследване на главния прокурор Никола Филчев.
Кой всъщност е той? Проф. Никола Филчев Борисов е роден през 1948 г. във Варна, където завършва химически техникум. Продължава образованието си във Висшия химикотехнологичен институт (днес ХТМУ), по-късно обаче се прехвърля в Юридическия факултет на Софийския университет, където се дипломира като юрист през 1972 г. Защитава докторска дисертация по наказателно право през 1986 г. Хабилитира се през 1990 г. като доцент по наказателно право, едновременно с това е и зам.-председател на Специализирания научен съвет по правни науки при БАН. От януари 1991 г. е съдия във Върховния съд. Чете лекции по наказателно право в Юридическия факултет на УНСС от 1996 до 2017 г. Директор е на Научноизследователския център за наказателно правосъдие, криминология и криминалистика, функциониращ при същия факултет.
Борис Велчев се гордее с червения си дядо
Той е сред първите юристи, които искат отпадане на имунитета за магистрати и депутати
Бившият главен прокурор Борис Велчев носи името на известния си дядо от годините на комунизма. Това е Борис Велчев, член на Политбюро на БКП, вторият човек след Тодор Живков.
„Аз се гордея с моя дядо, той беше един достоен човек. Уважавам онова, което е правил, не съм аз този, който ще го съди. Дори дядо ми да беше съвсем обикновен човек, който не е заемал високо положение в старата система, пак щях да го обичам така, както обичам дядо си по майчина линия, който изобщо не беше високопоставен“, казва по-късно видният юрист.
Баща му, дипломатът Владимир Велчев, е работил в САЩ, бил е посланик в Русия и Великобритания, майка му е юристката Нина Велчева.
Борис Велчев е роден на 26 април 1962 година в София, завършва Английската гимназия, а след това и право в Софийския университет „Климент Охридски“. Става асистент в Юридическия факултет на СУ, придобива докторска степен през 1997 г., от 2012 година е професор по наказателно право.
На 19 януари 2006 г. е избран за главен прокурор като единствен кандидат. След 7 години напуска държавното обвинение с извода, че липсват достатъчно осъдителни присъди по знакови дела, но е направил всичко по силите си.
Вероятно има предвид обратите по делото САПАРД и казуса „Валентин Димитров-Топлото“. Или пък оневиняването на бившия военен министър Николай Цонев, който беше арестуван на 1 април 2010 г. от служители на МВР, ръководени от заместник-градския прокурор на София Роман Василев. Случаят предизвика сериозен скандал, след като МВР пусна видео от ареста, където се чува гласът на Василев: „Тъй като сте си абсолютен престъпник, колеги, като всеки един престъпник, както трябва – долу на земята“. Невъоръженият бивш военен министър бе накаран да коленичи под дулото на огнестрелното оръжие. 108 хиляди лева струва на данъкоплатеца обезщетението на Цонев за бруталния му арест.
Борис Велчев е и два мандата председател на Конституционния съд до 15 ноември 2021 година. В момента е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.
Той е сред първите юристи у нас, които се обявяват за падането на имунитета на магистрати и депутати. „Ние всъщност сме на страната на добрите. Друг е въпросът, че понякога това не ни личи достатъчно“, признава той. За бандитите казва, че имената им са само тайна за институциите.
Обвинения маркират целия мандат на Сотир Цацаров
Погва енергоразпределителните дружества, името му е замесено в „Яневагейт“
По негово време на Главната прокуратура казваха Цацаратура. Сандали и обвинения не липсват през целия мандат на Сотир Цацаров от 2012 до 2019 година въпреки благонравния му вид.
Неговото име е първата номинация за нов главен прокурор след изтичането на мандата на Борис Велчев. На 8 ноември 2012 г., след като Висшият съдебен съвет приема противоречиви промени в процедурата по избор на нов главен прокурор, седем от членовете му номинират Сотир Цацаров за поста. Спорният характер на процедурата е припознат и от самия Цацаров, който близо две седмици по-късно депозира искане за промяна на правилата. Номинацията на Цацаров получава и политическата подкрепа на премиера Бойко Борисов, определящ го като „най-добрия окръжен съдия, с когото съм работил като главен секретар на МВР“, и на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, който през 2010 г. оценява Цацаров като „стабилен съдия“ и като притежаващ „безупречна репутация в Пловдив“.
Цацаров е избран за главен прокурор на 20 декември 2012 г. с 18 гласа „за“, три „против“ и трима „въздържали се“. Както номинацията, така и изборът му са посрещнати с критики и компромати, свързани с наказателната практика на ръководения от него съд в Пловдив, укриване на данъци и имотни сделки. Както спорната процедура по избора му, така и самият избор са критикувани от голяма част от опозиционните партии в парламента.
Една от първите инициативи на Цацаров в първите шест месеца от мандата е наказателно преследване на умишлена безстопанственост в енергетиката. През февруари 2013 г. прокурори и данъчни са изпратени в трите енергоразпределителни дружества; в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране; започната е проверка по сигнал на доскорошния енергиен министър Делян Добрев за нередности по договори.
В началото на ноември 2015 г. на бял свят излизат записи на разговор между съдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева. Избухва скандал, известен като „Яневагейт“. Според записите, пред Ченалова Янева твърди, че лично се е срещала с главния прокурор Сотир Цацаров, за да обсъдят нейното отстраняване заради нарушенията при даването на разрешения за СРС. Цацаров признал пред нея, че му е оказван натиск да „опраска“ Янева от тогавашния премиер Бойко Борисов. Впоследствие главният прокурор отрича достоверността на тези твърдения.
След края на мандата Сотир Цацаров става председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. На 1 март 2022 той подава оставка като шеф на КПКОНПИ. С този ход изпреварва действията, които новото мнозинство в парламента смята да предприеме – мащабна реформа в съдебната система. Тогавашният премиер Кирил Петков още преди преговорите за съставянето на коалиционно правителство заявява, че според него Цацаров не бива да оглавява КПКОНПИ. Според правилата Цацаров трябва да се върне на работа във Върховната касационна прокуратура, която оглавява преди да бъде избран за шеф на КПКОНПИ.
Иван Гешев – от оперативен работник до обвинител №1
Искат му оставката още при встъпването му в длъжност
Едва ли оперативният работник от Пето районно в столицата е предполагал, че ще стане основно действащо лице в един от най-големите скандали на държавата през последните години. Изкупителна жертва, кукла на конци или хитър апаратчик. Каквото й да кажем за действащия главен прокурор Иван Гешев, ще е непълно. За неговата оставка се говори от мига, в който заема поста. Той е главният прокурор, избиран два пъти от ВСС.
Сагата започва през юли 2019 г., когато всички прокурори от ВСС го номинират. Той няма реален конкурент и е единствена кандидатура за поста главен прокурор след края на мандата на Сотир Цацаров. На 14 ноември 2019 г. 20 от членовете на ВСС гласуват за кандидатурата му, четирима са против. Със същия резултат Гешев е избран и на предното гласуване, което е на 24 октомври. Тогава обаче президентът Румен Радев отказва да подпише указа. След второто гласуване държавният глава вече няма избор и е длъжен по конституция назначи Гешев за главен прокурор със седемгодишен мандат. След 12-дневно забавяне на 26 ноември президентът Радев издава указа. Всички тези събития минават на фона на протести и контрапротести.
„Чака ме най-тежкият мандат от всички досегашни от 1989 г. насам. Стигнали сме предела, когато държавата трябва да отговори на очакванията на българските граждани за повече справедливост”, казва, сядайки на стола, новият Главен. Малко преди Цацаров да му отстъпи позицията, Гешев е сюрпризиран с предложение от кабинета на Борисов да се създаде в закона нова фигура – на независим прокурор, който да надзирава Главния.
Веднага след избора му тръгват съмнения за опит за негова намеса в политиката. Причината – Гешев сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на текста, засягащ имунитета на президента. Заговаря се за атака на главния прокурор срещу Румен Радев и за това, че прокуратурата е използвана за разчистване на политически сметки.
Не минава дълго време и името му е набъркано и в разразилия се през лятото на 2020 година корупционен скандал „Осемте джуджета“. Самият Иван Гешев отрича всички твърдения и заявява, че мотивацията му е свързана единствено с опазването на законите и Конституцията, а критиките на опонентите му са просто политически атаки на засегнати от действията му лица. По повод на атаките от страна на председателя на ВКС Лозан Панов Гешев посочва, че ако прокуратурата е кучето пазач на държавата, то някой иска да й сложи намордник.
Идва 9 юли 2020 г., когато главният прокурор Гешев съобщава в Габрово, че се извършват претърсвания и изземвания в два кабинета в президентството. Единият е ползван от съветник на Румен Радев, а другият – от негов секретар. Това нахлуване подтиква Радев да излезе с вдигнат юмрук пред президентството и отприщва антиправителствени протести.
През последните седмици Гешев е в епицентъра на един от най-големите скандали в държавата. Той отправи тежки обвинения срещу свои колеги и политици. Въпреки че започна процедура по отстраняването му, уверено заяви, че ще изкара мандата си. Заплаши с обвинения важни хора в държавата и прогнозира, че много от тях ще се засрамят. Отсече, че има доказателства. Без значение каква ще бъде съдбата му, той хвърли камък в блатого и промени политическия наратив. Жертви в тази кална битка ще има. Съмнително е само, че грандиозният скандал ще бъде очистителен за съдебната система и цялата държава. А шансът следващият главен прокурор да е по-добър от него, въобще не е гарантиран.
